Решение № 3079 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4997/2008 г.

Решение № 3079 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4997/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Национална ветеринарномедицинска служба" гр. София, против решение № 530/12.02.2008 г., постановено по адм. д. № 1269/2007 г., на Административен съд - софия град, II отд, 34 с-в. С доводи за неправилност, поради съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, се иска неговата отмяна. Ответната страна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба като подадена в срок е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на НВМС - гр. София срещу заповед № ДК-23-45 /03.04.2007 г, на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5, вр. чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 и т. 13 ЗУТ, е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: "Преустройство на магазин в жилище", находящо се на партерния етаж в ж. бл. № 39, ж. к. "Банишора", Район "Сердикя" - СО. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена въз основа на констативен акт № 12 /09.02.2007 г, който е съпровождащ заповедта документ и е неразделна част от нея. Както в констативния акт и в заповедта, преустроения обект е описан като жилище, състоящо се от две спални, хол, трапезария и баня с тоалетна. По този начин преустроения обект е конкретизиран, поради което твърденията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. От неоспореното от страните и прието от съда писмено заключение е установено, че процесното помещение, предоставено на касатора с приложения по делото Акт за държавна собственост, предмет на преустройство, представлява строеж V категория по определението на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, вр. чл. 137, т. 5, б. "г" ЗУТ и се ползва с ново предназначение. При тези безспорни установявания, изводът на решаващия съд по отношение липсата на проведена процедура по чл. 177, ал. 1 и 3 ЗУТ, за издаване удостоверение за въвеждане в експлоатация, респ. за законосъобразност на забраняващата ползването заповед с правно основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е правилен. Обоснован се явява и изводът, че евентуално висящата процедура по § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ (в каквато връзка са налице единствено твърдения на касатора) е неотносима към законосъобразността на процесната заповед. Наличието на тази процедура сочи единствено на незаконност на преустройството - извършването му при липса на строителни книжа и няма отношение към процедурата по въвеждането му в експлоатация. Предвид изложеното, оспореното решение като постановено при правилно прилагане на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,