Решение № 7068 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4669/2013 г.

Решение № 7068 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4669/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Касадарина" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Ив. Вазов" № 25, ет. 1, ап. 4, представлявано от управителя Иван Димитров Донков, чрез адв. Ил. Михайлова, против Решение № 1498 от 05.03.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6377 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № К2101108184/08.02.2012 г. и РА за поправка на ревизионен акт № 1212750/07.03.2012 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърдени с Решение № 1100/11.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на съда, че получените от ревизираното лице услуги по проучване и проектиране на недвижим имот за изграждане на детска градина върху него са свързани с независимата икономическа дейност на дружеството, независимо, че към момента на проектирането собствеността върху имота е в патримониума на представляващото ревизираното лице физическо лице, което е обещало прехвърлянето й на дружеството с предварителен договор. Не е изяснено коя от двете хипотези на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е налице-услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Иска се отмяна на решението и на РА, със законните последици. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Манчева, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред АССГ е бил посоченият РА, с който на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общо размер на 7 950,01 лв. по 9бр. фактури в данъчни периоди м. 03, 04 и 06.2011 г., издадени от "Темпбилд Проект" ООД с предмет "авансово плащане, съгласно договор по проект "детска градина"". По делото са представени процесните фактури, както и договор за предпроектни проучвания и проектирания от 05. 02. 2010 г. между РЛ в качеството му на възложител и "Темпбилд Проект" ООД, в качеството му на изпълнител. Съгласно т. 1 от този договор, възложителят възлага, а изпълнителят приема и се задължава да изпълни необходимите фактически и правни действия и дейности по подготовката на съответните градоустройствени процедури, проектни и други проучвания и проектиране, описани в чл. 2 от договора, по отношение на построяването на бъдеща сграда / сгради в следния недвижим имот - УПИ III 2653 за ОДЗ, кв. 114, м. "малинова долина - Изток", гр. София. Видно от представения нотариален акт № 72, том I, рег. № 3053, дело № 57 от 16.06.2008 г., този имот е собственост на Иван Димитров Донков, който е съдружник и единият от управителите на ревизираното дружество. Видно от обяснителната записка на управителя на дружеството жалбоподател, разплащанията по проекта са извършени с лични средства на физическото лице, като по делото няма данни, по какъв начин са уредени тези плащания и защо се изплаща едно чуждо задължение. Няма евентуално доказателства за сключен договор за заем и съответно неговото осчетоводяване в счетоводството на дружеството. В същото време няма и учредено право на строеж на дружеството в собствения на физическото лице имот, нито нотариален акт за неговата продажба. По делото е представен предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот и предоставяне на строителна услуга от 04.02.2010 г. между физическото лице, в качеството му на собственик - учредител и ревизираното дружество, в качеството му на приемател - строител. Няма съмнение, че този предварителен договор няма транслативно действие и вещноправен ефект и с него не се прехвърля право на собственост, ограничени вещни прави, както и не се учредява суперфиция. Единственото, което се извършва с предварителния договор, е поемането на задължение за сключване на окончателен договор, но такъв липсва към датата на издаване на процесните фактури, както и към настоящия момент. Пред административния съд не е представен проект, в изпълнение на договора за предпроектни проучвания и проектирания от 05.02.2010 г. между РЛ, в качеството му на възложител и прекия доставчик, в качеството му на изпълнител. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, при тези факти, първоинстанционният съд е счел за неоснователни доводите, изложени в жалбата, че извършените разходи са във връзка с изготвянето на проект за изграждане на детска градина и са свързани с предмета на дейност на дружеството. Съдът е приел, че след като ревизираното дружество не притежава недвижимия имот, за който евентуално се правят проучвателни и проектански работи, са направени разходи, свързани с чужд имот, за който дружеството няма учредени вещни права, поради което се касае за безвъзмездни доставки. Решението е правилно. Съгласно Решение от 13.03.2014 г. на СЕС по дело С- 107/2013, правото на приспадане на данъчен кредит по фактура за авансово плащане, каквито са процесните, е свързано с реалното осъществяване на облагаемата доставка, за която е извършено плащането. В случая, пред първоинстанционния съд не е било спорно, че няма представен проект, в изпълнение на договора за предпроектни проучвания и проектирания от 05.02.2010 г. между РЛ, в качеството му на възложител и прекия доставчик, в качеството му на изпълнител, и в изпълнението на който са издадени процесните фактури. Плащането по фактурите не е извършено от ревизираното лице, като няма никакво обяснение, защо то е станало от управителя на ревизираното дружество, в качеството му на физическо лице и собственик на недвижимия имот, за който следва да се направи проучването. Видно от обяснителната записка на управителя на дружеството жалбоподател, разплащанията по проекта са извършени с лични средства на физическото лице, като по делото няма данни, по какъв начин са уредени тези плащания и защо се изплаща едно чуждо задължение. Няма евентуално доказателства за сключен договор за заем и съответно неговото осчетоводяване в счетоводството на дружеството. В същото време няма и учредено право на строеж на дружеството в собствения на физическото лице имот, нито нотариален акт за неговата продажба. Това означава, че макар ревизираното дружество да е получател по фактурите, не той е осъществил евентуалната насрещна престация по осъществените облагаеми доставки на услуги, а и реалният предмет на фактурите също не е доказан. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че никаква връзка между предмета на процесните фактури и независимата икономическа дейност на ревизираното лице не е доказана, а това е тежест на доказване на жалбоподателя. Следва да се имат предвид и евентуалните доводи на органите по приходите, които настоящият състав на касационната инстанция намира за основателни, че дори да е доказана такава връзка, т. е. проучването да е с оглед на построяване на детска градина от ревизираното дружество, тази сграда би била използвана за освободени доставки по чл. 41, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, което също е пречка за признаване на претендираното право. Съдебното решение следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение