Решение № 15901 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2020 г.

Решение № 15901 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Волкова, гражданка на Русия, подадена чрез процесуалния си представител адв. Р. Йовчев, против решение № 8365 от 23.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8860/2019 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена нейната жалба против решение № 4082/5.07.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. От изложеното в касационната жалба могат да се извлекат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът игнорирал изпитвания страх за живота от евентуално завръщане в Русия поради несигурната обстановка там, предвид терористичните атаки в метрото. Настоява, че не е съобразена информацията във връзка със страната по произход, както и че неправилно била преценена бежанската история, освен нарушенията на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК и липсата на задълбочен анализ на заявените обстоятелства от страна на административния орган. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител адв. Р. Йовчев, поддържа касационната си жалба. Ответникът -председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира, че административният орган е спазил изискванията на АПК за форма и съдържание и специфичните правила на чл. 75 ЗУБ, както и че са спазени административно-производствените правила и материалния закон. Намира за правилно приетото от съда, че изложените от чужденеца причини за нежеланието да се върне в страната по произход не са обусловени от страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Счита за неоснователни доводите на касатора, и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба от 22.03.2016 г. до ДАБ, А. Волкова, гражданка на Руската Федерация, е подала чрез майка си молба за международна закрила от Република България, като личните й данни са установени въз основа на руски национален паспорт. Съобразил, че с влязло в сила решение № 1260/27.02.2017 г. постановено по адм. д. № 12150 на АССГ, оставено в сила с решение № 9669 от 13.07.2018 г. по адм. д. № 4483/2017 г., ІІІ отд. на ВАС, било отменено предходно решение № 6657 от 3.08.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващата е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, и преписката –върната на административния орган с указания за отстраняване на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето. В изпълнение на дадените указания било проведено интервю, след което председателят на ДАБ постановил решение № 4082/5.07.2019 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, повторно отхвърил молбата на А. Волкова за предоставяне на международна закрила. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приел, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени процесуалните правила по ЗУБ и счел за правилно, че е отказано предоставянето статут на бежанец на чуждата гражданка, тъй като спрямо нея не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Счел, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсвали и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Обосновал извод, че в Руската Федерация не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Както правилно е отчел първоинстанционният съд, след връщането на преписката, административният орган е изпълнил дадените му със съдебното решение задължителни указания по прилагане на закона. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Видно от доказателствата по делото, А. Волкова не е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо нея не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. От представените протоколи от проведените интервюта чужденката е посочила, че е напуснала със самолет Руската Федерация в началото на м. декември 2015 г. Причината, която посочила за напускане на страната си на произход са "проблемите на баща й в страната", без да ги конкретизира. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, аргументирани с липсата на "сериозна" преценка на доказателствата по делото. Произнасянето на съда е осъществено след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, т. е. спазено е изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Волкова за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията на касатора и позоваването на представена разпечатка от интернет медия, в която е посочен инцидент в градския транспорт, който ползвали всички членове на семейството, защото се касае за криминален инцидент, който не може да се квалифицира като безогледно насилие, според определението на ЗУБ. Във всяка държава има криминални структури, навлезли повече или по-малко в обществения живот, но това не означава, че следва да се предоставя статут на бежанец или хуманитарен статут. Задължение на всяка държава е да се грижи за сигурността на собствените си граждани, при посегателство от престъпни групировки. Административният съд правилно е установил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в доклада на Amnesty International за 2017/2018 г. - информация за страни на произход на EASO и годишният доклад за 2018 г. на Human Rights Watch, от които не може да се приеме, че в Руската Федерация е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. Липсват и данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица, освен че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в Руската Федерация. По възраженията в тази връзка следва да се посочи, че в Руската Федерация към настоящия момент няма основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Така и в решение № 13140 от 1.11.2017 г. по адм. д. № 4923/2017 г., ІІІ отд. на ВАС, в което е посочено, че в предходна справка относно актуалното положение в Русия, най- значимите проблеми за страната, според доклад на държавния департамент на САЩ, са ограничаването на политическото участие и свободата на изразяване, събрания и медии, дискриминация срещу етнически, религиозни и сексуални малцинства, правосъдие и правораздаване, но това не определя страната като несвободна, и преценката дали да се предостави закрила се отнася за всеки конкретен случай. С оглед изложеното, неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че процесното решение е постановено в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съобразно тази разпоредба, административният орган е извършил задълбочена преценка на относимите факти и обстоятелства. В тази връзка, както бе посочено по-горе, в съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход, съобразно представената справка от 28.06.2019 г. по делото, относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската Федерация. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателката да е била принудена да отпътува от Руската Федерация поради реална опасност от тежки посегателства. Аналогични изводи следват и от представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в страната по произход Руската федерация, актуална към 11.09.2020 г. Обстоятелствата, посочени от А. Волкова за причините, поради които пребивава в страната заедно с членове от семейството си, не e основание за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по ЗУБ. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение