Решение № 6739 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10049/2018 г.
ВАСVII отделение08.05.2019 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4191 от 20.06.2018 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 646/2018 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6739 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10049/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията) срещу Решение № 4191 от 20.06.2018 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 646/2018 г. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано, по съображения, изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, "Струм Инженеринг" ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от посочените в нея съображения. С обжалваното решение е уважена жалбата на "Струм Инженеринг" ООД срещу отказ № 53-00-4717/26.06.2017 година за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалноправните норми. За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и 2 и пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за пътищата (ЗП), е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. В случая решението е взето на заседание на УС на АПИ, а отказът е обективиран в писмо на председателя на УС на АПИ, който представлява агенцията. Въпреки това, съдът е конституирал като страна по делото председателя на УС на АПИ. Решението е недопустимо. В първоинстанционното производство неправилно е определен индивидуалният административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2. 195 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на АМ Хемус, км 32+070 - дясно. Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не писмо изх. № 53-00-4717/26.06.2017 година на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", както неправилно е приел първоинстанционният съд. Действително в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и съда, постановил обжалваното съдебно решение. Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет именно с решение на УС на АПИ по т. 2. 195 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2. 235 от същия протокол единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо, но липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4717/26.06.2017 година на председателя на УС на АПИ има само уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта – управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", а е участвал председателят на УС на АПИ. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, с което е постановил недопустимо решение. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорения административен акт, а именно управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 4191 от 20.06.2018 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 646/2018 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.
Цитирани разпоредби
1- чл. 221, ал. 3