Решение № 3913 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2017 г.

Решение № 3913 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 237 и следващи от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Образувано по молба на "АДС-К." ЕООД с адрес за кореспонденция гр. П., ул. "М. С." .№..., ет. ..., представлявано от управителя С. Г. И., за отмяна на влязло в сила Определение № 501 от 13.03.2017 г. на П. административен съд по адм. д. № 656/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 20 от 09.01.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството от 12.12.2016 г. за възстановяване на срока за обжалване по административен ред на Ревизионен акт № Р-16001316000400-091-001 от 03.10.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП П.. В молбата се поддържа, че съдебният акт, чиято отмяна се иска, е от кръга на тези, които решават окончателно материално-правен спор, а молбата е подадена от лице с правен интерес в преклузивния срок, поради което е допустима. По същество се поддържа, че административният съд игнорирал грубите нарушения на процесуалните правила, допуснати от административния орган; необосновано отказал да насрочи делото в открито заседание и да назначи експертиза; не обсъдил изобщо доводите на жалбоподателя и не изложил мотиви затова. По тези причини съдът нарушил правото на страната на участие в делото, което според молителя е отменително основание. Повтарят се оплакванията, направени пред административния съд против решението на ДД "ОДОП". Иска се отмяна на определението и връщане на делото за последващи процесуални действия на административния съд, както и присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна ДД "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б., оспорва молбата като недопустима, евентуално - неоснователна по съображения в писмено становище от 13.07.2017 г. Иска се отхвърляне на молбата за отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди предпоставките за допустимост на производството, изложеното в молбата за отмяна и становищата на двете страни, намира молбата за отмяна на влязъл в сила съдебен акт процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК против подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 237, ал. 1, предложение второ АПК. По същество, съгласно чл. 239, т. 5, предложение първо, АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Не са доказани фактите от хипотезата на посочената норма. Производството пред АС е било по частна жалба, която съгласно чл. 234, ал. 1 АПК се разглежда по правило в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго. Затова разглеждането на делото в закрито заседание не представлява нарушаване на процесуалните правила. Неназначаването на експертиза също не представлява такова нарушение, защото основание за връщане на молбата за възстановяване на срок за обжалване по административен ред на РА е формалният пропуск на неподаване на самата жалба заедно с искането за възстановяване на срока за обжалване. Останалите оплаквания в молбата за отмяна представляват доводи относно правилността на влезлия в сила съдебен акт на административния съд, без връзка с лимитативно изброените основания за отмяна по чл. 239 АПК, които не следва да се разглеждат в производство като настоящото, представляващо извънреден способ за отмяна на влезли в сила определения. Молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена, а на ответника по молба следва да се присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 243 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение