Решение № 11026 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма /ОП/ Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. против Решение 1805/19.03.2024 г. постановено адм. дело 10663/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ РД-02-16-1613 от 04.10.2023 г. Ръководителя на УО на ОП Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г., върната е преписката на административния орган за ново произнасяне и са присъдени разноски в полза на оспорващия. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Настоява да се приеме, че актът е надлежно мотивиран, спазени са административно производствените правила за издаването му, вкл. е надлежно мотивиран /настоява, че случая попада в приложното поле на разрешението, дадено с Тълкувателно Решение 16/31.03.1975 г. на ОСКГ на ВС, т.е. съдържа фактическите и правни основания за постановяването му/ и необосновано и неправилно съдът е приел обратното. Позовава се на съдържанието на Окончателен одитен доклад с референтен номер DAC414BG1024, изготвен от одиторски екип на Генерални дирекции Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване , Дирекция Регионална и селищна политика и Дирекция Съвместен одит в областта на сближаването към ЕК (нарина по-долу само Окончателен одитен доклад DAC414BG1024, бел. моя), в изпълнение на дадените с който препоръки е образувано настоящото административно производство и на база съдържащите се в който фактически и правни констатации е издаден оспореният АУПДВ. Излага съображения и за материалната законосъобразност на процесния индивидуален административен акт. Подробни съображения са развити в касационната жалба, настоява за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването против процесния АУПДВ. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна Изпълнителна Агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, чрез процесуалните си представители адв. Т. Тодоров и адв. И. Големанова, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Подробни съображения, излага в писмен отговор, поддържан в проведеното открито съдебно заседание адв. Големанова. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АПДВ РД-02-16-1613 от 04.10.2023 г. Ръководителя на УО на ОП Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г., с който на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне правилата за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (наричана по-дуло само Наредба Н-3 от 22.05.1948 г., бел.моя) във вр. с чл. 62 от Закона за публичните финанси чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл. 59, ал.1 и ал. 2 от АПК и чл. 62 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е установено спрямо Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия публично държавно вземане в размер на 18 222,94 лева, представляващо недължимо платена сума, финансирана от ЕСИФ по Договор BG16RFOP002-2.003-0002-C02/19.10.2016 г. Организиране на търговски мисии и форуми за български производители и чуждестранни купувачи и е отчетено вземане в същия размер. С атакувания съдебен акт съставът на АССГ е отменил АУПДВ поради липсата на фактически и правни основания (мотиви) и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 от АПК. Административният съд е приел за установено, че оспореният АУПДВ е действителен административен акт, но е издаден без административният орган да изпълни задължението си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая и да обсъди обясненията и възраженията на бенефициера, което процесуално нарушение е преценено като същество в случая. На следващо място съдът е приел и че в акта липсва каквато и да било обосновка на релевантните факти защо е прието, че процесните суми са от една страна недължимо платени, а от друга неправилно усвоени, от съдържанието на акта не ставало ясно как точно е определена сумата, представляваща установеното публично държавно вземане като по размер, така и по основание. Или като цяло е прието, че липсва ясни и пълни мотиви, изложени от издателя на акта. Така установеното нарушение на изискването за форма по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, наред с неспазването на административно производствени правила нарушен е чл. 35 от АПК, спора състава на АССГ има за последица незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, поради което същият е отменен и преписката е върната на органа за произнасяне. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно в частта му постановяваща отмяна на АУПВ и неправилно в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Решението е постановено въз основа на събраните и неоспорени релевантни писмени доказателства, при правилната им преценка и при обсъждане на становищата на страните и техните възражения, поради което е обосновано. Административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия, които на практика не се оспорват от страните по делото. Основният спорен въпрос, а именно относно наличието на мотиви в административния акт, от които да са ясни възприетите от административният орган фактически основания за прилагане на посочените в акта правни основния, правилно е разрешен от АССГ. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. В процесния АУПДВ действително липсват конкретни фактически и правни, довели до постановяването на разпоредените с него прави последици, както правилно е констатирал съставът на първоинстанционния съд. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Не може да се споделят оплакванията на касатора, свързани с позоваването в акт на Окончателен одитен доклад DAC414BG1024.. Действително както се приема в константната практика на съставите на ВАС (следваща още и от Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г., ОСГК), мотивите на административния акт, могат да се съдържат и в други документи по преписката, на които е сторено позоваване от неговия издател, но в случая посоченият Одитен доклад от една страна не съдържа констатации относно конкретния АДБФП, а от друга препоръките, които споменава касатора са твърде общи, не съдържат каквато и да е конкретика, нещо повече възлагат са мия УО да извърши конкретна проверка на релевантните факти и обстоятелства по всеки един от случаи, разкриващи сходство с разгледания от одитиращия орган, като именно това не е сторено. Или в АУПД не се съдържат никакви конкретни фактически основания, които да сочат на недължимост на извършеното плащане и то точно във визирания в акта размер, респ. пораждане на задължение за неговото възстановяване в съответствие с цитираните норми на общностното законодателство. Не са установени релевантните за случая факти и обстоятелства, нито са обсъдени аргументите в депозираното възражение на бенефициера в разрез с изискването на чл. 35 от АПК. Останалите аргументи в касационната жалба, които касаят въпроса за справяне с доказателствената тежест в процеса и материалната законосъобразност на АУПДВ, не следва да бъдат обсъждани, доколкото те не биха могли да бъдат проверени при липсата на конкретни фактически основания, посочени в него. По изложените съображения при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства в частта му, с която е постановена отмяна на АУПДВ. Решението е неправилно в частта, с която преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне. Действително съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК при отмяна на акта в случаите, в които естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В конкретния случай случай съдът не е съобразил, че административното производство не е инициирано по искане на бенефициера, поради което и посоченото правило е неприложимо. В обобщение като е постановил връщане на преписката за ново произнасяне на компетентния орган съставът на АССГ е приложил неправилно закона, поради което и в тази част Решението следва да бъде отменено. При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски в производството пред ВАС. Същите се констатираха в размер на 2 448,07 лева, уговорен и изплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение