Решение № 13026 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2010 г.

Решение № 13026 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Техническия университет, на Камен Владимиров Веселинов и Румен Борисов Пранчов, съдебен адрес гр. София, бул. "Св. Климент Охридски" № 8 срещу решение № 3 от 11.01.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателите считат оспорваното решение за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Административният орган не е отчел, че решението на Академичния съвет по протокол № 12 от 28.11.2007 г. е взето във връзка и след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, обнародван в Държавен вестник, бр. 41/2007 г., и в рамките на академичната свобода на Университета. Решението преследва законна цел и не лишава лицата от възможност за придобиване на по-висока образователно-квалификационна степен. Органът не е отчел, че заповед № 463 от 14.02.2008 г. е в изпълнение на решението на Академичния съвет. С оглед на това Комисията е направила неправилен извод за осъществен акт на пряка дискриминация. Неправилно са определени и глобите на физическите лица. Не е отчетено, че в случая няма дискриминация от длъжностните лица, тъй като те са длъжни по силата на закона да изпълняват решенията на Академичния съвет. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), когато нарушението е извършено при осъществяване на дейността на юридическо лице, на него се налага имуществена санкция. Наред с това считат, че разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗЗДискр е приложима само при нарушение на трудовото законодателство, което в случая не е приложимо. Твърдят, че размера на наложените глоби е определен в нарушение на чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Молят съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Налице е установена по надлежния ред дискриминация като Техническият университет не е съобразил изменението на Закона за висшето образование (ЗВО) с разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от същия. Моли съда да остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Мирослав Славейков Алексиев, Александър Бориславов Николов, Илиан Ангелов Антонов и Диян Петров Вацов, не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна Александър Василев Василев счита жалбата за неоснователна. Комисията правилно е констатирала наличието на дискриминация и е наложила законосъобразни глоби. Моли съда да остави в сила решението. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Заинтересованите страни на 09.07.2007 г. завършили тригодишен курс на обучение в Обединен технически колеж, база Ботевград, на Техническия университет. Придобили висше образование с образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър" по специалността "компютърни системи и технологии" в съответствие с § 32, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗВО. Със заповед № 3727 от 31.10.2007 г. на ректора на Университета били записани за студенти първи курс - подготвителен, в магистърска програма, специалност "информационни технологии", платено обучение. В магистърската програма били записани общо седемнадесет студенти. Девет от тях били с образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър", завършили Обединения технически колеж, а останалите - с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалност различна от направлението на магистърската програма. Заинтересованите страни сключили договор с Университета и внесли дължимата такса. На свое заседание, протокол № 12 от 28.11.2007 г., Академичният съвет взел решение за обучение в образователно-квалификационна степен "магистър" да се допускат само лица, които притежават образователно-квалификационна степен "бакалавър" по смисъла на действащия към този момент Правилник за обучение на студентите в Техническия университет, т. е. с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по смисъла на чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗВО. Заинтересованите страни положили успешно изпити и заверили първи семестър. Със заповед № 463 от 14.02.2008 г. на заместник-ректора по учебната част, в изпълнение на решението на Академичния съвет, студентите с образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър", в т. ч. заинтересованите страни, били отписани от магистърската програма. Заповедта е издадена на основание чл. 112 от Правилника за обучение на студентите в Техническия университет. При така установената фактическа обстановка Комисията приела, че преустановяването на обучението на заинтересованите страни е кумулативен резултат от решението на Академичния съвет по протокол № 12 от 28.11.2007 г. и заповед № 463 от 14.02.2008 г. на заместник-ректора. По своята същност то съставлява акт на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр по отношение на всяка една от заинтересованите