Решение № 9249 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2019 г.

Решение № 9249 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба от "СУПРА ТРЕЙД" ЕООД ЕИК 175352721 против Решение № 61/04.01.2019 г., постановено по а. д. № 11700 по описа за 2018 г., на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 0322797/16.10.2018 г. началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон чрез потвърждаване на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС; съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил конкретните възражения в жалбата, игнорирал липсата на конкретно излагане на фактическите и правни основания за издаването на заповедта; наложената ПАМ не съответства на нито една от целите, които са посочени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против оспорената заповед бъде уважена, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - София, чрез процесуален представител оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния АС е образувано по жалба на касатора против посочената Заповед № 0322797/16.10.2018 г. началника отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Запечатване на търговски обект-аптека, намираща се в гр. София, бул. "Граф Игнатиев" № 53 и забрана за достъп до него за срок от 5 (пет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и б. "д" от ЗДДС За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. По делото е установено, че от страна на приходните органи е извършена оперативна проверка на 09.10.2018 г. в 11. 30 ч. на търговски обект - аптека, собственост на жалбоподателя. Установено е също така, че на дата 08.01.2018 г., на която в устройството са регистрирани продажби, не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране (Z-отчет) и няма запис във фискалната памет. Констатирано е и, че не са отпечатвани и съкратени отчети на фискалната памет на ФУ за периода март 2018 г. - април 2018 г. Това е неизпълнение на задължението по чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Задължението за отчитане на оборота от фискалното устройство и съхраняване на документите, доказващи това, е от съществено значение за установяването и събирането на данъчни приходи. В оспорената заповед са описани точно и ясно установените нарушения, изложени са мотиви за наложените ПАМ и определения срок. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, касаещи неиздаването на наказателно постановление във връзка с установеното административно нарушение. В процесния случай правилно съдът е приел, че неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. Въпреки, че с измененията в ЗДДС, които са в сила от 01.01.2019 г., основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "в" от ЗДДС за прилагане на ПАМ да е отпаднало, доколкото същото е било приложимо към датата на издаване на процесната заповед, то е било годно да породи сочените в заповедта правни последици. В този смисъл възражението на касатора е неоснователно, още повече че е налице състава на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДДС, на който приходните органи също са се позовали. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,