Решение № 797 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5065/2016 г.

Решение № 797 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5065/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "М. Б." ООД срещу решение № 81 от 05.02.2016 г. постановено по адм. дело № 918 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-област (АССО). Касационният жалбоподател, сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Счита, че са налице основания за отмяна на обжалвания акт за установяване на публично вземане (АУПВ) за периода 2010 г. - 2012 г., тъй като начислените с него такси битови отпадъци (ТБО) са били предмет на предишен акт, отменен с влязло в сила решение. Сочи, че е недопустимо да се преразглежда същия спор между същите страни и със същия предмет. Обратното би означавало да се допусне отмяна на влязло в сила решение в противоречие с Глава четиринадесета на АПК. АУПВ е следвало да бъде отменен за начислените за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. такси в размер на 10 402, 51 лв. и лихвите към тях от 3 340, 02 лв. АССО е приложил неправилно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Представените от община Е. П. доказателства не обосновават невъзможност да се определи количеството на битовите отпадъци (или липсата им). Ако тези документи можеха да послужат за такава обосновка, то информация от тях е следвало да се посочи в АУПВ, за да бъде същият мотивиран. Представените документи за доказване на извършването на услугите са неотносими, тъй като твърдението на дружеството е за противоречие на основанията, на които е начислена ТБО, а не дали изобщо някакви услуги са били предоставяни от самата община. Не съществува непреодолима пречка количеството битови отпадъци за периода посочен в АУПВ 2012 г. - 2014 г. да е било точно установено. В АУПВ са налице редица несъответствия по отношение на посочените размери на задълженията. Оспорва установеното от съда надлежно начисляване на ТБО за периода 2011 г. - 2013 г. за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането в депа или други съоръжения в размер на 7 535, 58 лв. Сочи, че представените от общината доказателства не обосновават, че извършените услуги са осъществени спрямо конкретния имот предмет на АУПВ. Повечето от тях са подписани едностранно само от представител на община Е. П. Решението, в частта, с която са потвърдени начислените такси за компонентите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането в депа или други съоръжения е необосновано. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменен изцяло АУПВ. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "Финансово-стопански дейности" при община Е. П., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С постановеното от АССО решение съдът е отменил АУПВ № П - 02 - 25646 от 30.06.2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Е. П., мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от директора на дирекция "Финансово-стопански дейности" ("ФСД") към община Е. П., в частта му в която са определени задължения на дружеството за ТБО за периода от 2010 г. до 2014 г. включително, за сумата над 7 948, 22 лв. и лихвите върху нея до пълния предявен размер от 15 988, 79 и лихвите върху тях и е отхвърлил жалбата на "М. Б." ООД против АУПВ в останалата част. С решението община Е. П. да заплати на "М. Б." ООД разноски по делото в размер на 588,08 лв. Решението се обжалва в частта, с която жалбата на "М. Б." ООД срещу АУПВ е отхвърлена. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението си съдът е изложил, че "М. Б." ООД е собственик на 333/1000 идеални части от УПИ ХХХV - за ПСД кв. 4, целият с площ от 4 190 кв. м., заедно с втория етаж от построения в него триетажен склад за суровини със застроена площ от 1 625.50 кв. м. и междинния етаж от сградата със застроена площ от 80 кв. м. Дружеството е подало декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ за дължимите данък недвижими имоти (ДНИ) и ТБО с входящи номера съответно 0817000002 от 18.01.2007 г., 0817000987 от 30.06.2010 г. и 0817000049 от 20.04.2011 г. по описа на община Е. П. По декларацията по чл. 17 от ЗМДТ с № 0817000002 от 18.01.2007 г. отчетната стойност на имота е 460 080, 52 лв., от които земя 45 613, 87 и сгради 418 466, 65 лв. По декларацията по чл. 17 от ЗМДТ с № 0817000049 от 20.04.2011 г. отчетната стойност на имота е общо 609 385, 58 лв. На основание горните декларации и предвид липсата на плащане на задължението за ТБО в срок, както и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден процесният АУПВ от старши инспектор "МДТ" при община Е. П. Със същия на дружеството са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 2010 г. до 2014 г. включително. АУПВ е оспорен в частта по отношение на установените с него задължения за ТБО, а именно: за 2010 г. - 3 016, 52 лв. и лихви до 29.06.2015 г. - 1 522, 41 лв.; за 2011 г. - 3 947, 25 лв. и лихви до 29.06.2015 г. - 829, 64 лв.; за 2012 г. - 3 438, 74 лв. и лихви до 29.06.2015 г. - 987, 97 лв.; за 2013 г. - 3 438, 74 лв. и лихви до 29.06.2015 г. - 638, 76 лв.; за 2014 г. - 2 102, 55 лв. и лихви до 29.06.2015 г. - 177, 29 лв. При установяване размера на задълженията за процесния период органът по приходите се е позовал на действащите за съответния период редакции на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Е. П. (Наредбата). Актът е оспорен по административен ред и мълчаливо потвърден от горестоящия административен орган. В производството е установено, че с решение № 463 от 11.01.2013 г. постановено по адм. дело № 11251 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд (ВАС) е оставено в сила решение № 472 от 13.06.2012 г. постановено по адм. дело № 800 по описа за 2011 г. на АССО, с което е отменена разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата, регламентираща, че размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. С влязло в сила решение № 298 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1284 по описа за 2013 г. на АССО, по жалба на "М. Б." ООД, е отменен АУПВ № 026 от 20.08.2013 г. в частта му относно установеното задължение за ТБО за периода 2008 г. - 2012 г. и акт за поправка на очевидна фактическа грешка № 029 от 03.09.2013 г., издадени от старши експерт в сектор "МДТ" към дирекция "ФСД" - О. Е. П. Съдът е приел, че АУПВ е издаден от компетентен орган, предвид заповед № 668-1 от 26.08.2014 г. на кмета на община Е. П., в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран, а наред с това е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. След анализ на представените по делото доказателства, е достигнал до извод, че ТБО за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за 2010 г. е недължима и процесният АУПВ, в тази му част, следва да се отмени като незаконосъобразен. С решението съдът е достигнал до извод за недължимост и на ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и за периода 2011 г. - 2013 г., като е приел, че АУПВ следва да бъде отменен и в тази част. Решението в посочените части не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г., съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредбата в приложимата редакция "размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението и обявената от общината честота на сметоизвозване; 2. пропорционално в промил на база данъчната оценка на имота, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ, когато не може да се установи за всеки отделен имот количеството на битовите отпадъци". Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата, за определяне размера по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1, предприятията подават декларация в срок от 01 октомври до 30 ноември за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци в два екземпляра чрез кмета до дирекция "ФСД". Дружеството е подало декларация, по чл. 19 от Наредбата за намаляване на ТБО в частта "сметосъбиране и сметоизвозване" и същата е съобразена при определяне на размера, който и не се оспорва от жалбоподателя. По отношение на услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци за периода 2011 г. - 2014 г. съдът е посочил, че по делото са представени заповеди на кмета на община Е. П. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, а именно заповед № 582 от 06.10.2010 г., заповед № 631 от 20.09.2011 г. и заповед № 833 от 04.10.2012 г. и заповед № 838 от 02.10.2013 г., в които са включени посочените две услуги. Със заповедите са определени районите за извършване на чистота, в населени места в община Е. П., като процесният имот на жалбоподателя попада в рамките на границите на районите, определени от кмета на общината. Приел е, че ответникът е доказал фактическото предоставяне на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и наличието на депо. За изпълнение на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в община Е. П. органът е представил договори, сключени между общината и "АЕС-Х" ООД, чийто предмет е сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и озеленяване; двустранни месечни констативни протоколи за дейност сметоизвозване, ръчно снегопочистване, ръчно метене и поддържане на общински терени на териториите на община Е. П. за периода 2009 г. - 2014 г. в изпълнение на чл. 16 от договора от 10.11.2003 г.; двустранни месечни актове за релевантния период, удостоверяващи извършени дейности по сметоизвозване, съдове за битови отпадъци, озеленяване, ремонт на съдове и улично почистване; фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за извършени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода 01.11.2009 г. - 30.06.2014 г.; длъжностна характеристика на служител в общината на длъжност специалист "Екология и транспорт", в чиито задължения влиза да контролира битово-комуналната дейност в общината, касаеща строителството и поддържането на зелените площи, парковете, градинките и алеите, да контролира експлоатацията на сметищата на територията на общината, да контролира сметосъбирането и сметоизвозването на територията на общината. Относно таксата за услугата обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци съдът е посочил, че наличието на депо се установява от представеното споразумение от 03.10.2005 г. и допълнително такова от 11.12.2008 г. между община Е. П. и община Г. М., по силата на което община Е. П. използва за депониране на неопасни битови отпадъци Регионално депо за неопасни битови отпадъци в землището на с. Г. М., како и от представените фактури и платежни нареждания за извършени плащания от общината по месечни актове за депонирани битови отпадъци в депо в Г. М. за процесния период. Като е взел предвид липсата на оспорване по размер дължимите суми, отчетната стойност на имота за съответната година и промилите за предоставените услуги, съдът е достигнал до извод за дължимост на установените в АУПВ задължения за посочените две услуги, така както са посочени в обжалвания акт, а именно 1 627, 48 лв. за 2011 г., 2 115, 65 лв. за 2012 г., 2 102, 54 лв. за 2013 г., 2 102, 55 за 2014 г. Предвид изложените по-горе съображения, съдът е достигнал до извод, че АУПВ е законосъобразен за сумата до 7 948, 22 лв. главница за ТБО, както и лихвите върху нея, а за разликата над тази сума до пълния размер за ТБО и съответните лихви следва да бъде отменен. Съдът е счел, че за периода 2010 г. - 2012 г. оспорвания акт не е нищожен с оглед на влязлото в сила решение № 298 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1284 по описа за 2013 г. на АССО. Посочил е, че с това решение е отменен АУПВ № 026 от 20.08.2013 г. в частта му относно установеното задължение за ТБО за периода 2008 г. - 2012 г. и акт за поправка на очевидна фактическа грешка № 029 от 03.09.2013 г. издадени от старши експерт в сектор "МДТ" към дирекция "ФСД" - община Е. П. на основание чл. 177, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Независимо от това, съдът е посочил, че оспорвания в производството акт е нов и съвсем различен индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Той е издаден от друг орган и установа задължения за заплащане на ТБО за друг период. Въпросът дължимостта на ТБО за периода 2010 г. - 2012 г. не е разрешен с влязлото в сила решение, тъй като предходния състав на АССО е приел, че органа не е доказал дължимост, а не че изначално дружеството не дължи ТБО за този период. Решението е частично правилно. За установените с АУПВ задължения за 2010 г. същият е отменен с обжалваното решение на АССО. АУПВ е отменен и по отношение на установените с него задължения за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. В посочените части решението е влязло в сила и не е предмет на контрол за законосъобразност в настоящето производство. Видно от АУПВ, с него не са определени задължения на "М. Б." ООД за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г. Установената като дължима сума от 2 102, 55 лв. за ТБО за 2014 г. е формирана единствено предвид посочени задължения на дружеството за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. С оглед на това предмет на контрол в настоящето производство е законосъобразността на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на "М. Б." ООД за установените в АУПВ задължения за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци за периода 2011 г. - 2014 г. Съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Това действие се поражда от разпоредителната част на съдебния акт, която е обективирана в диспозитива. Според чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актовете на административния орган, постановени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая законосъобразността на определените с АУПВ № П - 02 - 25646 от 30.06.2015 г. задължения за ТБО и лихви за 2011 г. и 2012 г., за притежавания от "М. Б." ООД недвижим имот е била проверена със съдебно решение № 298 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1284 по описа за 2013 г. на АССО, което е влязло в сила. С оглед гореизложеното, както административният орган, така и съдът, са обвързани от констатацията, направена в диспозитива на решението, относно недължимост на ТБО и лихви от дружеството, включително за 2011 г. и 2012 г. Така постановеното съдебно решение не може да бъде игнорирано от административния орган издал втория АУПВ. Това следва от възприетия принцип за стабилитет на влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това