Решение № 11366 от 16.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2012 г.

Решение № 11366 от 16.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Агрикул ленд" ООД - гр. Монтана срещу решение № 315 от 15.06.2012 г., постановено по адм. д. № 943/2011 г. на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 051100009/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново, при ЦУ на НАП, с решение № 421/29.08.2011 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 3131,53 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата и в постъпили писмени бележки от процесуалния представител на дружество адв. Мария Колева се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА като незаконосъобразен. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Светлина Русева, я оспорва и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил процесния ревизионен акт, с който на дружеството е установено задължение за внасяне общо в размер на 122 076,09 лв., в това число ДДС в размер на 111 539,83 лв. и лихви за него 9 193,72 лв., корпоративен данък за 2009 г. в размер на 1 200 лв. и лихви за него в размер на 142, 54 лв. Органът по приходите е констатирал липса на реална доставка по фактура № 486/28.07.2010 г., издадена от доставчика "Фърст корифи" АД - Ботевград, с предмет - 3 028, 51 тона пшеница, като в съответствие с това е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 121 140, 40 лв. и е установен нов резултат за този данъчен период - ДДС за внасяне в размер от 109 191, 49 лв., като са начислени съответните лихви. На следващо място, с процесния РА, в частта по ЗДДС, не е признато КИ № 1000000004/24.06.2009 г. с основа от 12 000 лв. и ДДС в размер на 2 400 лв., издадено към фактура № 1000000003/24.03.2009 г. с получател "Агро Сантия" ЕООД и предмет на фактурата услуга - оран на 2000 дка, на стойност от 12 000 лв. и ДДС, вписан в тази фактура от 2 400 лв. Органът по приходите е приел, че в процесния случай не е установено наличието на някое от законово регламентираните основанията за издаване на кредитно известие, вследствие на което е определен ДДС в размер от 2 400 лв. В частта по ЗКПО, административният орган е извършил увеличение на финансовия резултат на "Агрикул ленд" ООД за 2009 г., вследствие на което е определен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 1 200 лв., ведно със съответните лихви. В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е посочило, че плащането на процесната фактура е осчетоводено чрез прихващане на взаимни задължения и вземания, като няма данни за авансово отчитане. Първоинстанционният съд е приел, че този извод е ирелевантен за същността на спора, тъй като в случая на облагане подлежала операция, която представлява данъчно събитие и то е меродавно за изискуемостта на данъка, а не се облага паричен поток, приравнен на данъчно събитие по чл. 25, ал. 6 (сега 7 от ЗДДС). В заключението е посочено още, че счетоводната отчетност на "Фърст корифи" АД е заведена така, че показва движение - постъпления и продажби на пшеница от собствено производство. Вещото лице е констатирало известни разлики в отчетната стойност на пшеницата при заприходяването и при изписването. Съдът не е приел констатацията в заключението, че става въпрос за допълнителни счетоводни корекции. Посочил е, че така заприходената пшеница не е аналитично отчетена по функционален признак - например вид или склад, с оглед на наведените доводи за отговорно пазене и продажба от конкретен склад на доставчика. Вещото лице е посочило, че не може да се направи връзка на счетоводните записи по сметката с количествата в зърнобазата в с. Крушари. В задача 3 от заключението е посочено, че в счетоводството на касатора са отчетени приходи от продажби на пшеница. При така установените в заключението факти, първоинстанционният административен съд е приел, че счетоводството на доставчика не е водено в съответствие с основните принципи на ЗСч. Съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, изготвената ССЕ, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод, че нито е установено несъмнено наличието при доставчика на стоки от вида и в количествата, посочени в процесната фактура към датата на претендираното настъпване на данъчното събитие, нито е несъмнено индивидуализирането на такава стока, чрез което да е прехвърлена собствеността й. Съдът е приел, че не е настъпило претендираното данъчно събитие във връзка с фактура № 486/28.07.2010 г. на посочения доставчик и правото на приспадане не е породено - арг. от чл. 25, ал. 2 връзка с ал. 6 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. По отношение на констатациите на процесния ревизионен акт, в частта по ЗКПО, административният съд е приел, че в тази част жалбата също е неоснователна и в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съдът е посочил, че процесното известие е с необосновано съдържание, тъй като не документира вярно развалянето на вече извършена операция, а без основание сторнира основата й. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства. Доказателствата са прецени правилно, вкл. и в тяхната съвкупност. Въз основа на анализа им съдът е стигнал до обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В хода на оспорване на РА в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи посредством годни и убедителни доказателства, че са налице предпоставките на закона за признаване на правото му на данъчен кредит по процесната фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства, от които да е видно, че доставчикът е имал материалната обезпеченост да достави стока от вида и обема на фактурираната. Наличието само на данъчна фактура, включването й в дневник за продажби и в СД за съответния данъчен период не представлява основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано предаването на пшеницата от доставчика на жалбоподателя. За да стигне до този извод съдът е направил подробен анализ на представените от доставчика и жалбоподателя протоколи за предаването на пшеницата, като правилно не ги е кредитирал като противоречащи си относно съдържанието им. Анализът на съда правилно преминава и през съпоставката на данните от самия доставчик и данните, събрани от трети лица. Тази съпоставка разкрива противоречие, което води до недоказаност на твърдението, че доставената пшеница е от собствено производство на доставчика. Съдът е извършил и подробен анализ на приетото по делото заключение, като констатациите в него са преценявани с оглед и на другите събрани по делото доказателства, като е стигнал до обоснования извод, че счетоводството на доставчика не е носено в съответствие с основните принципи на ЗСч. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не подкрепят твърденията на жалбоподателя и не водят до категоричен извод за наличие на реално осъществена доставка, както правилно е приел и административния съд. В касационната жалба и писмените бележки на процесуалния представител на касатора се цитира практика на СЕС в Люксембург - съединени дела С-80/11 и С-142/11, но в процесния случай няма противоречие с тази практика, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката, само когато е налице извършена облагаема доставка, извършването на която по спорната фактура не е доказано в конкретния случай. Неоснователно е и възражението на касатора относно наличието на РА на доставчика, тъй като той не представлява достатъчно доказателство за установяване реалността на процесната доставка. Налице е практика на ВАС, която настоящият съдебен състав споделя напълно, че само РА на доставчика, обхващащ и периода на спорната/спорните фактури с непроменени резултати по тях не може да бъде доказателство за реалността на спорните доставки. Относно оспорваната реалност на доставката по процесната фактура, правилно административния съд е посочил, че не е установен факта на предаването на фактурираните количества пшеница. Не са представени документи, от които да се установява производство на пшеница от доставчика в обемите, отчуждени на касатора. При насрещна проверка на ОДЗ - София е установено, че доставчикът е регистриран като земеделски производител, през пролетта на 2010 г., стопанисва 3, 800 ха земя, но според подадените от самия него анкетни формуляри не е отразено засяването на площи с пшеница. В декларация пред НСФЗ същият този доставчик е посочил, че в склада, където е претендирано да е съхранявано зърното (с оглед на представените доказателства - договор, фактура, протоколи и товарителници за последващата му реализация от ДЗЛ в следващи данъчни периоди) съхранява многократно по-малък обем от тази стока. На следващо място следва да се отбележи, че не е доказано предаването на процесната стока. От декларациите, подадени от доставчика по реда на чл. 30 от ЗСТЗ, както и от ССЕ, се установява, че към момента на доставката, в склада, в който се сочи, че зърното е оставено на отговорно пазене са били декларирани като произведени и налични количества само от 552 тона зърно. Договорите, представени от "Агрикул ленд" ООД и от неговия доставчик са с различна дата на съставянето и на съдържанието си. От договора, представен от касатора, стоката следва да е оставена на отговорно пазене в склада на доставчика срещу възнаграждение в размер от 2 лв. на тон месечно, което не е установено от данните по делото да е заплащано. Правилни са изводите, направени в административното и съдебно производство, относно непризнатото КИ № 1000000004/24.06.2009 г. Отказът от страна на "Агро Сантия" ЕООД да заплати извършените й услуги не е сред законово регламентираните основанията за издаване на кредитно известие. В случая, незаплащането на доставката има гражданскоправни последици и може да обуслови предявяване на иск, но не означава, че тази доставка не е възмездна и не попада в режима на ЗДДС. Правилно не прието от съда твърдението на жалбоподателя, че фактурата документирала авансово плащане, тъй като противоречи на нейното съдържание и от представеното от касатора писмо. В този смисъл, правилно е увеличен финансовия резултат на "Агрикул ленд" ООД на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Неоснователно е оплакването на касатора за несъобразяването и неприлагането на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО в приложимата й редакция към 2009 г. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на осчетоводен приход от жалбоподателя и за размера му във връзка със спорното кредитно известие. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - В. Търново не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 3131,53 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,