страни на основата на признак образование, в частност придобитата степен на висше образование - "професионален бакалавър", защото ги третира по-неблагоприятно от студентите с придобита степен "бакалавър". Комисията приела, че двете групи студенти се намират в сравнимо сходни обстоятелства като третирането, по смисъла на § 1, т. 7 ЗЗДискр, на студентите със степен "професионален бакалавър" е по-неблагоприятно, тъй като довело до преустановяване на обучението им и отписване от Университета въпреки тяхната воля. Приела, че автономната свобода на висшето училище не му дава право да откаже да приема и обучава професионални бакалаври за придобиване на магистърска степен по специалност от същото професионално направление, а напротив, разпоредбата на чл. 42, ал. 6 ЗВО го задължава да стори това. Приела, че твърдяната законна цел на изключването - запазване на качеството на обучението в магистърските програми, се осъществява с непропорционална мярка. За така установената пряка дискриминация наложила на ръководните длъжностни лица на Университета - ректора и заместник-ректора по учебната част, административни наказания по максимума на санкцията, при липса на смекчаващи вината обстоятелства. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Техническия университет, на Камен Владимиров Веселинов и Румен Борисов Пранчов, за неоснователна по следните съображения: По твърдението за незаконосъобразност на оспореното решение в частта досежно установената пряка дискриминация по признак "образование": По делото няма спор за факти. Жалбоподателите не оспорват фактическите констатации на Комисията, а извода, направен въз основа на тези констатации. Анализът на нормата на чл. 42, ал. 9, т. 2 ЗВО показва, че тя съдържа субективно право и юридическо задължение за адресата си - висшите училища. По силата на тази норма висшите училища имат правото да определят условията за преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга. Но по силата на нормата те имат и задължението да създадат възможност за това преминаване. Т. е. висшите училища са длъжни да създадат условия за преминаване, но какви точно ще бъдат тези условия е тяхно право да определят. Релевантното в случая е, че нормата създава задължение за определяне на условия за преминаване от една степен на обучение в друга. С оглед на това не може да се кредитира като съответно на законовите разпоредби твърдението на жалбоподателите, че заинтересованите страни не са лишени от възможност да преминават от една степен на образование в друга, тъй като могат да продължат обучението си в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобито средно образование или след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър". Не това е имал предвид законодателят определяйки задължението по т. 2 на чл. 42, ал. 9 ЗВО. Степента "професионален бакалавър" е законово определена образователно-квалификационна степен - чл. 42, ал. 1, б. "а" ЗВО. За нея на общо основание важи законовата възможност за директно преминаване в друга степен на обучение, т. е. в магистърска. Единственото законово ограничение е това да става в същото професионално направление - ал. 6 на чл. 42 ЗВО. Следователно законодателят, отчитайки получения от професионалния бакалавър кредит и срока на обучение, предварително е въвел ограничение на възможностите за преминаване от степента "професионален бакалавър" в "магистър". Но с това не е отпаднало задължението на висшите училища да определят условия за преминаване от "професионален бакалавър" в "магистър" в същото професионално направление. Академичният съвет на Техническия университет, с решението си от 28.11.2007 г., на практика приема, че няма да създаде условия за преминаване от образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър" в по-горната образователно-квалификационна степен "магистър" в същото професионално направление. Само по себе си това решение на Академичния съвет е в нарушение на закона. Не съответства на разпоредбите на Закона за висшето образование твърдението на жалбоподателите, че решението на Академичния съвет е взето в рамките на академичната свобода на Университета. Академичната свобода, по смисъла на чл. 20 ЗВО, е свобода на преподаването и на обучението, но не и свобода да не се съобразява обучението със законово определените изисквания. Нещо повече, академичната свобода не означава освобождаване от спазването на конституционни принципи и норми, каквото на практика претендират жалбоподателите. Принципът на недискриминация е конституционен принцип - чл. 6 от Конституцията. Фактът, че Правилникът на Университета за учебната дейност не е променен в съответствие със законовите изисквания - последното му изменение е от м. октомври 2006 г., и Академичния съвет се е позовал на него при вземане на решението, не означава, че решението му е законосъобразно. Изискванията, които