Решение № 2701 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2018 г.

Решение № 2701 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Петков от [населено място], [община], област [област], против решение № 11942 от 8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5701/2017 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлено оспорването, предявено с негова жалба срещу заповед № 8121 К-1904 от 6.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Направено е искане да се изиска от службите за сигурност и обществен ред, които не са на подчинение на МВР справка за проучващите им органи по кой закон са назначени служителите им, както и становище от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), дали е правилно службите за сигурност и обществен ред в МВР и по-точно проучващите им органи, които са назначени по ЗДСл, дали могат да изпълняват задачите, определени в чл. 11, ал. 4, т. 1 и т. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от класифицирана информация (ЗЗКИ). Иска се отмяна на решението като съдът се произнесе по същество на спора и отмени оспорената заповед. Ответникът – министърът на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: П. Петков е сезирал Административен съд София – град с жалба срещу заповед № 8121 К-1904 от 6.02.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и параграф 69 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за министерството на вътрешните работи (ПЗР на ЗИД на ЗМВР) (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) е назначен П. Петков за държавен служител на длъжност "главен експерт" (защита на информацията) в сектор "Защита на класифицираната информация и регистратура" към отдел "Координация и административно обслужване" при Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, наименование на длъжностно ниво по КДА – Експертно ниво 3, с ранг IV младши, считано от 1.02.2017 г. Съдът с определение от 3.05.2017 г., постановено по адм. дело № 3969/2017 г. на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК е приел, че спорът не му е родово подсъден, тъй като се касае за акт на министър, поради което на основание чл. 135, ал. 2 от АПК е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на Върховния административен съд. Тричленният съдебен състав на пето отделение при Върховния административен съд е отхвърлил предявеното оспорване, обективирано в жалба на Петков срещу процесната заповед, касаеща назначаването му като държавен служител на посочената длъжност. При разглеждане спора по същество, първостепенният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган – по арг. на чл. 158 от ЗМВР и чл. 33, т. 7 и т. 9 от същия нормативен акт, в предвидената от закона форма и съдържание – издаден е в писмена форма, при посочване на правните и фактически основания за назначаване на жалбоподателя на посочената длъжност, при спазване на чл. 11, във връзка с чл. 9 от ЗДСл. Решаващият съд е извел извод, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и не противоречи на целта на закона. Посочените изводи се оспорват с касационната жалба само в частта относно приложението на материалния закон. Решението е правилно. В съответствие с приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото е изводът на първоинстанциония съд за законосъобразност на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, по отношение на определената с нея длъжност на П. Петков "главен експерт" (защита на информацията) в сектор "Защита на класифицираната информация и регистратура" към отдел "Координация и административно обслужване" при Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, наименование на длъжностно ниво по КДА – Експертно ниво 3, с ранг IV младши. Правилно е прието от съда, че административният акт е издаден от компетентния орган, в предвидената от закона форма и при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. При издаване на заповедта, противно на наведените оплаквания в касационната жалба, не е нарушен материалния закон и същата е издадена в съответствие с целта на закона. Правилно е установено от тричленния състав на Върховния административен съд, че за Петков, заемащ длъжност "специалист I степен /защита на информацията/" по ЗМВР, към момента на издаване на заповедта е приложима нормата на параграф 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.), според която служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага параграф 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на закона за изменение и допълнение на закона заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези по параграф 70, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон за изменение и допълнение. С ал. 3 и ал. 5 от параграф 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР законодателят е предвидил, че служителите по ал. 1 се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура и им се присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Следователно при извършената промяна в служебното правоотношение са изпълнени условията, поставени от законодателя в приложимата материално правна хипотеза на параграф 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР, поради което е правилна преценката на решаващият съд относно законосъобразността на заповедта. Назначението е съобразно щата на съответната структура, като правилно съдът е съобразил, че съгласно длъжностната характеристика на касатора, същият не попада в категориите служители на МВР, които остават държавни служители по ЗМВР, а не по ЗДСл. Длъжността на касатора не е такава по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейски орган или орган по пожарна безопасност и защита на населението. Същият е назначен на най-високата експертна длъжност, предвидена по щата на структурата и с ранга, предвиден в щатното разписание, като не е притежавал по-висок ранг по ЗДСл, чието притежание да бъде съобразено от органа по назначаването. Възраженията, касаещи обстоятелството, че служителите от МВР, които работят в службите за сигурност, следва да останат държавни служители по ЗДСл, а не по ЗМВР, са възражения против даденото с § 69 от ПЗР на ЗИД ЗМВР законодателно разрешение, по което настоящият състав не е компетентен да се произнесе. Същите възражения, че проучващите органи в МВР следва да са разузнавачи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за да изпълняват служебните си задължения с оглед изискванията, определени в ЗЗКИ и ППЗЗКИ, са релевирани и пред инстанцията по същество, която, в мотивната част на атакуваното решение, изчерпателно се е произнесла по тези оплаквания, като настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените съображения за тяхната неоснователност. Допуска се смесване на понятието категория труд и длъжност като система от функции, задачи и задължения. Направеното искане в касационната жалба за изискване от службите за сигурност и обществен ред, които не са на подчинение на МВР справка за проучващите им органи по кой закон са назначени служителите им, както и информация от ДКСИ, дали е правилно службите за сигурност и обществен ред в МВР и по-точно проучващите им органи, да бъдат назначени по ЗДСл, и дали могат да изпълняват задачите, определени в чл. 11, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗЗКИ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от същия закон, е недопустимо с оглед изричната забрана на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Върховният административен съд прави преценка относно прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първостепенния съд. Жалбоподателят е имал възможност да установи твърдените от него факти пред първостепенния съд, което не е сторил, при липса на допуснати от тричленния състав съществени процесуални нарушения, поради което възраженията следва да бъдат отхвърлени. Освен това, исканията касаят получаване на правно становище, което не може да обвърже съда, тъй като преценката за приложението на материалния закон е в рамките на неговата компетентност. В случая, по изложените съображения, тричленният състав е приложил правилно закона. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав при втора колегия на Върховния административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касационния жалбоподател нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъдени. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,