Решение № 1971 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2013 г.

Решение № 1971 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Дюкян меломан" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, жк "Младост 1", бл. 67, вх. 1, ап. 8, представлявано от управителя Явор Лилянов Ганчев, чрез адв. Бл. Петров против Решение № 1887 от 20.03.2013 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 3707 по описа за 2012 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 2001101376 от 12.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 411 от 27.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по фактурите на "Версус дизайн" ЕООД общо в размер на 2 468,34 лв. с предмет: фотоуслуги, дизайн и предпечатна подготовка на брошури, разпространение на брошури и плакати, в данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2009 г. и по три фактури на "Ви Ес Вижън" ЕООД общо в размер на 3 749,33 лв. с предмет: изработка на флаш банери, дизайн и предпечатна подготовка на печатни материали, програмиране и поддръжка на уебсайт, управление на рекламна кампания и дистрибуция на рекламни материали, в данъчни периоди м. 04 и 09.2009 г. Решението се обжалва и в частта с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му, с която с данъчните основи по посочените фактури е коригиран финансовият резултат за 2009 г. и е определена данъчна загуба в размер на 111 003,79 лв. вместо декларираната в размер на 149 072,96 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочените части е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на доказани реални доставки по посочените фактури. Твърди се, че решението в тази част по ЗДДС противоречи на задължителното тълкуване на СЕС на разпоредби на Директивата по ДДС, дадено с Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Незаконосъобразно е потвърдено и посоченото увеличение на ФР за 2009 г. с данъчните основи по посочените фактури. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното.

Предмет на съдебното решение в посочената му част е правото на данъчен кредит в общ размер на 2 468,34 лв., съответно основанието за признаване на разходи на ревизираното лице по издадени от "Версус Дизайн" ЕООД фактури, както следва:

• фактура № 54 от 2.10.2009 г. с данъчна основа 1283,33 лв. и ДДС 256,67 лв., с предмет "фотоуслуги";

• фактура № 59 от 14.10.2009 г. с данъчна основа 3 750,00 лв. и ДДС 750,00 лв., с предмет "дизайн и предпечатна подготовка на брошура";

• фактура № 94 от 29.10.2009 г. с данъчна основа 3 900,00 лв. и ДДС 780,00 лв., с предмет "разпространение на брошура";

• фактура № 131 от 6.11.2009 г. с данъчна основа 1 975,00 лв. и ДДС 395,00 лв., с предмет "плакати";

• фактура № 210 от 7.12.2009 г. с данъчна основа 1433,33 лв. и ДДС 286,67 лв., с предмет "фотоуслуги".

и правото на данъчен кредит в общ размер на 3 749,33 лв. съответно основанието за признаване на разходи на ревизираното лице по издадени от "Ви Ес Вижън" ЕООД фактури, както следва:

• фактура № 64 от 27.04.2009 г. с данъчна основа 10 916,67 лв. и ДДС 2 183,33 лв., с предмет "програмиране и поддръжка на уеб сайд, изработка на флаш банери, управление на рекламна кампания, дистрибуция на рекламни материали";

• фактура № 225 от 4.09.2009 г. с данъчна основа 3 830,00 лв. и ДДС 766,00 лв., с предмет "дизайн и предпечатна подготовка на рекламни материали";

• фактура № 255 от 25.09.2009 г. с данъчна основа 4 000,00 лв. и ДДС 800,00 лв., с предмет "изработка на флаш банери".

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в посочените части, съдът е съобразил, че не е доказано доставчиците да са направили каквито и да е разходи по с/ка 601 "Разходи за материали" за извършване на услугите по отпечатване на фотографии, каталози и плакати. Тези изводи се основават на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Отделно от това, в оборотните ведомости на доставчиците за периода от 1.10.2009 г. до 31.12.2009 г. по с/ка 204 "Машини, съоръжения, оборудване" е имало наличност от активи (компютърни конфигурации) в размер на 10 772,05 лв., но не от необходимите за извършване на печатните дейности принтери, печатарски машини и други.

Обосновано, при това, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за фактическото извършване на доставка на услуги по процесните фактури с издател "Версус Дизайн" ЕООД по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, за които да е възникнало задължение за издаване на фактура и за начисляване на данък, и съответно за които да е налице право на приспадане на данъчен кредит. Налице е документално отразяване на доставки и съставяне на приемо-предавателни протоколи без реални доставки на услуги.

За да отхвърли жалбата на РЛ относно част от фактурите на "Ви Ес Вижън" ЕООД, касаещи програмиране и поддръжка на уеб сайт, изработка на флаш банери, управление на рекламна кампания, дистрибуция на рекламни материали, съдът е основал решението си на съдебно-техническата експертиза, която не е констатирала изпълнението на посочените услуги. Съдът е взел предвид и липсата на всякаква кадрова обезпеченост на доставчика за процесните периоди за извършване на услугите. С основание съдът съобразил и това, че услугите, посочени в договора от 1.08.2009 г. - дизайн и предпечатна подготовка на рекламни материали, както и голяма част от услугите посочени в договорите от 1.04.2009 г. и 1.09.2009 г. не са индивидуализирани, което препятства извършването на проверка от страна на съда за реалното им изпълнение. Тези изводи са в съгласие с постановеното от Съда на Европейския съюз в Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012 г. Там е прието, че "Разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 94/5/ЕО на Съвета от 14 февруари 1994 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. "

Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на първоинстанционното решение в обжалваната му част със задължителното тълкуване, дадено от СЕС с Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При внимателен прочит на решението се вижда, че в главните производства по него реалността на сделките по фактурите не е спорна, което най-ясно се вижда от втория преюдициален въпрос по дело С-142/11, който гласи: "Може ли данъчната администрация, в случай че не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка и самата фактура отговаря на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС, поради това, че не е възможно да се установят използваните от издателя на фактурата подизпълнители или поради това, че издадените от тях фактури не са редовни?". Настоящият случай не е такъв. Реалността на доставките е фактически въпрос, който се решава от националния съд, според националните правила на доказателственото право, както е прието в Решение на СЕС по дело С-78/12. Там Съдът е постановил: "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане."

Първоинстанционният съд, в случая, е направил обосновани фактически изводи и решението в оспорената му част не страда от посочените в касационната жалба пороци. На ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,