Решение № 1968 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Народно читалище Христо Ботев-1884, представлявано от председателя Д. Илиева, чрез процесуалния му представител адв. И. Величкова, срещу решение 631/17.05.2023 г., постановено по адм. дело 1054/2022 г. по описа на Административен съд-София област. В касационната жалба са релевирани съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, като постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В открито съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора поддържа касационната жалба и отправя искане за присъждане на направените разноски за платена държавна такса. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Народно читалище Христо Ботев-1884 срещу решение 23/322/01122/301/04/01/22.06.2022 г., с изх. 01-2600/1928/28.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на горепосоченото читалище е наложена финансова корекция в размер на 22 978.56 лв., на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 от Наредба 24/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Обновяване и развитие на населените места от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 /Наредба 24/29.07.2008 г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, заключението по която е приобщено към доказателствения материал по делото. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирани от органа при осъществена проверка на място през м. декември 2017 г., несъответствия /възлизащи на сумата от 19 148.80 лв. без ДДС или 22 978.56 лв. с включен ДДС/ между реално извършени от читалището дейности и активи, и тези, заложени в т.т. 18, 46, 47, 48, 58, 73, 83 и 84 от одобрената количествено-стойностна сметка /КСС/, включена в анекс VІ/16.09.2015 г. към договор 23/322/01122/18.12.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322 Обновяване и развитие на населените места от ПРСР за периода 2007-2013 г., сключен между ДФЗ и читалището. Предвид тези констатации, квалифицирани от органа като неизпълнение на задължението на читалището /в качеството му на ползвател на помощта/ по т. 4.15 от договор 23/322/01122/18.12.2013 г. /че ползвателят на помощта се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с таблицата за одобрените инвестиционни разходи и одобрените от фонда техническа спецификация и/или количествени сметки и/или КСС/, след предоставена възможност за представяне на възражение/, с писмо изх. 01-2600/1928/11.04.2018 г./ и подаването на такова /с писмо вх. 01-2600/1928/21.02.2019 г./, органът издава атакуваното пред първоинстанционния съд решение за налагане на финансова корекция. При тези данни, административният съд приема, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за издаването му, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По тези обобщени мотиви първоинстанционният съд постановява обжалваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Народно читалище Христо Ботев-1884, като неоснователна. Атакуваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон, по следните съображения: Преди всичко следва да бъде уточнено, че със Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ, обн. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., заглавието на закона и част от неговите разпоредби са изменени и допълнени, като към настоящия момент, е в сила Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Доколкото обаче според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и съответно дължимата от съдебния състав проверка в касационното производство е наложително да бъде съобразена с нормите на ЗУСЕСИФ, в редакцията му преди визираното изменение, то в мотивите на настоящия съдебен акт препратката към приложимия материален закон следа да бъде по отношение на ЗУСЕСИФ, а не към действащия в момента ЗУСЕФСУ. По съществото на спора: Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ решението за налагане на финансова корекция се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. От съдържанието на процесния акт на изпълнителния директор на ДФЗ се установява, че в него не е обсъдено подаденото възражение от читалището, с писмо вх. 01-2600/1928/21.02.2019 г. Споменаването в акта на представеното от ползвателя на помощта, възражение и изброяването на приложените към него документи, ведно с изписването в едно изречение в декларативна форма, че ДФЗ не приема за основателни представените документи и доказателства, тъй като същите са взети предвид при изготвянето на Анекс ІV към договор 23/322/01122/18.12.2013 г. не може да замени задължението на административния орган, предвидено в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, да изложи мотиви, формиращи волята му защо приема за основателни, или, както в случая, за неоснователни съображенията на читалището, изтъкнати в представеното възражение и подкрепени с приложените към него доказателства. Още повече, че за да приеме възражението като неоснователно, органът се позовава на Анекс ІV към договор 23/322/01122/18.12.2013 г., след сключването на който обаче са подписани още два анекса към договора и именно последният от тях - Анекс VІ /и по-конкретно одобрената по него КСС/, а не Анекс ІV, е посочен от органа на други места в акта, като послужил му за констатиране на неизпълнението. Следва да се отбележи, че едновременното позоваване в процесния акт на двата анекса поражда неяснота по въпроса, по отношение на коя от одобрените КСС тази по Анекс ІV или по Анекс VІ към договора, е извършена преценката на органа за осъществени от ползвателя на помощта несъответствия. Нито в процесния акт на изпълнителния директор на ДФЗ, нито в друг документ, част от административната преписка по неговото издаване, не е извършен дължимия анализ дали констатираните от органа несъответствия не представляват само минимални отклонения на предварително заложените в анекс VІ към договора дейности и активи, с които не се променя функцията или друг елемент на вложените дейности и активи. Не е извършена и дължимата преценка дали изпълнението с минимални отклонения от заложеното в договора се е отразило върху изпълнението на цялата одобрена от ДФЗ инвестиция /така решение 17629/ 23.12.2019г. по адм.