Решение № 121 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2013 г.

Решение № 121 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е след като с решение № 53 от 19.02.2012 г. по гр. д. № 890/2012 г. на ВКС, II г. о., е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК влязлото в сила решение № 1441 от 5.12.2003 г., постановено по гр. д. № 1183/02 г. на ВКС, и е възстановена висящността на делото по подадената от адв. К. С. като пълномощник на Г. И. Г. касационна жалба против въззивното решение, постановено на 6.02.2002 г. по гр. д. № 846/2001 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и обсъждането на доказателствата, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е взел предвид всички събраните по делото доказателства, като не се е съобразил с дадените от ВКС указания по приложението на материалния закон и не се произнесъл относно приложимостта на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Ответникът по касация С. М. С., действащ като едноличен търговец с фирма "С. - С. С.", изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответниците по касация М. К. С. и Р. Г. С. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение приема следното: С обжалваното въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, е оставено в сила решението на Великотърновския районен съд, постановено на 21.07.1999 г. по гр. д. № 1475/97 г., с което е отхвърлен предявеният от Г. И. Г. против М. К. Л. и С. М. С., действащ като ЕТ с фирма "С. - С. С.", иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на дворно място в м. "П." с площ от 1000 кв. м, съставляващо имот пл. № 4987 в кв. 36 по кадастралния план на [населено място], при граници: път, Ж. М. Ж., И. А. и С. И. Б., както и за обявяване нищожност на договор за покупко- продажба на този имот, обективиран в нотариален акт № 70, т. VII, дело № 1989/93 г. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е наследник по закон на Г. А. Г. и на И. Г. А.. С решение по гр. д. № 3203/94 г. на Великотърновския районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, след отмяна на отказ на поземлената комисия за възстановяване на наследниците на Г. А. Г. на собствеността върху заявени по преписка вх. № 625в/ 92 г. земеделски земи, е възстановена във възстановими стари реални граници собствеността върху нива с площ 3.5 дка в м. "П.", в землището на [населено място], съставляваща имоти пл. № 4986, 5001, 4987 и 5000 по приложената към делото скица на вещото лице. Въззивният съд е приел, че това решение и издаденото въз основа на него решение на ПК - Велико Т. от 6.07.1995 г., не легитимират ищеца като собственик на процесния имот, тъй като същият не е успял да докаже, че наследодателят му е притежавал преди образуване на ТКЗС земеделски имот в посочената местност, който да е идентичен с процесния. При формирането на този извод съдът е посочил, че не възприема заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи относно идентичността на възстановения имот и процесния, тъй като същите изхождат от вписвания в емлячния регистър, които според съда нямат доказателствено значение за принадлежността на правото на собственост. Спорът за собственост между страните е породен от обстоятелството, че с нотариален акт № 70, т. VII, дело № 1989/1993 г., М. К. Л., действаща чрез своя пълномощник К. Д. С., продала на С. М. С., действащ като ЕТ с фирма "С. - С. С." дворно място с площ 1000 кв. м, съставляващо дворище пл. № 4987 в кв. 336 по плана на [населено място]. Продавачката се легитимирала като собственик на този имот, с нотариален акт № 135, т. III, дело № 1327/71 г., с който Р. С. К. продал на В. К. К. нива в землището на [населено място], м. "П. - К." от 1 дка, при граници път, Ж. М. Ж., И. А. и С. И. Б., съставляваща парцел ХVIII в кв. 79 по земеустройствения план на града. Прието е и не се спори между страните, че Вида К. е майка на продавачката по договора от 1993 г. М. Л.. От своя страна Р. К. се легитимирал като собственик с нотариален акт № 56, т. IV, дело № 1325/71 г., с който било констатирано правото му на собственост върху този имот като даден по замяна по протокол 15.10.1962 г. на Т. комисия срещу включена в блок на ДЗС негова нива. Този протокол е представен по делото и от съдържанието му е видно, че на Р. К. е бил предоставен по замяна парцел ХХ по земеустройствения план, парцел ХVIII е бил предоставен по замяна на С. Я. С., а на Р. С. К. е бил даден по замяна парцел ХIХ. С нотариален акт № 137, т. I, дело № 331/1970 г. Р. К. продала на Ж. М. Ж. и съпругата му С. П. Ж. парцел ХХ. Назначените по делото съдебно - технически експертизи са дали заключение, че на името на наследодателя на ищеца - И. Г. А., в земеустройствения план е бил записан имот пл. № 25, от който са образувани парцели ХХ, ХIХ, а части са включени в парцели ХVIII, ХLV, ХLVI и ХLVII. В заключението си, прието на 29.04.1999 г., вещите лица са посочили, че спорния имот пл. № 4987 е идентичен с парцел ХХ. С влязлото в сила решение по гр. д. № 1770/2010 г. по описа на Великотърновския районен съд, послужило като основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС по гр. д. № 1183/02 г., е прието, че в тази част заключението е неистинско. При това положение въпросът с кой от парцелите по земеустройствения план на [населено място] от 1961 г. е идентичен процесния имот пл. № 4987, е останал неизяснен по делото. Това налага въззивното решение да бъде отменено като неправилно и тъй като се налага събиране на допълнителни доказателства, но делото е за втори път пред касационната инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 ГПК (отм.) на делото следва да бъде даден ход пред ВКС за събирането им. Следва да бъде назначена съдебно- техническа експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка по земеустройствения план на [населено място] от 1961 г. и на кадастралния план от 1974 г., да даде заключение имот пл. № 4987 в кв. 336 по кадастралния план от 1974 г. с кой от парцелите в кв. 79 по земеустройствения план от 1961 г. е идентичен. В случай, че експертизата стигне до извод, че имот пл. № 4987 е идентичен с част от парцел ХVIII в кв. 79, да посочи точната площ на тази част, както и площта на имот пл. № 25 по земеустройствения план, включена в границите на парцел ХVIII, като изготви и комбинирана скица, в която графично да отрази изводите си. Вещото лице да посочи и на чие име е записан имот пл. № 24 по земеустройствения план от 1961 г. Водим от гореизложеното съдът