Решение № 4294 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2014 г.

Решение № 4294 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10771/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), образувано по жалба на Лиляна Никифорова Бакалова, Калин Бориславов Никифоров, Виктория Бориславова Никифорова-Благоева, Андрей Андреев Бурназов, Маргарита Стоилова Бурназова, Димитрина Крумова Вълчева, Румен Иванов Димитров, Лилия Иванова Зашева, Елена Асенова Крумова, Крум Борисов Крумов, Асен Борисов Крумов, Костадинка Стайкова Лозанова, Виолетка Боянова Андреева, Станислав Тихомиров Стайков, Марияна Тихомирова Йорданова, Анелия Тихомирова Велинова, Живка Зафирова Митова, Първан Зафиров Големинов, Стефанка Найденова Големинова, Валентина Траянова Величкова, Николай Траянов Големинов, Божидар Зафиров Големинов, Роза Павлова Големинова, Виктор Стоянов Големинов, Аделина Стоянова Танева, Иванка Йорданова Гълъбова, Елена Ангелова Големинова и Даниела Ангелова Големинова, в качеството на наследници на Андрей Генев Бурназов, чрез процесуален представител адв. Миткова, срещу Решение № 502 от 23.08.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път Е-79 "Даскалово - Дупница" от км 287+450 до км 305+220 - преоткосиране, пътен възел "Боснек" при км 299+173, пътен възел "Старо село" при км 301+862, и реконструкция на техническа инфраструктура" на територията на област Перник, обн. ДВ, бр. 77 от 3.09.2013 г. Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот описан в Приложение към т. 1 на Решението: пореден № 18, с № 112060 по КВС, ЕКАТТЕ 05760, намиращ се в землището на с. Боснек, община Перник, област Перник, с обща площ 1,571 дка, от които отчуждени 0,974 дка, стойност на паричното обезщетение - 955 лева, представляващо нива, собственост на жалбоподателите - наследници на Андрей Генев Бурназов, съгласно приложено Удостоверение за наследници № 1011 от 21.08.2014 г. и Решение № 06000 от 21.04.2006 г. на ОСЗ гр. Перник, община Перник. В жалбата се поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е занижена и не съответства на пазарните цени. Претендират се и разноски по делото. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройство, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган, е правилна и законосъобразна, извършена от лицензиран оценител на имоти и направена в законоустановените срокове. Настоящият състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 502 на Министерски съвет от 23.08.2013 г. от наследниците на Андрей Генев Бурназов са отчуждени общо 0,974 дка от имот № 112060, ЕКАТТЕ 05760, намиращ се в местност "Ушите", землище с. Боснек, община Перник, с обща площ 1,571 дка, при размер на обезщетението 955 лева. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът и местонахождението му, размерът на отчуждаваната част, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на МРРБ и министъра на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Имотите са разглеждани като горски територии и в оценяването им е включено както цената на земята, така и цената на насажденията. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. С определение от 11.11.2014 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от процесния имот. Поради липса на установени по делото относими пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице е изготвило заключението си по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и съгласно Наредбата за оценка на поземлените имоти в горски територии (Наредбата), при което е определена стойност на обезщетението при отчуждаване в размер на 954,52 лв., която сума не надвишава определеното с Решението на МС обезщетение - 955 лева. Според заключението на вещото лице определената в административното решение стойност на отчуждаваните горски територии е правилно изчислена съгласно съществуващите нормативни документи на Република България. По искане на процесуалния представител на жалбоподателите, по делото е допусната и допълнителна съдебно-оценителна експертиза със задача да се даде заключение, в което да се отрази колко кубически метра дървесина, съответно черен бор и бреза има в момента в имота и каква е цената за кубически метър на съответната дървесина и съответно цената на същите, когато достигнат турностна възраст. Също така да преизчисли размера на обезщетението, съответно получените стойности, в случай, че се налага да отрази това в заключението си. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице от 11.02.2015 г., насаждението в процесния имот е черен бор 90% и бреза - 10% на възраст 30 години, което означава, че не са достигнали турнусна възраст от 80 години. Вещото лице е определило очакваема стойност на насаждението по формулата на Блуме в размер на 711,02 лева, която е приета за цена на насаждението, при сегашната стойност на дървесината на корен - 258,41 лева. Предвид изложеното, вещото лице е направило заключение, че допълнително извършената експертиза потвърждава стойността на обезщетението при отчуждаване на поземлен имот № 112060 в горска територия, в размер на 955 лева. Така представените основна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза са приети от съда и не са оспорени от страните. След като определеното от вещото лице обезщетение за отчуждаемата част от процесния имот не е по-висока от обезщетението определено с Решението на Министерски съвет, то съдът счита, че оценката изготвена от административния орган е законосъобразна, изготвена в съответствие с изискванията на ЗДС както и с Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии. Предвид изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото на жалбоподателите не следва да се присъждат сторените по делото разноски. Водим от изложеното, Върховният административен съд