постановеният от административния орган втори АУПВ № № П - 02 - 25646 от 30.06.2015 г., с който отново е решен въпросът за задълженията на дружеството за ТБО, за същия имот и период, е нищожно, като постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, с което въпросът за дължимостта им е вече разрешен. Преценката на органа за извършване услугите по чл. 62 от ЗМДТ, съответно - за дължимост на определените с АУПВ № П - 02 - 25646 от 30.06.2015 г. г. суми за ТБО за 2011 г. и 2012 г., е ирелевантна за силата на присъдено нещо и за задължителното, по силата на закона - чл. 177, ал. 1 от АПК, действие на влязлото в сила съдебно решение. Съществуването на фактическите обстоятелства довело до установяване на задължения на дружеството за ТБО е следвало да бъде установено във вече приключилото съдебно производство по издадения предходен АУПВ. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на "М. Б." ООД за установените с АУПВ задължения за периода 2011 г. и 2012 г. за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци се явява незоконосъобразно. То следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което АУПВ за посочения период и услуги да бъде обявен за нищожен, като противоречащ на влязлото в сила решение № 298 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1284 по описа за 2013 г. на АССО. Правилно административният съд е приел, че "М. Б." ООД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ за такса битови отпадъци, като собственик на недвижим имот, описан в подадена от дружеството декларация. Налице са заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят за 2013 г. и 2014 г., като за процесния период имотът собственост на дружеството, попада в район, в който е предвидено услугите да бъдат предоставяни. Представени са и доказателства, че услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места е била реално предоставяна, както и че община Е. П. използва за депониране на неопасни битови отпадъци Регионално депо за неопасни битови отпадъци в землището на с. Г. М., съгласно споразумение от 03.10.2005 г. и допълнително такова от 11.12.2008 г. между община Е. П. и община Г. М. Размерът на дължимата от дружеството ТБО е определен съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата (в съответните редакции) и решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, а именно - 0, 86 промила за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и 2, 35 промила за услугата по поддържане чистотата на териториите за общественно ползване, върху по-високата от двете стойности между данъчната оценка и отчетната стойност на имота (в случая отчетната стойност на имота). Неоснователно е възражението за неправилност на решението, поради неустановеност, че извършените услуги са осъществени спрямо конкретния имот предмет на АУПВ. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Предвидените в разпоредбата начини за определянето на таксата са алтернативни. Поради това възражението на дружеството, че същата е следвало да бъде определена според количеството на битовите отпадъци е неоснователно. Таксата е определена съгласно посочения в решенията на Общински съвет - Е. П. по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размер. Без значение за законосъобразността на АУПВ в посочената част, съответно - на решението на АССО, е обстоятелството била ли е в сила (и в коя редакция) разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата към момента на издаване на оспорения АУПВ. Решението, в частта с която е потвърден АУПВ за услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за 2013 г. и 2014 г. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, за да се приеме, че ТБО за услугата по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения е законосъобразно определена, като промил от отчетната стойност на активите, следва да бъде установено, че през процесния период не е било възможно или не е било заявено (при предвидена такава възможност) определянето й според количеството на битовите отпадъци. В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Е. П. не е била предвидена възможност за определянето на ТБО съгласно количеството на битовите отпадъци през 2013 г. Отменителното решение на АССО, постановено в съдебно производство по чл. 185 и сл. от АПК, с предмет чл. 17, т. 2 от Наредбата, е потвърдено на 11.01.2013 г. от ВАС с решение № 463 от 11.01.2013 г. по описа на ВАС. С. чл. 194, ал. 2 от АПК, отменителното решение на съда трябва да се обнародва по начина, по който е обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му. При направена справка на интернет страницата на община Е. П. (http:/www. elinpelin. org/pravilnitsi-i-naredbi_20) се установява, че на 17.05.2013 г. е публикуван текст на Наредбата, в който е посочено, че чл. 17, ал. 2 от