Решение № 2511 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Ама-сервизООД със седалище в [населено място], обл.Шумен, чрез адв.Стрелков, срещу Решение 83 от 06.06.2023 г., постановено по адм. дело 319/2022 г. по описа на Административен съд Шумен. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съществени процесуални правила и неправилно прилагане на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-27-182 от 26.09.2022г. на Ръководител ТП на НОИ Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания ЗД-1-27-01154523 от 28.06.2022г. на контролен орган в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Шумен оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество и за основателна.. Настоящият съдебен състав констатира, че оспореното Решение от 26.09.2022г. на ответният Ръководител на ТП на НОИ Шумен е постановено по повод осъществено задължително административно обжалване на Задължителни предписания от 28.06.2022г. на контролен орган в същото ТП на НОИ, с които е разпоредено на дружеството в качеството му на осигурител на общо 361 лица, наети от него по сключени трудово договори, да заличи данните, подадени от него по реда на чл.5 ал.4,т.1 от КСО. Производството е стартирало по повод искане на ТП на НОИ Пазарджик във връзка с установяване осигурителния стаж на М. Козов за времето на оформения му стаж при този работодател с оглед отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Видно от констативен протокол от 28.06.2022г. на същия контролен орган, че от извършената в ООД-то проверка по повод трудов договор от 03.05.2018г. и споразумение за командироване от същия ден, че търговецът има практика в продължителен период от време(от края на 2015г. до средата на 2019г.) да наема лица по идентичен начин, които от деня, в който е сключен трудовият договор, се командироват да полагат труд в Република Франция. Установил е, че на територията на страната осигурителят напрактика не извършва никаква стопанска дейност или същата е в незначителни размери, спрямо общата му стопанска дейност. С оглед на това е формиран извод, че приложимо за всичките тези лица е осигурителното законодателство на страната, в която са командировани, като не са били налице и развити съответни производства съгласно регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност по почин било на осигурените лица или осигурителя за издаване на формулари А1. Консеквентно е обоснован извод, че подадените от осигурителя данни по чл.5 ал.4,т.1 КСО са без основание и подлежат на заличаване. Административният съдия е разгледал материалноправният спор между страните относно приложимото осигурително законодателство по отношение на лицата, командировани от работодателя Ама-сервизООД на работа във Франция, като е приел, че при липса на издадени удостоверения А1, които биха имали обвързващо действие за институциите и юрисдикциите на държавата членка, в която се упражнява дейността, както и формиран влязъл в сила административен акт за отказ за издаване на подобен вид удостоверения, законосъобразността на оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО и на потвърденото с него задължително предписание следва бъде преценена съобразно правилата на Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, приложими за осигуряването на командированите български граждани, осъществявали трудова дейност в друга държава членка на Европейския съюз. Съгласно общото правило, въведено с чл. 11, § 3, б"а" от Регламент (ЕО) 883/2004, лице, което осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава членка (lex loci laboris). Изключение е предвидено със специалното правило на чл. 12, § 1, който предвижда, че лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Съгласно чл. 14 "Подробности относно членове 12 и 13 от основния регламент" от Регламент (ЕО) 987/2009, параграф 2, за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът "което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. С решение от 03.06.2021 г. Съдът на Европейския съюз (голям състав) по дело C-784/19 е отговорил, че член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. В мотивите на решението е посочено, че в член 14, параграф 2 от Регламент 987/2009 се уточнява, че този израз следва да се разбира в смисъл, че се отнася до работодател, "който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие", които критерии "трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности". Именно и в тази връзка по отношение на на Ама-сервизООД в хода на административната проверка е установено, че не извършва основната си икономическа дейност на територията на Република България, а за изследвания период действителната дейност на дружеството се състои основно в наемане на работници и командироването им на работа на обекти във Франция. Констатацията на осигурителния орган, че дружеството не е извършвало никаква(с незначителни отклонения) друга стопанска дейност на територията на България, не е оспорена и оборена чрез проведено успешно насрещно доказване. Или следва да се обобщи, че законодателство на ниво ЕС има за цел да гарантира правата на осигурените лица, но е въведено задължението работодателят да ги осигурява съгласно правилата на Регламента, а не съобразно правилата на законодателството на държавата членка, в която е регистрирана дейността му. В случая с касатора следва да се приложи тълкуването, дадено от СЕС по дело С-784/19 г., по отправено от АС-Варна преюдициално запитване. Важен за разрешаване на правния спор е именно определянето в коя държава членка обичайно се осъществяват съществените дейности на дружеството касатор. В рамките на производството безспорно е установено тази държава да е Франция при справка между реализирания оборот на дружеството в България и чужбина. Ето защо и при въведения от СЕС критерий, приложимо спрямо командированите работници се явява законодателството на Франция, а не българското. При така установените факти и при липсата на издадени удостоверения А1 за работниците(или при откази за издаване на такива) изключението по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 не е приложимо. Изложеното дотук е относимо към преценката, касаеща съответствието на решението с приложимия материален закон. В този смисъл атакуваният съдебен акт определено не страда от твърдяния негов порок. Досежно второто касационно основание, изразяващо се в допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, то това възражение се явява основателно и то в смисъла, посочен в касационната жалба, касателно осигуряване защитата на осигурените лица. В тази връзка обаче следва да се посочи в по-общ план, че доколкото на преден план в случая е преценката, която касае съдържанието на съществуващите осигурителни правоотношения с посочените общо 361 лица, наети от ООД-то, то понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно такова за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице. Посочените по-горе задължителните предписания на първо място са били издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, в която нито едно от осигурените лица не е участвало като страна в производството пред административния орган, вкл. дори като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК. Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху корелативната правна връзка осигурителен орган осигурено лице и доколкото последните не са били конституирано като страна в производството по издаване на настоящото предписание, следва да се отбележи, че позитивното ни право отчита правното положение, в което между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че те би трябвало да трупат осигурителен стаж, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Или осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но не участват като страна в това административно производство. От друга страна, ако в друго производство се установи упражняване на трудова дейност от осигурените ще е налице влезли в сила актове, включително и съдебни, с които спрямо осигурените лица те са осъществявали трудова дейност и имат осигурителни права, но няма кой да заплати осигурителните вноски за тях, тъй като по отношение на осигурителя е прието, че той не извършва дейност, поради което не дължи осигурителни вноски и респективно данъци. Такъв правен резултат може да бъде избегнат, ако в контролното производство НОИ установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на тях. На посоченото основание лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, последният адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно то последващо в някоя от хипотезите по чл. 114 КСО ще следва да възстановява недобросъвестно/добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, ако такива са му били изплатени от фондовете на ДОО. Правото да участва в административното производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, лицето черпи и от разпоредбата на 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, доколкото няма изрична забрана в закон за такова процесуално поведение, а и жалбоподателката основателно сочи своя пряк, личен и непосредствен интерес от търсената с жалбата съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в процесното производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на 10, ал. 1 КСО. Следва да бъде посочено също така, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, доколкото националното право предоставя право на преценка на националната съдебна юрисдикция, тя трябва да тълкува и прилага вътрешното си право, по начин съответстващ на изискванията на правото на ЕС. Нормата на чл.34 ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз охранява правата на осигуреното лице, което следва да бъде гарантирано в случай, че то търси да установи качеството си осигурено лице, дори работодателят-осигурител да не е осъществявал търговска или стопанска дейност за периода на осигуряването му. Именно и за да се защити пълно срещу акта на администрацията, съдържащ разпореждане за заличаване на техни осигурителни данни, лицата следва да имат ефективно правно средство за защита, което се изразява и в участие в административното производство пред контролния орган, който издава задължителни предписания на основание чл. 107 и сл. КСО, независимо, че осигурителните и права не произтичат пряко от тези правоотношения, доколкото обаче ефекта на заличените данни рефлектира пряко и директно в правната им сфера. Това е така и защото принципът на равностойност, закрепен в правната рамка на ЕС, изисква в този случай общите факти за осигурителя и осигуреното лице в контролното производство, да могат да бъдат установени по един и същи начин. Това обосновава и извод за незаконосъобразност на акта на Ръководителя на ТП на НОИ Шумен от 26.09.2022г. (в посочения смисъл са и напр. Решение 9937 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. 367/2023 г., VI о. и цитираното там Определение 9091 от 29.09.2023 г. на ВАС по адм. д. 8567/2023 г., VI о.). Изложеното дотук обосновава и извода на касационната инстанция за отмяна на атакуваното съдебно решение, тъй като е налице касационното основание по чл.209 т.3 АПК, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на Ама-сервизООД срещу решението на Директор на ТП на НОИ Шумен се уважи, като същото се отмени, като незаконосъобразно. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ООД-то, поради което следва НОИ да бъде осъден да заплати на дружеството такива в размер на общо 1 724 лева, от които 1 124 лева заплатени държавни такси и разноски за вещо лице и сумата от 600 лева за разноски пред касационанта инстанция за осъществена защита от адвокат. Не следва да се присъжда претендираната сума от 500 лева разноски за осъществена защита пред административния орган, тъй като те не са понесени в хода на производството пред съд и не представляват разноски по смисъла на чл.143 АПК, а следва да се претендират отделно, по друг ред. Не следва да се присъждат като разноски и претендираните 1 500 лева за осъществената защита пред първата съдебна инстанция, тъй като е видно от представения пред нея на л. 564 договор за правна защита и съдействие, че същият от една страна не е подписан за Клиент, но освен това липсват доказателства за понасянето им от Ама-сервизООД, в чиято полза се претендира присъждането им(в съглашението, подписано само за адвокат не е посочено, че са платени в брой, нито са представени доказатества в установения за това преклузивен срок за плащане по банков път, както е направено това за разноските пред касационната инстанция). Т.е. представеният договор не може да изпълни ролята си на разписка. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,