д. 15663/2018г. на ВАС, четвърто отделение/. В решението за налагане на финансова корекция административният орган се позовава на т. 4.15 от договор 23/322/01122/18.12.2013 г. и чл. 46, ал. 1 от Наредба 24/29.07.2008 г., но без да отчете, че констатираните при проверката на място несъответствия касаят само 8 от общо 311 дейности и активи, заложени в одобрената КСС по анекс VІ към договора, а оттам и без да извърши преценка дали, дори при тези констатации за несъществени и минимални несъответствия, следва да се счита, че е налице неизпълнение, доколкото извършените СМР изпълняват предназначението, за което са били предвидени. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 24/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми, като органът определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнение зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин /ал. 2 на чл. 46/. Съдът необосновано е игнорирал липсата на извършен анализ в акта на степента на неизпълнение, както и налице ли са изобщо последици за изпълнението на инвестицията като цяло. Настоящият състав намира ,че в резултат на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се налага изводът, че касаторът е извършил СМР при спазване на договорените и нормативни изисквания, а отклоненията са несъществени. Неправилни са и изводите на административния съд, че актът за налагане на финансовата корекция отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Според посочената разпоредба от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. От съдържанието на оспорения пред първата инстанция акт се установява, че в него не е обоснован избрания метод за изчисляване на финансовата корекция и начина, по който е определен размера й. В изпратеното на читалището писмо изх. 01-2600/1928/11.04.2018 г., с което е открито производството за налагане на финансовата корекция, е посочено, че последната се налага съобразно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПСРС 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. След изпращане на горецитираното писмо и преди издаването на процесния акт, обаче, визираната от органа методика е обявена за нищожна с решение 15652/14.12.2018 г., постановено по адм. дело 11440/2017 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение, потвърдено с решение 8020/29.05.2019 г., постановено по адм. дело 1757/2019 г. по описа на същия съд, петчленен състав на Първа колегия. Следователно, за да изпълни задължението си за мотивиране размера на корекцията, каквото именно е изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в оспорения пред първата инстанция акт административният орган е следвало да посочи отново на какво правно основание и по какъв начин е определен размерът на финансовата корекция, което видно от съдържанието на акта, той не е сторил. Следва да се отбележи, че размерът на финансовата корекция е от съществено значение за законосъобразността на решението, с което тя се налага, защото институтът на финансовата корекция има специфична цел да възстанови вредата в бюджета на ЕС, като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи получателя на помощта да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допусната нередност. В съдебната практика се приема, че без да е мотивиран определеният размер на вредата, възложеното задължение за възстановяване е незаконосъобразно, защото не е доказан елемент от фактическия състав на финансовата корекция /в този смисъл решение 7327/20.07.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело 3256/2022 г./. С оглед данните по делото, касационната инстанция преценява като необоснован и извода на административния съд, че от приетото заключение по изслушаната СИЕ, се установяват констатираните от административния орган несъответствия между предвидените в т.т. 18, 46, 47, 48, 58, 73, 83 и 84 от одобрената КСС в анекс VІ/16.09.2015 г. към договор 23/322/01122/18.12.2013 г. дейности и активи, и реално извършените от читалището такива. Формулираните в искането за допускане на съдебно- икономическа експертиза въпроси /л. 23 от делото/, по които тя е назначена с протоколно определение от 24.02.2023 г. по делото, са вещото лице да посочи какви несъответствия, като количество и дейност, са установени от административния орган в резултат на направената през м. декември 2017 г. проверка в сравнение със заложените в анекс VІ към договор 23/322/01122/18.12.2013 г., както и вещото лице да посочи съответната дейност, за която тези несъответствия се отнасят и стойността им. Следва да се подчертае, че посредством изслушаната съдебно- икономическа експертиза по конкретно поставените на вещото лице въпроси не се установява самият факт на неизпълнението, включително не се доказва, че посочените в акта несъответствия са действително налице . При това и правилото за разпределение на доказателствената тежест, предвидено в чл. 170, ал. 1 от АПК, съставът приема, че фактическите основания на органа, послужили му за издаването на процесния акт, не се установяват от данните от приобщените по делото доказателства, а оттам че актът е издаден в отсъствието на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 46, ал. 1 от Наредба 24/29.07.2008 г., и следователно е незаконосъобразен. По изложените съображения, касационната инстанция приема, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна, след отмяната на съдебния акт, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който решението на изпълнителния директор на ДФЗ да бъде отменено, като незаконосъобразно, при установеното от състава наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. С оглед изход на делото, своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. С оглед изричното изявление, че не се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение, на касатора следва да бъде присъдена сумата 367.64 лв.- заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,