висшите училища определят в своите правилници и актове за осъществяване на академичната си свобода трябва да са съобразени със законово определените рамки на тази свобода и с конституционните принципи, в т. ч. и този на чл. 6. Не съответства на закона и твърдението на жалбоподателите, че процесното решение на Академичния съвет е взето в името на законна цел - запазване на качеството на обучение в магистърската програма, и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. Качеството на обучението, в т. ч. и в магистърската програма, безспорно е законова цел с оглед разпоредбата на чл. 2 ЗВО - подготовката на висококвалифицирани специалисти. Но средствата, които жалбоподателите са използвали за постигане на тази цел, са непропорционални. Заинтересованите страни са били записани за студенти в подготвителния курс на магистърската програма. Право и задължение на Университета е, в рамките на академичната свобода, да проведе такова обучение на професионалните бакалаври, като кредити и срок, което, на базата на постигнатото от тях ниво на подготовка в същото професионално направление, да им даде възможност да достигнат това ниво на знания, което според академичния състав ще гарантира запазване на качеството на магистърската програма. Вместо да състави и проведе такава програма, Университетът приел решение, с което забранил достъпа на професионалните бакалаври до магистърската степен на образование. Жалбоподателите не твърдят, че органът неправилно е определил съпоставимите лица - тези, с образователно-квалификационна степен "бакалавър", както и не оспорват факта, че в сходно положение "професионалните бакалаври" са третирани различно от "бакалаврите". С оглед на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът извърши проверка на законосъобразността на акта и по отношение на тези елементи на фактическия състав на дискриминацията. Правилно административният орган приема, че в конкретната ситуация единствената разлика между отписаните и продължилите образованието си студенти е вида на добитата професионално-образователна степен "бакалавър" - тази по б. "а" и тази по б. "б" на чл. 42, ал. 1 ЗВО. Именно и само защото са "професионални бакалаври", а не "бакалаври", деветимата студенти са отписани от подготвителния курс на магистърската програма. Трябва ясно да се посочи, че в случая не става въпрос за обема на необходимите кредити, по смисъла на чл. 44а, ал. 3 ЗВО, т. е. не става дума за обема и характера на задълженията на студентите от двата вида бакалавърска образователна степен, които с оглед естеството на добите знания е законово оправдано, а и регламентирано - чл. 42, ал. 2, т. 2, б. "а" и "б" ЗВО, да бъдат различни, а става дума за принципната възможност за достъп до обучение пряко от една степен в друга. Отчитайки относимата за случая разлика и преценявайки, че лицата се намират в една и съща ситуация - в подготвителен курс на магистърска програма, Комисията за защита от дискриминация правилно установила различното им третиране от страна на Университета на базата единствено на защитения признак "образование". Тази разлика в третирането, с оглед последиците за заинтересованите лица - прекратяване на образованието им, безспорно е неблагоприятна за лицата с образователна степен "професионален бакалавър". С оглед на изложеното и при липса на изключението по чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр, изводът на административния орган за осъществена пряка дискриминация е законосъобразен. По твърдението за незаконосъобразност на оспорения акт в частта досежно наложените глоби: Не намира основание в разпоредбите на Закона за защита от дискриминация твърдението на жалбоподателите - Камен Веселинов и Румен Пранчов, че те не следва да носят отговорност за извършена пряка дискриминация, тъй като са длъжни по закон да изпълнят решенията на Академичния съвет. Задълженията на ректора, по чл. 32, т. 10, и на заместник-ректора, по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 ЗВО, не могат да се противопоставят на конституционния принцип за недискриминация, както и на всеобхватната закрила, която Законът за защита от дискриминация дава на лицата. Заместник-ректорът е бил длъжен да съобрази издадената от него заповед за отписване на заинтересованите лица от обучение с изискванията на Закона за защита от дискриминация, а ректорът, в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО, е можел да вземе окончателно решение за отписването на студентите. И двамата не са изпълнили законовите си задължения. С това са осъществили, на основата на решението на Академичния съвет, пряка дискриминация по отношение на заинтересованите лица. Не намира опора в нормативната уредба и твърдението на двамата жалбоподатели, че ако следва да се носи отговорност за осъществена дискриминация, то същата следва да се понесе от Академичния съвет. Чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр предвижда налагането на административно наказание глоба на този, който извърши нарушение по Закона за защита от дискриминация. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична, а когато административното нарушение е извършено при осъществяване на дейността на организация, както в настоящия случай, отговарят ръководителите, които са допуснали извършването му. В случая, това са двамата жалбоподатели. Нормата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН следва да се тълкува в контекста на специфичната структура на висшето училище. Безспорно е, че Академичният съвет и ректорът са органи за управление на Университета - чл. 26, ал. 1 ЗВО. Безспорно е също така, че именно Академичният съвет определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучението - чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗВО. Но вярно е също, че ректорът е този, който представлява Университета и който по право е чл. на Академичния съвет и негов председател - чл. 32, ал. 1, т. 1 и 2 ЗВО. Следователно ректорът е този, който по силата на законовата норма, като председател на Академичния съвет, следва да отговаря за неговите решения. В случая той трябва да отговаря и в качеството си на ректор, тъй като, с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО, решава окончателно въпросите с отписването на студентите. Заместник-ректорът по учебната част носи отговорност с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 ЗВО. Двамата не могат да се позоват и на нормата на чл. 25 ЗАНН, тъй като решението на Академичния съвет очевидно нарушава конституционния принцип на равно третиране. Имуществена санкция, по смисъла на чл. 83 ЗАНН, действително може да се наложи на юридическо лице, но само, когато това е предвидено в съответния закон. В Закона за защита от дискриминация не е предвидено налагането на имуществена санкция за извършена дискриминация, а само за неспазване на произтичащи от закона задължения. Имуществена санкция по аналогия не може да се налага. С оглед на изложеното Комисията за защита от дискриминация правилно е определила, че двамата жалбоподатели са наказателно отговорни за извършен акт на пряка дискриминация. Твърдението на жалбоподателите, че разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗЗДискр е приложима само при нарушение на трудовото законодателство не съответства на закона. Нормата на чл. 78 ЗЗДискр няма алинея 3. Вероятно жалбоподателите са имали предвид нормата на чл. 80 ЗЗДискр, но административният орган не е наложил наказанието си на основание чл. 80, а на основание чл. 78 ЗЗД, поради което твърденията им за неприложимост на трудовото законодателство в отношенията между Университета и студентите са ирелевантни. Що се отнася до размера на определеното наказание глоба, то същото е определено при спазване на изискванията на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Административният орган правилно е приел, че административното нарушение е извършено умишлено, при съзнателно изключване на студентите от магистърската програма, което е отчетено като отегчаващо вината обстоятелство. Аргумент в това отношение е и факта, че след вземане на решението на Академичния съвет - 28.11.2007 г., заинтересованите страни са допуснати до изпити, успешно са ги взели, заверили са първия семестър, и едва на 14.02.2008 г. е издадена заповедта за отписването им. Налагането на наказание по максимума на предвиденото е обусловено и от тежестта на нарушението, която се определя от неговото естество и последиците му. За лицата, завършили Обединения технически колеж на Техническия университет, и приети в подготвителния курс на магистърската програма, осъществената дискриминация е довела до тежки последици от интелектуално, морално и емоционално естество, най-значимата от които е загубата на цяла учебна години за развитието им. Административният орган не е установил наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Такива не се твърдят и от жалбоподателите. Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че определянето на наказание по максимума е съобразено с изискванията на закона. При определяне на размера органът правилно, с оглед разпоредбата на чл. 12 ЗАНН и чл. 2, т. 3 ЗЗД, е отчел и превантивната ефективност на санкцията. Така определеният размер на наказанието ще изиграе ефективно и възпиращата си, превантивна роля. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорваното решение № 3 от 11.01.2010 г. поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е валиден и правилен - издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита от дискриминация, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което оспорването на Техническия университет, на Камен Владимиров Веселинов и Румен Борисов Пранчов следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв.