Решение № 4552 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация чрез юрисконсулт Грозданов срещу Решение 5105 от 27.07.2023г. по адм. дело 5064/2023г. по описа на Административен съд София град. Счита решението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че агенцията като администратор на лични данни не е извършила нарушение на чл.25г от ЗЗЛД. Неправилно съдът е потвърдил наложената от КЗЛД принудителна административна мярка за провеждане на цялостно системно обучение, свързано със защита на личните данни, на административния персонал. Не са взети предвид представените доказателства за провеждането на ежегодно обучение на служителите, обработващи лични данни. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да отмени постановеното решение от КЗЛД, претендира юрисконсултско възнаграждение. В с.з. за касационния жалбоподател се явява юрисконсулт Грозданов, редовно упълномощен, поддържа касационната жалба. По същество излага съображения за неправилно съдебно решение и моли съда да го отмени като присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисията за защита на личните данни в писмено становище сочи, че оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Ф. Дъбева, редовно призована, не се явява и не се представлява, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, не са налице касационни основания. Предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ППН-01-336/2021 от 30.01.2023г., с което на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е обявила жалбата на Ф. Дъбева за основателна за нарушение на чл.25г от Закона за защита на личните данни, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗЛД е наложила на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация имуществена санкция в размер на 1 500лв., на основание чл.58, пар.2, бг от Регламент 2016/679 е разпоредила на администратора цялостно и системно обучение на административния персонал, свързано със защита на личните данни, даден е 6-месечен срок за изпълнение на издаденото разпореждане. За да отхвърли жалбата решаващият съд е изложил съображения, че е КЗЛД е спазила процедурата при разглеждане на подадената жалба от Ф. Дъбева, решението е прието наличие на предвидения в ЗЗЛД кворум и мнозинство. Даден е обоснован отговор на възражението за недопустимост на жалбата на заинтересованото лице. Съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.25 г от ЗЗЛД. По отношение на възражението за размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че санкцията съответства на разпоредбата на чл.85, ал.2 от ЗЗЛД. По отношение на наложената принудителна административна мярка съдът се е позовал на прякото действие на Регламент 2016/679 и е приел, че правилно е наложена мярката с оглед конкретните обстоятелства копирани 11 бр. лични карти. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация срещу Решение ППН-01-336/2021 от 30.01.2023г. на Комисията за защита на личните данни. Съдебното решение е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилно е дефиниран спорния въпрос по делото, а именно дали контролните органи на ИААА са имали право да копират личните карти, предвид разпоредбата на чл.25 г от ЗЗЛД, съгласно която администратор или обработващ лични данни може да копира документ за самоличност само ако това е предвидено със закон. След цялостен анализ на приложимото право първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че в конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл.25 г от ЗЗЛД. По отношение на възражението за размера на наложената имуществена санкция правилно е прието, че същата съответства на разпоредбата на чл.85, ал.2 от ЗЗЛД. Наложената принудителна административна мярка е съобразена с конкретните обстоятелства и е в правомощията на КЗЛД да постанови такава. Касационният състав споделя изложените мотиви от АССГ и на основание чл.221, а.2 от АПК препраща към тях. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател не се присъждат разноски. Претенция за разноски не е направена от Комисията за защита на личните данни и от Ф. Дъбева, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения, съдът