Решение № 278 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2007 г.

Решение № 278 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218 и, във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищците С, С. Д. М., Д. П. К. и В. П. К. против въззивно решение № 472/19.3.2007 г. по гр. д. № 254/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, V-ти граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: С. А. С., С. Д. М., Д. П. К. и В. П. К., всички със съдебен адрес в град П., са предявили против И. Д. Д., Д. Ц. Д., Г. Ц. Д., В. Ц. Д. и И. В. Д., всички от град Х., област Пловдив, обективно и субективно, активно и пасивно съединени искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за земеделски земи, подробно посочени в исковата молба. Ищците твърдят, че с ответниците са наследници по закон на Д. И. Д., бивш жител на с. С., починал през 1954 г., като същият след смъртта си е оставил в наследство земеделските земи, описани в исковата молба, които не са били поделени между наследниците му. Твърди се също така, че въпреки изложеното Ц. Д., И. Д. и В. Д. са декларирали, че са внесли имотите на наследодателя си в ТКЗС, а ответниците без реално извършена делба са възстановили собствеността върху имотите като такива на техните наследодатели. С решение № 36/19.7.2004 г. по гр.д. № 76/2003 г. Карловският районен съд, трети граждански състав, е отхвърлил исковете. С решение № 1224/31.5.2005 г. по гр.д. № 2812/2004 г., по въззивна жалба от ищците, Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. С решение № 1596/25.01.2007 г., по касационна жалба от ищците, Върховният касационен съд, състав на IV-Б г.о., е отменил решението на въззивната инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг неин състав. С решение № 472/19.03.2007 г. по гр.д. № 254/2007 г., при новото разглеждане на делото, Пловдивският окръжен съд, V-ти гр. с., е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че претендираните по настоящото дело земеделски имоти, възстановени на собствено основание по реда на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне, не се установява да са били притежавани от общия наследодател на страните. Освен това съдът е стигнал до извод, че за провеждане на пълно главно доказване по спора е необходимо установяването на факта, че внесените в ТКЗС от синовете на общия наследодател имоти и възстановени на ответниците по реда на ЗСПЗЗ са били точно притежавани от общия наследодател на страните. Изложени са съображения, че тъй като имотите са възстановени с план за земеразделяне, е необходимо установяване и на това, че процесните имоти, съответстват на притежаваните от общия наследодател според описанието им към момента на образуване на ТКЗС. Освен това съдът е констатирал, че по делото не са налице данни общият наследодател да е станал член на ТКЗС, тъй като е починал преди този факт, както и че не са налице данни той да е притежавал тези имоти. Прието е, чене се установява синовете на общия наследодател да са внесли в ТКЗС именно притежаваните от общия наследодател имоти. С оглед изложеното съдът е стигнал до решаващ извод, че ищците не са доказали, че общият им наследодател е бил собственик на възстановените по преписките на ПК с план за земеразделяне на собствено основание имоти, на името на неговите синове. Срещу второто въззивно решение на Пловдивския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците С, С. Д. М., Д. П. К. и В. П. К., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218а, б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че въззивната инстанция в нарушение на чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.) не е направила пълен, всеобхватен и обективен анализ на събраните в хода на производството доказателства, вследствие което са формирани грешни фактически изводи. Касационните жалбоподатели излагат, че с решения на поземлената комисия са възстановени земеделски земи на тримата братя - наследници на Д. И. Д. В доводите се коментира решението на първата инстанция в контекста на решенията на ПК и неправилните й според касаторите изводи. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. От касатора С. М. е постъпила писмена защита. Ответниците по касация - И. Д. Д., Д. Ц. Д., Г. Ц. Д., В. Ц. Д. и И. В. Д., посредством процесуалния си представител адв. П, са депозирали възражение по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.), с което оспорва касационната жалба. От същите е постъпило и писмено становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационния жалбоподател С. М., писменото възражение и писменото становище на ответниците по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно Пловдивският окръжен съд е стигнал до извод, че ищците не са доказали изобщо, че земите са внесени в ТКЗС от общия наследодател на всички страни по спора. Правилни са и изводите, че доказателствата по спора установяват, че към момента на образуване на ТКЗС общият на страните наследодател е бил починал, а внесените от синовете му земи не е установено да са именно тези на наследодателя. Нещо повече, по делото не е установено към момента на смъртта на общия наследодател той да е притежавал земеделски земи. Правилно е прието, че разпитаният по делото единствен свидетел Ж не установява твърдения от ищците факт, който следва да бъде установен в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а именно че в ТКЗС са внесени точно визираните в исковата молба земи, като наследствени от общия наследодател Д. Правилни са и изводите, че възстановените на ответниците по иска земи, като наследници на тримата синове на общия наследодател на всички страни по делото и претендирани в настоящото производство са земи на общия наследодател Д. Тези изводи съответстват на събраните по делото доказателства. Поради това изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.