Решение № 16127 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10905/2013 г.

Решение № 16127 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10905/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от Анжела Тонева и на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез адв. Лора Георгиева, срещу решение № 8297 от 12.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3947/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, В ЧАСТТА по Раздел III, т. 2 и т. 4. И в двете касационни жалби подробно се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт. Ответната страна - "Симпто" АД, гр. Айтос, не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище, че обжалваното съдебно решение следва частично да се обезсили на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 от АПК и да се прекрати производството по делото, доколкото решението се явявало допустимо само в частта, с която се отменя раздел III, т. 2 и т. 4 от административния акт само по отношение на двамата касационни жалбоподатели, а не изцяло. Счита също, че касационните жалби са частично основателни. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено по следните съображения: Касаторите обжалват решение № 8297 от 12.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3947/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, В ЧАСТТА по Раздел III, т. 2 и т. 4. След извършена служебна проверка се установи, че с решение № 13540/17.10.2013 г. по адм. дело № 9427/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 6195/08.05.2013 г. по адм. дело № 12875/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Индустриал Солар" ООД със седалище в град София е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел III, т. 2. С решение № 13667 от 21.10.2013 г. по адм. дело № 10056/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 7135 от 27.05.2013 г. по адм. дело № 12723/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Грийн Миг Енерджи" ООД, гр. Пловдив, е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел III, т. 4. С постановяването на визираните съдебни актове, спорът относно законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалваната му част по раздел III, т. 2 и т. 4 е разрешен със сила на пресъдено нещо, която съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички. Аргумент в тази насока е и новелата на чл. 297 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно постановените съдебни решения са задължителни и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на т. 2 и т. 4 на раздел III от същия административен акт. Формираната сила на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална пречка за надлежното упражняване както на правото на оспорване, така и на правото на касационна жалба, поради което обжалваното съдебно решение на тричленния състав, с което спорът е разрешен по същество, се явява недопустимо. Спрямо него е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което настоящият състав следи служебно, а констатирането му налага обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия