Решение № 8492 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2017 г.

Решение № 8492 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1674/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - С. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-В. Т. (РУ-С. на ОДМВР-В. Т.) срещу решение № 445/09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 672/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АС-В. Т.). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О. С. Т. И., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 445/09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 672/2016 г. по описа на АС - В. Т. е отменена Заповед № 352з-363/03.10.2016 г. на началника на РУ-С. при ОДМВР-В. Т., с която на С. Т. И. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, без допуснати процесуални нарушения, но е незаконосъобразна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение, което е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с т. 76, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Решаващият съд в съответствие със събраните по делото доказателства обосновава извод, че полицейският служител не е допуснал нарушение на етичните правила, според които е длъжен да оказва помощ на всяко лице в опасност, включително и при необходимост да съдейства на гражданите за получаване на медицинска помощ. В случая външните признаци на обективното здравословно състояние на Г. Т. не са показвали по недвусмислен начин, че той се нуждае от съдействие за получаване на медицинска помощ от медицинско лице. При последователен анализ на всички доказателства по делото АС-В. Т. е приел за установено, че полицейският служител е предприел всички необходими действия за оказване на помощ на Г. Т. в съответствие с неговите прояви и симптоми, които не са навеждали на извод, че има нужда от спешна медицинска помощ. Очевидно по този начин е възприемано състоянието на Г. Т. и от всички останали, включително неговите близки, защото медицинска помощ е потърсена чак 48 часа след като С. И. е имал непосредствени впечатления. Допълнително следва да бъде посочено, че законосъобразно в обжалваното съдебно решение се приема, че полицейският служител е действал добросъвестно като е оказал помощ на лицето, каквато е преценил, че му е необходима, уверил се е в неговата контактност и добро общо състояние, без видими следи от нараняване. В никакъв случая не е възможно да се приеме, че С. И. е извършил действия, които да уронват престижа на службата доколкото той се е държал спокойно и е изпълнил служебните си задължения спрямо ситуацията. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Ответната страна С. И. не е направил разноски пред настоящата инстанция и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни разноски за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,