Решение № 16758 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1541/2013 г.

Решение № 16758 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1541/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Валентин Георгиев Ников, в качеството му на Управител на "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД, чрез пълномощника адв. Искра Желева, срещу Решение № 242 от 17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 454/2012 г. от Административен съд Добрич. В жалбата се обосновават съображения за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Областния управител на област с административен център Добрич в писмения си отговор мотивира подробни съображения за неоснователност. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения иск на "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД, ЕИК 124025148 със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. "25 септември" № 62 против Областна администрация на Област Добрич за обезщетение за вреди в размер на 26 293. 26 лв., причинени от Заповед № Р Д-11-770 от 29.11.2004 г. на Областния управител на Област Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане; иска за мораторна лихва в размер на 9 696. 41 лв. върху сумата от 26 293. 26 лв. за времето от 8. 03.2008 г. до 8. 03.2011 г.; иска за обезщетение за пропуснати ползи представляващи стойност на нереализирана печалба в размер на 542 033. 00 лв. за времето от 14.12. 2004 г. до 21.12.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане; иска за мораторна лихва в размер на 199 890. 00 лв. върху сумата от 542 033. 00 лв. за времето от 8.03.2008 г. до 8.03.2011 г. и е осъдил търговското дружество да заплати на Областна администрация на Област Добрич сумата от 16 393. 25 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че със заповед № 196 от 02.12.1991 г., изм. със заповед № 388 от 16.12.1996 г. на министъра на финансите, на осн. чл. 12 вр. чл. 17 от Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол на "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД е разрешена продажба на стоки и услуги срещу чуждестранна валута на ГКПП Дуранкулак. Въз основа на тези заповеди между дружеството и ГУ "Митници" е сключен договор за осъществяване на дейността за срок от 5 години, като по силата на § 26, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите (в сила от 21.12.2001 г.), този срок е удължен с още 10 месеца. Приел е още, че с изменението на чл. 12в от ЗА (ДВ, бр. 118/2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) е дадена възможност на безмитните оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, да подновят и получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 г. В тази връзка, на основание чл. 12в, ал. 4 от ЗА на ищеца е дадено ново разрешение № 44 от 30.12.2003 г. за още 3 години за обект, намиращ се в зоната на ГКПП - Дуранкулак. Срокът на това разрешение изтича на 06.10.2005 г. (л. 99 до л. 105). По повод осъществяване дейността на дружеството на ГКПП Дуранкулак, на 6.02.1997 г., е сключен договор за наем за помещение с обща площ от 50 кв. м, в който като наемодател е вписана Национална служба "Гранична полиция". Установено е също, че със заповед № РД-11-770 от 29.11.2004 г. на областния управител на област Добрич, на осн. чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост, е разпоредено принудителното изземване на недвижим имот публична държавна собственост, представляващ сграда на един етаж с масивна конструкция, със застроена площ от 50 кв. м, състояща се от 6 броя стаи, коридори и санитарни възли, находяща се на ГКПП Дуранкулак, община Шабла, област Добрич, като е определен срок за доброволно освобождаване на имота до 07.12.2004 г. На 14.12.2004 г., комисия от длъжностни лица на НС "ГП" е запечатала помещението, ползвано от фирма "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД с печати на ГКПП Дуранкулак с митнически пломби и от този момент търговският обект на дружеството е престанал да работи. Заповедта на областния управител на област Добрич е изпълнена на 28.01.2005 г., като при изземването не са присъствали представители на търговското дружество (л. 44-51) поради това, че както на управителя, така и на служителите са били отнети пропуските, иззети на 16.03.2004 г. (л. 257). Заповедта е оспорена по съдебен ред и с Решение № 2437 от 8.03.2006 г., постановено по адм. дело № 6096/2005 г. на ВАС е обявена за нищожна. Представители на "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД са били допуснати до обекта на 21.12.2006 г. При тази фактическа установеност, съдът е направил извод, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. На първо място е приел възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно, тъй като срокът за предявяване на иск по реда на ЗОДОВ започва да тече от влизане в сила на съдебния акт, с който е прогласена нищожност на Заповед № РД-11-770 от 29.11.2004 г. на Областния управител на област Добрич, т.е. от 8.03.2006 г. В случая този срок е спазен, тъй като исковете са предявени на 7.03.2011 г. На второ място, по спорния въпрос има ли причинна връзка между издадената заповед № РД-11-770 от 29.11.2004 г. на Областния управител на област Добрич и действията на длъжностните лица на НС "ГП" на 14.12.2004 г., когато складовото помещение е било запечатано с печати на ГКПП Дуранкулак и достъпът до него невъзможен, съдът е дал отрицателен отговор, тъй като действията на гранична полиция не се основават на заповедта на областния управител. Отделно от това издадената от областния управител заповед не може да влияе върху правната сфера на друг административен орган. Тя не може да породи задължения за длъжностни лица на друг административен орган какъвто е НС "ГП". Ако са приети фактически действия от страна на НС "ГП" въз основа на заповедта на областния управител, то тези действия са без правно основание и вреди от тях могат да се претендират след доказване на тяхната противоправност в исковото производство по чл. 203 от АПК. Предмет на производство по делото обаче не са претенции за вреди от противоправни действия на НС "ГП", а претенции за вреди от нищожна заповед на областния управител на област Добрич. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неоснователни са възраженията, че съдът от първата инстанция е интерпретирал в мотивите си единствено действията на служителите на НС "ГП" по изземването на временните пропуски на служителите на търговското дружество, а не са обсъдени доводите за действията на областния управител от издаване на заповедта за изземване на 29.11.2004 г. до принудителното изземване на обекта на 28.01.2005 г. Съдът ясно е посочил в мотивите си, а неговите изводи се споделят от настоящия състав, че не е налице причинна връзка между действията на длъжностните лица от НС "ГП" и заповед № РД-11-770 от 29.11.2004 г. на областния управител на област Добрич. Съгласно приложения по делото акт за публична държавна собственост № 1144 от 23.06.2003 г. (л. 76) сградата в землището на с. Дуранкулак, на един етаж с масивна конструкция, застроена на площ от 50 кв. м ..., е предоставена на сектор "ДСТД" - Дирекция "МТОСО" - МВР, гр. София, чиито правоприемник е НС "ГП" - МВР. На 06.02.1997 г. между НС "ГП" и "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД е сключен договор за наем за този обект, в който търговското дружество извършва продажба на стоки и услуги срещу чуждестранна валута, съгласно разрешение от министъра на финансите от 06.02.1997 г. Договорът е прекратен едностранно, поради неизпълнение на задължения по него на 26.04.2003 г. и след тази дата "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД го е владяла без правно основание. В тази връзка са предприети, от една страна, фактически действия от НС "ГП" с цел освобождаването му, чрез преустановяване на издаването на временни пропуски за служители на "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД (писмо рег. № 54569 от 12.03.2004 г. на РГС - Русе); изземването на временните пропуски от служителите на търговското дружество (протокол от 16.03.2004 г.); запечатване на обекта на 14.12.2004 г., с които действия е прекратен достъпа на търговското дружество и неговите служители до процесния обект. От друга страна е отправена нот. покана за освобождаване на имота на 19.05.2004 г. и е сезиран областният управител на област Добрич с искане за издаване на заповед по реда на чл. 80 от ЗДС (писмо № 42123 от 9.11.2004 г. - л. 69), тъй като НС "ГП" не е собственик, а управлява имот - публична държавна собственост. От друга страна, след като е бил сезиран на 09.11.2004 г. с нарочно искане, след като се е уверил, че имотът представлява публична държавна собственост и в защита на интересите на Държавата, областният управител е предприел действия по ЗДС да принудителното изземване на обекта, чрез издаване на заповед; покана за доброволното му освобождаване и впоследствие - принудителното му изземване на 28.01.2005 г. (л. 42-л. 51). Следователно, ако са налице вреди от действия, то тези вреди са настъпили в пряка причинна връзка с действията на служителите на НС "ГП", запечатали обекта на 14.12.2004 г. и иззели пропуските на служителите на търговското дружество, а не от изпълнението на заповедта на административния орган - № РД-11-770 от 29.11.2004 г., впоследствие прогласена за нищожна, което е станало на 28.01.2005 г. Ето защо касационната жалба е неоснователна и като такава ще следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение