Решение № 17158 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6483/2013 г.

Решение № 17158 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6483/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радослав Емилов Кънчев от гр. Пазарджик срещу решение № 212 от 11.04.2013 г., постановено по адм. дело № 211/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № з-3005/02.11.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и отмяна на административния акт. Претедира се присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - директорът на ОДМВР - Пазарджик не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия спора по същество съд, но правните му изводи не съответстват на материалния закон. Безспорно е, че дисциплинарното уволнение на жалбоподателя е наложено на основание чл. 227, ал. 1, т. 1, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Разпоредбата дефинира осъждането за умишлено престъпление от общ характер като тежко дисциплинарно нарушение, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В случая Кънчев е осъден за причиняване на средна телесна повреда на една година лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено с три години изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 01.11.2010 г., а процесната заповед е издадена на 02.11.2011 г. При тези доказателства основателни са възраженията на касатора, че решението е постановено в нарушение на чл. 225 от ЗМВР. Съгласно ал. 1 на разпоредбата (ред. ДВ, бр. 17/2006 г.) дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според ал. 2 на същата разпоредба, когато дисциплинарното нарушение е и престъпление, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата, т. е. налице е специално правило спрямо общото правило, което елиминира релевантността на момента на откриване на нарушението. Същото правило е налице и в сега действащата норма на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 88/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.). Следователно в случая двумесечният срок за налагане на наказанието следва да се изчислява от момента на влизане на присъдата в сила. Този срок, като се има предвид ползвания от служителя платен годишен отпуск след 01.11.2010 г. в размер на 5 дни, през което време давността е прекъсната и срок не тече, изтича на 06.01.2011 г. Следващият законоустановен и ползван от жалбоподателя болничен отпуск е от 18.01.2011 г. до 22.01.2011 г., но този факт е без правно значение, тъй като към първата посочена дата двумесечният давностен срок е вече изтекъл. Поради това правото на органа да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя и да го санкционира по дисциплинарен ред е преклудирано към датата на издаване на заповедта за уволнение на посоченото в нея правно основание - чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Другояче би стоял въпросът, ако заповедта е била издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Предвид изложеното решението на административния съд е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед следва да бъде отменена. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски, поради което ОДМВР - Пазарджик следва да се осъди да му заплати сумата 255 лева за всички съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,