Решение № 1994 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2020 г.

Решение № 1994 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на служба "Военна полиция" гр. София, срещу решение № 263/30.09.2020 г., постановено по адм. д. № 308/2020 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е осъден касатора да заплати на С. Стоянов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева, причинени от неправомерното обработване на личните му данни в нарушение на чл. 5, § 2, б. "е" от ОРЗД на 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 47. 18 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда за наличие на пряка, причинно - следствена връзка между действията на служителите на служба "Военна полиция" и твърдените от Стоянов негативни последици. Според касатора по делото не са ангажирани доказателства и за действително претърпени от Стоянов неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с действията на служителите. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата молба изцяло. Ответникът - С. Стоянов, в писмен отговор чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгладена по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Велико Търново е осъдил служба "Военна полиция" гр. София да заплати на С. Стоянов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева, причинени на 09.07.2019 г. при обработване на личните му данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 47. 18 лв. и съответно е отхвърлил искът в останалата му част над 200 лева до предявения размер от 1 000 лева. Съдът е установил от фактическа страна, въз основа на събраните писмени доказателства и кредитираните свидетелски показания, че на ответника на 09.07.2019 г. е осъществено връчване на заповеди от 03.09.2019 г. и 09.07.2019 г. от служители на служба "Военна полиция" в противоречие с правилата на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ - чл. 170, ал. 2 и ППЗОВСР - чл. 73, ал. 8. С влязло в сила Решение №ППН - 02 - 400/2019 г. от 20.02.2020 г. на КЗЛД е установено извършено нарушение на чл. 5, § 2, б. "е" от ОРЗД - принципа на поверителност и цялостност, при обработване на личните данни на Стоянов на 09.07.2019 г., осъществено при връчване на заповедите от 03.09.2019 г. и 09.07.2019 г. и е отправено официално предупреждение на администратора на личните данни. От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е установил, че с оглед допуснатото нарушение от администратора на личните данни за Стоянов настъпили негативни емоционални преживявания - безпокойство и притеснение, които са пряка последица от незаконосъобразните действия на администрацията. Поради това съдът е приел за доказани твърденията за преживените негативни емоции, нервно напрежение и стрес. При тези фактически установявания, съдът е счел от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по главния иск, а именно незаконосъобразно действие от страна на държавен орган да спази принципа на поверителност и цялостност, установен в чл. 5, § 2, б. "е" от ОРЗД, установено с влязло в сила решение на ЗКЛД, претърпени неимуществени вреди от това незаконосъобразно действие - преживян стрес, безпокойство и притеснение и опасения относно неправомерна злоупотреба с разпространените му лични данни, които са в резултат на това незаконосъобразно действие на администратора на лични данни. Допуснатото нарушение при обработване на личните данни на ищеца и нарушение на ЗЗЛД - принципа на поверителност и цялостност са счетени за установени, на база на влязлото в сила решение на КЗЛД. По тази причини и предвид установените настъпили болки и страдания – негативни емоции, безспокойство, нервно напрежение, стрес, главоболие, настъпили в причинна връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията, съдът е счел иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за основателен. Размерът на дължимото обезщетение е определен от съда на 200 лв., изхождайки от характера на вредите, трайността на търпенето им, доказаните душевни страдания и общото му психическо състояние, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, при правилно приложение на материалния закон, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Административният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на административния орган на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретния случай с влязло в сила решение на КЗЛД са установени неправомерни действия от служба "Военна полиция" при обработване личните данни на С. Стоянов. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираните неимуществени вреди са доказани по несъмнен начин от писмените доказателства и свидетелските показания по делото, както и е доказана причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдените вреди. В конкретната хипотеза Стоянов е доказал настъпването на вреди, за които правилно е определено обезщетение в размер на 200 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпитаните в хода на съдебното производство свидетели обосновават негативното отражение върху лицето на незаконосъобразните действия на служба "Военна полиция". Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е ценил показанията на разпитаните свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото. Съдът е ценил тези показания в съвкупност със всички доказателства по делото и извършена преценка, относно тяхната възможна заинтересованост, предвид наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване, за която са предупредени. Няма пречка и част от показанията на разпитаният свидетел Йорданов да не бъдат ценени, като противоречащи на останалите доказателства по делото, а в друга част да бъдат ценени като непосредствени, логични и последователни. Доказано е наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на поведението му, безпокойство и притеснение, които вреди са пряка последица от незаконосъобразните действия - нарушение на принципа на поверителност и цялостност при обработване на личните данни на ищеца на 09.07.2019 г., осъществено при връчване на заповеди от 03.09.2019 г. и 09.07.2019 г. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че е доказана реално настъпила щета и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение и настъпилата щета. Обосновани са направените от съда в тази връзка изводи, че незаконосъобразното действие е засегнало конституционно гарантирано право на ищеца за неприкосновеност на личния живот, съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България. Именно гаранция за реализиране на това конституционно право е приетият Закон за защита на личните данни, в чийто чл. 1, ал. 2 е посочено, че целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е определил обезщетение по справедливост, за което е изложил правилни съображения. Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психическото състояние на лицето, времетраенето на последиците, както и съпътстващите увреждането обстоятелства, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалният закон. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и за него не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 100 /сто/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,