Решение № 577 от 8.10.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002104161/2023 г.

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. С определение № 2745 от 05.06.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване, по касационната жалба на Д. В. Д., на решение № 257 от 03.07.2023 г. по гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която е потвърдено решение № 245 от 01.03.2023 г. по гр. д. № 6668/2021 г. на Районен съд – Русе в частта му за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на нот. акт № *, том ІІІ, рег. № 3926, дело № 250/2019 г. на нотариус № 414 от регистъра на НК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното: Въззивният съд, като е уважил исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от М. А. Т., Л. А. Т. и Д. Д. У. срещу Д. В. Д., за признаване за установено, че ищците са собственици, съответно на 1/6 ид. ч., 1/6 ид. ч. и 2/6 ид. ч., на следния недвижим имот: полска култура с площ от 29 008 кв.м, в местността „Д.“ в землището на [населено място], [община] поле, съставляваща имот № *** по кадастралната карта на [населено място], при съседи: имоти №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, с номер на имота по предходен план – *, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил нотариалния акт, с който Д. Д. се легитимира като собственик, до размера на притежаваните от ищците общо 2/3 ид. ч. от имота. Горепосоченият нотариален акт - № */30.07.2019 г., том ІІІ, рег. № 3926, дело № 250/2019 г. на нотариус № 414 от регистъра на НК, обективира договор за покупко-продажба на земеделски земи, по който продавач е Н. Ю. К., а купувач - Д. В. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК и ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. Недопустима е отмяна по този ред на нотариален акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти. Предвид изложеното, въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта за отмяна на нотариален акт № *, том ІІІ, рег. № 3926, дело № 250/2019 г. са недопустими и следва да бъдат обезсилени. За уважената част от касационната му жалба Д. Д. има право на направените от него разноски в размер на 40 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,