Решение № 9727 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез юрк. Михайлова, срещу решение № 13426 от 06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 13598/2025 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът необосновано въз основа на наличните частни документи е приел за реално осъществени спорните доставки на услуги. Сочи се, че не са налице доказателства, които да удостоверяват възможността на изпълнителите да осъществят спорните услуги. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Айслин - 2002” ООД срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции ведно с таксата за касационно обжалване съгласно представен списък. Ответникът – „Айслин - 2002” ООД, чрез адв. Терзиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли решението да бъде оставено в сила. Подробни съображения развива в представени по делото писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е бил ревизионен акт № Р-22221921006534-091-001/01.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, поправен с ревизионен акт за поправка на РА № П-22221922170243-003-001/21.09.2022 г., потвърден с решение № 1499/19.09.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на „Айслин - 2002” ООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер 10 633,80 лв. и са начислени лихви за забава на стойност 5 069,53 лв., както и е установен допълнителен корпоративен данък в общ размер 5 786,91 лв. за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и лихви за забава в размер 2 485,02 лв. Цитираните задължения по ЗДДС и ЗКПО са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ФЕРСТИЛ 2014" ЕООД, "БД СЪРВИСИС" ЕООД, "КРИЕЙТИЗ СУПЕРТРЕЙД" ЕООД, "МЕГА СЪН ПРОТЕКТ" ЕООД, "ЕФЕКТИВ МАРКЕТ" ЕООД, "ФЪН ХОЛИДЕЙС БГ" ЕООД, "ФРЕНДЕС" ЕООД, "ОТО" ЕООД, "ТРЕЙДИНГ ЛАМО ГРУП" ЕООД и "СЕЗОНИ 2015" ЕООД и преобразуван финансов резултат на дружеството в посока увеличение на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с осчетоводените разходи по спорните фактури. За да отмени ревизионния акт, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на допуснати процесуални нарушения. По същество на спора е изложил мотиви, че изводите на приходния орган са необосновани, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства. Приел е, че фактурите, по които е отказан данъчен кредит отговарят на изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и е налице ясна одитна следа в счетоводството на доставчиците и на ревизираното дружество. Тези изводи на съда са основани, както на представените договори, приемо-предавателни протоколи, оферти и доказателства за последващи доставки, така и на приетите по делото основно и допълнително заключение на изготвена ССчЕ, от които се установява, че процесните фактури са осчетоводени по сметка 602 „Разходи за външни услуги” в месеца, в който са издадени, включени са в дневниците за покупки и СД по ЗДДС, както и са налице доказателства за извършени разплащания в брой, които са надлежно осчетоводени в регистрите на ревизираното дружеството. Наред с това на база приетите без оспорване по делото експертизи, съдът е установил, че спорните услуги са използвани за осъществяване на последващи облагаеми доставки, които са осчетоводени като приход в сметка 703 „Приходи от услуги”. Изложени са и подробни мотиви, че от събраните доказателства не се установяват обективни данни за недобросъвестност на ревизираното дружество или за данъчна измама, каквито съображения е развил приходния орган. В резултат на изложеното в частта по ЗКПО съдът е извел извод, че с оглед събраните доказателства за реално извършени доставки на услуги незаконосъобразно е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството с отчетените разходи по спорните фактури, като е налице доказана документална обоснованост на осчетоводените разходи за услуги. По тези съображения РА е изцяло отменен като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Съдът е извършил подробен анализ на всички представени по делото доказателства за всеки конкретен доставчик в т.ч. договори, приемо-предавателни протоколи, оферти, счетоводни документи, доказателства за последващи облагаеми доставки и извършени плащания в брой, въз основа на които е извел правилни изводи за реалност на декларираните услуги и документална обоснованост на осчетоводените стопански операции. Настоящият касационен състав счита, че от представените по делото доказателства и заключенията по приетите и неоспорени от страните ССчЕ и Компютърно-техническа експертиза, се установява по категоричен начин видът на възложените услуги, техният обем, както и предаването на резултата от извършеното, който съответства в пълна степен на възложеното. В приложените по делото договори се съдържа пълна и подробна индивидуализация на вида на доставките, като същият кореспондира, както с предмета на фактурите, така и с предадения впоследствие резултат. Налице са безспорни доказателства за извършване на последващи облагаеми доставки с получените процесни услуги, като са налице данни за всички възложители на ревизираното дружество, както и за осчетоводените приходи в резултат на извършените последващи облагаеми доставки. Още повече всички възложени услуги са пряко свързани с основната дейност на ревизираното дружество – рекламни/печатни услуги. Основните съображения на органите по приходите за нереалност на декларираните услуги са свързани с недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Тези изводи на приходния орган, както правилно е приел в решението си първоинстанционният съд, са необосновани и противоречат, както на установената въз основа на представените доказателства по делото фактическа обстановка, така и на дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направени от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според които не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. В настоящия случай, от представените доказателства не може да се изведе извод, че данъчно – задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици, тъй като са налице достатъчно доказателства, от които може да се установи вида и обема на процесните услуги, както и влагането им в последващи облагаеми доставки. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, съдържат всички законоизискуеми реквизити, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките по всички процесни фактури, издадени от „ФЕРСТИЛ 2014" ЕООД, "БД СЪРВИСИС" ЕООД, "КРИЕЙТИЗ СУПЕРТРЕЙД" ЕООД, "МЕГА СЪН ПРОТЕКТ" ЕООД, "ЕФЕКТИВ МАРКЕТ" ЕООД, "ФЪН ХОЛИДЕЙС БГ" ЕООД, "ФРЕНДЕС" ЕООД, "ОТО" ЕООД, "ТРЕЙДИНГ ЛАМО ГРУП" ЕООД и "СЕЗОНИ 2015" ЕООД се опровергават от представените доказателства, а твърдяната липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. С оглед изводите за реалност на декларираните доставки, незаконосъобразно с РА е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение с осчетоводените разходи по спорните фактури. Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на заявена претенция за присъждане на разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,