Наредбата е отменен, съгласно реш. № 472/12 г. на АССО по д. № 800/11 г., реш. № 463/13 г. на ВАС по д. № 11251/12 г. До посочения момент разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата е била действаща. На 29.07.2013 г. на страницата на Общински съвет - Е. П. е публикувана Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Е. П., с нанесени изменения съгласно решение № 744/25.07.2013 г. на Общински съвет Е. П. В чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в посочената редакция, е предвидено, че размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението им и обявената от общината честота на сметоизвозване. В ал. 2 от същия чл. е регламентирано, че за определяне размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година чрез кмета на О. Е. П. до дирекция "ФСД", декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Предвид посочения в разпоредбата срок за подаване на декларация (до 30 ноември предходната година), следва да се приеме, че същата е приложима при определяне на размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г. При установеното противоречие на разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата (в редакцията й до изменението прието с решение № 744/25.07.2013 г. на Общински съвет Е. П.) на чл. 67 от ЗМДТ, предвид чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА, следва да се приложи чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, като размерът на таксата за услугата по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения следва да се определи в левове според количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството на битовите отпадъци не може да бъде установено, размерът на таксата следва да се определи в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет (чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ). В производството пред АССО не установено че за 2013 г. е било обективно невъзможно определянето на ТБО за услугата по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения според количеството на битовите отпадъци. Поради това АУПВ, в частта, с която с него е определено задължение за ТБО за посочената услуга за 2013 г. се явява незаконосъобразен. Като е приел противното АССО е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в посочената част. За 2014 г. в чл. 17, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата е предвидена възможност за дружеството да декларира, че желае размерът на таксата за битови отпадъци притежавания от него имот да се определя според количеството на битовите отпадъци. "М. Б." ООД не се е възползвало от предвидената в Наредбата възможност и не е подало декларация по чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Поради това възражението му, че размерът на ТБО за услугата по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения е следвало да бъде определен според количеството на битовите отпадъци е неоснователно. Решението, в частта с която е потвърден АУПВ за услугата по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения за 2014 г. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Всичко по-горе изложено води до извод, че решението на АССО следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на "М. Б." ООД против АУПВ, в частта относно установените с него задължения за ТБО в размер на 1 627, 48 лв. за 2011 г. и в размер на 2 115, 65 лв. за 2012 г. за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения и съответните лихви върху посочените суми. Вместо това следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което АУПВ, в посочената част, следва да бъде обявен за нищожен. Решението на АССО следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПВ, в частта относно установените с него задължения за ТБО за 2013 г. в размер на 563, 30 лв. за услугата по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения и съответните лихви върху сумата, а АУПВ в посочената част следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението, с което е отхвърлена жалбата на "М. Б." ООД против АУПВ, в частта относно установените с него задължения за ТБО за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2013 г. в размер на 1 539, 25 лв., както и в часта, относто установените с него задължения за ТБО за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения в размер на 2 102, 55 лв. и съответните лихви върху посочените суми е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски, се явява частично основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК община Е. П. следва да бъде осъдена да заплати на "М. Б." ООД сумата от 13, 55 лв., представляваща направените от дружеството разноски за заплатена държавна такса за касационното производство, съразмерно с уважената част на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение