Решение № 3591 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2013 г.

Решение № 3591 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор и от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Ю. Щилянова, против решение № 625 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 1879 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е законосъобразен, издаден по надлежния ред от компетентния орган, отразяващ правилно прилагането на материалноправните норми, поради което се иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Ответникът по жалбата - Севим Сали Шакир, редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че изводът на административния съд за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон е основан на събраните доказателства и на приложимите материалноправни норми и е правилен. Приложената към административната преписка разпечатка от ИСАК - Регистър "Директни плащания", наименувана "Разлики в площи след кръстосани проверки от 11.2009 г. и 12.2010 г. за кампания 2009 г." е без правно значение, защото освен че в оспорения акт не е направено позоваване на нея, тя не съдържа данни за лицето, извършило съответната проверка (име и заемана длъжност), не е подписана и е без дата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3698 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Севим Сали Шакир от с. Воден, община Първомай, област Пловдив, ул. "6-та" № 1, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 2312,02 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 16/250509/48221. Съдът е отменил обжалвания АУПДВ като незаконосъобразен. За да постанови този резултат, е приел, че административният акт е бил издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 35 от кодекса, тъй като същият не бил мотивиран. Изложените в него фактически констатации не можели да заменят реалното наличие на мотиви. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, какви са критериите, въз основа на които е намален размерът на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. При липсата на мотиви не може да се установи защо административният орган е преценил, че следва да се възстанови цялата оторизирана за подпомагане сума. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Земеделската производителка не е бил уведомена за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Съдът се е позовал на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. След преценка на оспореното решение настоящият състав намира, че то е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито са посочени причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. Допустимо е те да се съдържат и в съпътстващи акта документи. Но по делото не е установено, че представените таблици са били връчени на земеделската производителка и тя е имала възможност да се запознае с тях. Още повече че самият касационен жалбоподател твърди, че данните от таблиците са налични в електронен вид в ДФ "Земеделие" и те по никакъв начин не са достояние на земеделските производители. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004, поради това че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Законосъобразни са констатациите му, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и 36 от АПК, изискващи служебно събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от земеделската производителка площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че Севим Али Шакир е въвела в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. Тя не е била уведомявана за никоя от проверките и не е могла по разумен път да открие, че е допуснала грешка. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Напротив, от приложените (л. 120) по делото окончателни изчисления в левове за СЕПП е отразено, че не е констатирано умишлено наддеклариране. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,