Решение № 13259 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 657/2015 г.

Решение № 13259 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 657/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Дочев Джиговски срещу решение № 1121 от 08.12.2014 г. по адм. дело № 647/2014 г. на Административен съд - София област (АССО). С първоинстанционното решение, по повод на предявен от Джиговски иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е осъдена областна администрация на Софийска област да му заплати сумата от 614.24 лв. обезщетение за периода 10.01.2012 г. - 10.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2013 г., а в останалата му част до пълния предявен размер от 9520 лв., искът е отхвърлен. Твърди се допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Областен управител на Софийска област, като представляващ областната администрация, възразява срещу основателността на депозираната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на депозираната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита постъпилата жалба за допустима като изходяща от активно легитимирано лице, подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните, съдът съобрази следното: За да постанови така обжалвания съдебен акт, АССО, в резултат от отменително решение № 7986/11.06.2014 г. на ВАС, е назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза досежно размера на дължимото обезщетение. Безспорно е между страните, че уволнението на касатора е признато за незаконно по силата на решение № 5887/25.04.2013 г. по адм. дело № 7695/2012 г. на ВАС, посредством отмяната на заповед № СП-105/28.12.2011 г. на ОУ на СО. В този смисъл спорен за производството, с оглед редакцията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, се явява размерът на дължимото обезщетение по компонентите - период, за който следва същото да бъде изплатено и месечна база, респективно в размер на брутната или основната заплата на държавния служител. В първоинстанционния съдебен акт съставът е приел, че приложима е редакцията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, с изменението (обн. в ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). Тоест, че при несъмнената установеност на факта, че лицето не е заемало държавна служба, респективно друга длъжност с по-ниска заплата, му се дължи обезщетение в размер на шест основни месечни заплати, изчислени на базата на назначена ССчЕ, към датата 25.04.2013 г. (когато уволнението е било признато за незаконно по силата на окончателния акт на ВАС, цитиран по-горе). Поради което е определил дължимия размер на обезщетение, като е отхвърлил иска в останалата му част. Така постановеното решение е неправилно. Действително сега действащата разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че обезщетението се дължи в размер до шест основни заплати, изчислени към момента на признаване уволнението за незаконно. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратно действие на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. Такава не е налице по отношение на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В този контекст следва да се подчертае, че заповедта за прекратяване на правоотношението с касатора е постановена на 28.12.2011 г., като въз основа на нея служебното правоотношение е преустановено, считано от 10.01.2012 г. Тоест правните последици от прекратяване на служебното правоотношение се уреждат според действалото към този момент законодателство. В този смисъл текстът на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 95 от 2003 г., предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. По силата на чл. 104, ал. 1, изр. трето (отм). "Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата". Тоест размерът на обезщетението следва да бъде определен в размер на десет месечни брутни възнаграждения към момента на признаване на заповедта за прекратяване служебното правоотношение за незаконна. С други думи, към датата на постановяване на окончателния съдебен акт на ВАС, а именно - 25.04.2013 г. Съдебното решение, установяващо незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, има правопораждащ ефект както по отношение на материалното право на получаване на обезщетение, респективно представлява изходяща база за определяне размера на брутното възнаграждение, така и към процесуалната реализация на правото на обезщетение. От една страна, признаването на заповедта за прекратяване служебното правоотношение за незаконно е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, от друга - част от фактическия състав на правото на обезщетение на лицата в случаи на незаконно прекратено служебното правоотношение, а от трета - представлява отправна точка при определяне размера на брутното възнаграждение, на чиято база следва да бъде обезщетено лицето. В този смисъл, от една страна първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, прилагайки неотносима към спора правна норма, и от друга страна, е допуснал съществено процесуално нарушение, назначавайки ССчЕ с неправилно определен предмет. Това опорочава и направеното от вещото лице заключение. Може да се приеме, че с първоинстанционното решение съдът не е изпълнил дадените му задължителни указания, тъй като не е установил размера на дължимото обезщетение. Предвид нормата на чл. 227, ал. 1 от АПК и факта, че понастоящем делото се гледа за втори път на касационна инстанция, размерът на обезщетението следва да бъде определен от съда. Инициираното от касатора производство е исково по своя характер и вменява доказателствената тежест относно размера и основателността на претенцията на ищеца. И доколкото основателността е несъмнено доказана с оглед установената незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то следва да бъде определен и дължимия размер на обезщетението. Такива доказателства касаторът обективира в: длъжностно разписание в областна администрация на СО, в сила от 11.01.2013 г., л. 27; поименно разписание на длъжностите в областна администрация на СО, в сила от 22.04.2013 г., л. 30 - 33 и фиш за изплатено на служителя, заемащ неговата длъжност, на възнаграждение за м. април 2013 г. От същите е видно, че месечното възнаграждение за длъжността за този месец е в размер на 952.00 лева. В тази насока липсват възражения от страна на касационния ответник, а и представените доказателства представляват изходящи от него документи, чиято верност същият би следвало да опровергае по надлежния ред, а не е сторил. Поради това съдът кредитира същите като годна доказателствена база на размера брутно месечно възнаграждение към момента на постановяване на решение № 5887/25.04.2013 г. по адм. дело № 7695/2012 г. на ВАС, признаващо заповедта за прекратяване служебното правоотношение за незаконна. Затова и в съответствие с изискването за десетмесечен период на обезщетение (тъй като искът е предявен преди законодателната промяна), съдът счита, че общият дължим размер на обезщетението се равнява на 9520 лева. Същите изводи се подкрепят частично и от заключението на вещото лице в първоинстанционното производство, доколкото установяват разликата между основно и брутно възнаграждение в администрацията, относимо към длъжността "старши експерт", каквато е заемал и касаторът. Въпреки това в рамките на исковото производство съдът не може да изменя служебно предявената от ищеца претенция. Ноторно е, че искът може да бъде предявен в пълен или в частичен размер. Практически не е функция на съда да преценява как и защо е формулирана исковата претенция, а само да прецени дали така заявеният размер намира своето основание в закона. Така исковата претенция е първоначално заявена с предявения от ищеца иск в размер на 7135.45 лева. Впоследствие и с допълнително отправени съм съда доказателствени искания относно доказване на размера на претенцията, ищецът потвърждава нейния размер, а именно - 7135.45 лева. Следва да се подчертае, че по силата на чл. 214, ал. 1, изр. второ от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, искането може да бъде изменено до приключване на първото заседание по делото. Това не е сторено от ищеца своевременно, поради което и впоследствие заявената от него сума е процесуално недопустима. Още повече на касационна инстанция. Поради това пълният размер на претенцията се равнява на 7135.45 лева. И на тази база съдът преценява основателността й. С първоинстанционния съдебен акт АССО е присъдил сумата от 681,24 лв. обезщетение, като е отхвърлил претенцията в останалата й част до 9520 лева месечно. Съдебният акт е правилен в частта, в която е налице частично уважена претенция. Съдебното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част, като бъде уважена претенцията в размера до 3535.45 лева (7135.45 лева минус 3600 лева, които представляват получено вече обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл). Съдебният акт не следва да бъде отменен в частта, с която е определен начален период на лихвата. По силата на приложимо тълкувателно решение, тя се дължи от 25.04.2013 г. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховния административен съд, състав на пето отделение