Решение № 1893 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2017 г.

Решение № 1893 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. С." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 23, ет. ..., ап. офис 803, чрез процесуалния си представител, против решение № 3179 от 09.05.2017 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 1894/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22001415000784-091-001/06.10.2015 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-С., в частта, потвърдена с Решение № 1973/28.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, с която е отказано право на данъчен кредит, в резултат на което са установени задължения по ЗДДС за внасяне общ размер на 9012.46 лв. и лихва в размер на 1442.93 лв. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, в писмена молба и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказът на правото на данъчен кредит в по фактури, издадени от "Трабуко"ЕООД, "Я. К." ЕООД и "К. С." ЕООД, с предмет на доставките автомобилни гуми, алуминиеви джанти, ремонт на МПС и реклама в електронна медия. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на доставките, съответно настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС - доставки на стоки и услуги, както и основанието за конкретния доставчик - регистрирано лице да начисли данъка, поради което за "Д. С." ЕООД не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е достигнал до извода, че липсват доказателства сочените като доставчици дружества да са прехвърлили правото на собственост върху стоките на касатора, както и данни за действително осъществени доставки на услугата - реклама в електронна медия и ремонт на МПС. С. е съобразил липсата на ангажирани доказателства във връзка с всяка една от процесните доставки. Съдът е обсъдил всеки един от доставчиците и твърдените за осъществени доставки и е приел за недоказан транслативния ефект на доставките. Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването му са формирани обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая предмет на спора е реалността на доставките на стоки - автомобилни гуми и джанти, по своята същност родово определени вещи и услуги - реклама в електронна медия и ремонт на МПС. Административният съд е установил релевантните факти като правилно е разпределил доказателствената тежест. Приел е, че ревизираното лице следва да докаже, че са налице законоустановените предпоставки за признаване твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки и услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона, моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Избирателното позоваване на мотиви на решения на СЕС не освобождава РЛ от установяване на релевантните за спора факти. Съдът правилно е мотивирал акта си с посочване липсата на достатъчно документи за да бъде установена реалността на доставките. От ревизираното лице са представени копия на процесните фактури, касови бележки и счетоводна отчетност. Доставчиците не са намерени както в хода на ревизионното производство така и от вещото лице в съдебното такова, но в същото време са депозирали документи е един и същ ден. Не са ангажирани конкретни доказателства, а именно договори сключени между РЛ и тримата доставчика, приемо-предавателни протоколи, данни за транспортиране и за товаро-разтоварване на стоките, няма доказателства за каквато и да било обезпеченост на доставчиците за осъществяване на доставките, за произход на стоките и тяхното съхранение, за чия сметка са закупени стоките, вложени в процесните услуги по ремонт на МПС и изработване на реклами. Част от издадените фискални бонове съпровождащи фактурите са с дата различна от тази на фактурите. По отношение на "К. С." ЕООД липсват доказателства за собствено или наето сервизно помещение за извършване на фактурираните ремонтни дейности. От РЛ и доставчика "Я. К." ЕООД не са представени доказателства за вида на рекламата, къде и кога е излъчвана, времетраене и т. н. Липсват договори, сертификат за излъчване и др. Предвид спецификата на доставките от "Я. К." ЕООД, а именно реклами, е следвало РЛ да разполага с доказателства оборващи констатацията на органа по приходите, респективно установяващи реалността на доставката. Относно "Трабуко" ЕООД, фактурирал автомобилните гуми и джанти, органът по приходите е намерил, че доставчикът не е разполагал със стоките от вида на процесните, поради което не е могъл и той от своя страна да ги продаде и прехвърли собствеността на РЛ. При липсата на каквито и да било доказателства с изключение на спорните фактури, данни за осъществено плащане и счетоводно отразяване, не може да се констатира действителното осъществяване на доставките от посочените в тях доставчици към ревизирания субект. В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на експерта по допуснатата ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката и извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките предвид наличието на доказателства, а именно фактури, плащания, счетоводна отчетност. Този извод не се опровергава и от заключението на вещото лице, тъй като осчетоводяването на сделките, не е основание да се приеме еднозначно, че стоките и услугите са получени точно от издателя на фактурата. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно недоказана реалност на фактурираните доставки. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно и на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация се следват разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 843.66 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,