Решение № 5202 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13420/2008 г.

Решение № 5202 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13420/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР против Решение от 24.06.2008 г. постановено по адм. дело № 2358/2008 г., на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № ЗДМ-180/29.03.2005 г., с която на Шушаник Лаловска, гражданка на Армения, й е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42а, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧРБ - принудително отвеждане до границата на Република България и забрана за влизане в страната за срок от 10 години. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу атакуваната заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил заповед № ЗДМ-180 / 29. 03. 2005 г. директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на Шушаник Лаловска, гражданка на Армения, й е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42а, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧРБ - принудително отвеждане до границата на Република България и забрана за влизане в страната за срок от 10 години. За да постанови този резултат, съдът след проверка на всички основания по чл. 146 АПК за законосъобразност на оспорвания административен акт обосновано е приел, че заповедта е издадена без да бъде мотивирана - не са посочени фактическите основания, съответно не са представени доказателства за наличието им. Изискването за мотивиране на административния акт е абсолютна предпоставка за неговата законосъобразност, тъй като неизлагането на фактическите основания за издаването на акта е пречка за проверка на неговата законосъобразност. Върховният административен съд намира изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед за правилни и обосновани. Ето защо крайния извод на съда за липса на мотиви в оспорения административен акт е правилен и той обуславя законосъобразността на съдебното решение. По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,