Решение № 10493 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2449/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Технолоджик ЕООД, чрез процесуалния представител адв. И. Йовчев срещу решение 2347 от 09.12.2022 г. по адм. дело 36/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001620008180-091-001 от 06.10.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, потвърдена с решение 648 от 15.12.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът твърди, че съдът не е обсъдил приетите доказателства с превод на български език относно твърдения факт на начисляване на данъка от крайните получатели на стоките. На второ място, оспорва като неправилен извода на съда за законосъобразност на РА в оспорената му част. Иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС Пловдив или постановяване на друг съдебен акт с отмяната на РА. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Панова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е бил Ревизионнен акт Р-16001620008180-091-001 от 06.10.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив в частта, потвърден с решение 648 от 15.12.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно отказан данъчен кредит на Технолоджик ЕООД в размер на 198 444,22 лева и лихви в размер на 21 244,83 лева. Съдът е достигнал до извода за законосъобразност на РА, като е приел, че същият е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при липса на съществени нарушения и при спазване на материалния закон. Решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяната на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението не отговаря на необходимото съдържание, разписано в чл. 172 а, ал. 2 АПК, а именно същото не съдържа мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, съответно няма извършена от съда преценка на доказателствата. В обжалвания съдебен акт липсва изложение на фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизионното производство, включително издадените актове ЗВР, РД и РА. От съдържанието на решението не става ясно какви са фактите, които счита съдът за установени, какъв е предметът на спора и съответно, дали са налице фактическите основания за издаване на РА, доказани ли са от органите по приходите и подкрепят ли те посочените в него правни основания, респ. как съдът е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесния РА. В съдебния акт съдът е посочил единствено, че с оспорения РА на Технолоджик ЕООД не е признат данъчен кредит ведно с прилежащи лихви за забава, във връзка с декларираните от него вътреобщностни придобивания /ВОП/ към 7 чуждестранни дружества, регистрирани в други държави членки на ЕС. Позовал се е на съответните материалноправни разпоредби на ЗДДС чл. 13, чл. 62, чл. 84, чл. 117 ЗДДС. Няма обаче фактически установявания, нито има обсъждане и преценка на доказателствата по делото. В тази връзка касационната инстанция намира за основателно оплакването на касационния жалбоподател за необсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност. Видно от съпроводителното писмо на дирекция ОДОП гр. Пловдив, административната преписка включва общо 699 листа. Отделно от това пред съда са представени доказателства със заверен превод на български език, които са останали необсъдени от първоинстанционния съд, включително такива представени от ответната страна съгласно писмо, издадено от директора на ТД на НАП Пловдив с вх. 96-00-317#6 от 24.06.2022 г. по описа на дирекция ОДОП гр. Пловдив, писмо от зам. изпълнителния директор на НАП вх. 20510 от 04.11.2022 г. по описа на АС Пловдив, както и представените от ревизираното лице документи в превод на български език, приети в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г. и 27.09.2022 г. В решението няма анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията и какво е установено от приходните органи, съответно няма преценка и на доказателствата, събрани в рамките на съдебното производство. Това означава, че касационната инстанция е възпрепятствана да осъществи контрол върху правилността на постановеното решение. Следователно, след като съдът не е изложил фактите и обстоятелствата по съществото на спора, както и не става ясно въз основа на преценката на кои доказателства е формирал извод за материална законосъобразност на процесния РА в оспорената му част, решението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на АС Пловдив. При новото разглеждане на делото решаващият състав е длъжен да направи свои фактически установявания, като обсъди доказателствата по делото и изложи конкретни съображения, обосноваващи крайния извод по спора, т.е. дали РА в оспорената му част е законосъобразен или не. На основание чл. 226, ал. 3 АПК новият състав на АС - Пловдив следва да се произнесе по разноските за настоящото касационно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение