Решение № 654 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12524/2008 г.

Решение № 654 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12524/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Десислава Левиева, в качеството й на процесуален представител на "БГЛ" ООД, с управител и представляващ Борис Кочарков и е срещу решение от 4.03.2008 г. по адм. д. № 2882 по описа за 2002 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III "А" състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като се иска неговата отмяна. Ответниците Елена Радкова-Янкова, чрез адв. Владимир Пенев и Никола Георгиев Седлоев, Христо Костов Покровишки и Мариана Христова Покровишка представят писмено възражение срещу касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставянето на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № 377/ 11.10.2002 г. на началника на столичната РНДСК, с която на осн. чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 156, ал. 2, т. 1 ЗУТ са отменени като незаконосъобразни одобрени на 3.6.2002 г. проекти и издадено разрешение за строеж № 287/3.06.2002 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "БГЛ" ООД като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Върховният административен съд, Второ отделение намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че приложимият закон е ЗУТ, а не ЗТСУ, както изтъква жалбоподателят. След като се запозна с решението и доказателствата по делото и на осн. чл. 220 АПК - настоящият съд констатира, че липсват каквито и да било доказателства проектите да са внесени преди 31.3.01 г. предвид което правилно Софийски градски съд не се е съобразил с нормата, на която се е позовал жалбоподателят - § 12, ал. 1 и 2 от ПРЗУТ, съгласно която започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж се довършват по реда на ЗТСУ и Наредба № 5/05 г. Настоящата инстанция приема, че в ъзраженията на касационния жалбоподател за приложимия закон не би следвало да се обсъждат повторно, тъй като първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, споделяни изцяло от настоящия съд. Неоснователно и необосновано е оплакването на касатора за констатираното от първоинстанционния съд противоречие с материалния закон относно издадените административни актове, предмет на жалбата. Този въпрос е изследван задълбочено и базирайки се на заключенията от приетите експертизи решаващият състав е достигнал до единствено правилния извод, че одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж съществено се отклоняват от допустимите норми за дълбочина на застрояване на процесния имот. Настоящият съд споделя и довода, че обстоятелството, че инвестиционният проект съответства на предвиждането на одобрения ЧИЗРП със Заповед № РД-09-50-691/11.12.1988 г. на Главния архитект на София по никакъв начин не е в състояние да санира незаконосъобразността на отменените с процесната заповед актове. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, на осн. чл. 221, ал. 1 и 2 АПК приема, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, предвид което