Решение № 12428 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Айд, гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Р. Георгиев, против решение 223 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело 230/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Айд против решение 3199/14.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че нито административния орган, нито първоинстанционния съд са обсъдили и взели предвид твърденията му, че е напуснал държавата си по произход без да отбие военната си служба в армията на Сирия, поради което за него съществува реална опасност от преследване от властите заради неизпълнени военните задължения към държавата. Твърди, че съдът неправилно е приел, че Турция отговаря на определението за трета сигурна страна , тъй като там бежанецът е живял нелегално и не е подавал искане за предоставяне на международна закрила, поради страх от депортиране/връщане в държавата му по произход. Твърди, че съдът не е извършил съвкупна преценка на фактите в бежанската му история, обективирана в проведените интервюта, и реалната заплаха за отхвърляне на евентуално искане на С. Айд за международна закрила в Република Турция. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което молбата му за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут да бъде уважена. Ответникът заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 223 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело 230/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на С. Айд, гражданин на Сирия, против решение 3199/14.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С жалбоподателя са проведени интервюта, отразени в нарочен протокол на разбираем за него език в присъствието на преводач. Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ - административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила, като същото е дадено преди произнасянето на органа и с него ДАНС не възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Относно материалната законосъобразност на акта, решаващият съд на първо място е съобразил, че при регистрацията на жалбоподателя същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, поради което тази държава се явява държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗУБ. Счел е за правилна преценката на административния орган, че при проведените с чуждия гражданин интервюта не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, релевантно за предоставянето на бежански статут. Анализирайки изискванията на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съдът е приел, че не са установени такива действия, включително не се съдържат подобни твърдения в разказаната бежанска история. Липсвали и действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Същият не е бил заплашван или преследван в Сирия и Турция и върху него не е било оказвано насилие, както изрично той е заявил в едно от проведените му интервюта. На следващо място съдът е счел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му по произход или на пребиваване чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Отчетено е и че липсват твърдения за наличие на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Във връзка с предоставянето на хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, бежанската му история е изследвана с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуване и прилагане на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно тълкуването на безогледното насилие. Установено е, че в продължение на повече от два месеца чуждият гражданин е живял на територията на Турция, при сестра му, която се е грижила за него там, поради което, както административният орган, така и съдът са извършили преценка относно сигурността на територията на тази държава, като е прието, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията на Република Турция да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. По тези съображения съдът е счел, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервютата, както административният орган, така и първоинстанционният съд, са приели, че не се установява той да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], неженен, като личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност. Не е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 ЗУБ. От протоколите от проведените интервюта се установява, че чуждият гражданин не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти нито в Сирия, нито в Турция, включително по етнически или религиозни причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са били заявени от кандидата. Единствената заплаха, която бежанецът сочи, е с оглед факта, че не е отбил задължителната военна служба в страната му по произход и се страхувал, че може да бъде потърсен. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба обаче не би могло да обоснове страх от лично преследване. В проведеното на 26.01.2023г. интервю същият е заявил, че иска да получи статут в България и след това да замине за Германия. Цялостният анализ на обясненията на С. Айд сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Сирия. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са законосъобразни и обосновани. На следващо място административният орган и съдът са приели за установено, че в държавата по произход Сирия, към настоящия момент С. Айд би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия и към момента въоръжен конфликт в тази държава. Извън изложеното обаче е установено, че сестрата на бежанеца от няколко години живее в Турция и е омъжена там, а няколко месеца той е живял при нея. По време на пребиваването му в Турция, същият не е имал проблеми с властта и не е бил принуждаван да напуска тази страна и да се завръща в Сирия. При това се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че Турция не е трета сигурна страна за сирийския гражданин. От представената пред административния съд справка с вх. МД-743/15.11.2022 г., изготвена от Дирекция Международна дейност в ДАБ, в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход", се установява, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и я прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и потвърждава задълженията на турските власти към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Република Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на законен престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението на първоинстанционния съд, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на няколко месеца, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Безспорно е, че чуждият гражданин е напуснал Турция по лични причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Неоснователно е и последното развито в касационната жалба оплакване за неспазване на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си по произход - Сирия, нито страната, в която е живял повече от два месеца - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Както в производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене, търсещият закрила не е доказал наличието на фактическите основания за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав споделя доводите в касационната жалба, че съгласно чл. 75, ал. 2 и 3 ЗУБ е допустимо да се приемат твърденията на кандидата за закрила, въпреки че не са подкрепени с достатъчно доказателства. Но това би могло да стане единствено и само тогава, когато изнесената от лицето история се характеризира с достоверност и логичност, които да обосновават обстоятелства, относими към основанията, въведени с разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗУБ. Такива в конкретния случай липсват, поради което следва да се приеме, че действителните причини за напускане на държавата по произход имат личен характер. Макар да е вярно, че лицето, търсещо международна закрила, е положило усилия да обоснове бежанската си история, същата правилно е преценена от административния съд като неправдоподобна, от което е изведен законосъобразен извод за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на международна закрила. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,