Решение № 11721 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6889/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Унитрейд-2002 ООД със седалище в гр.София, подадена чрез адв.Толева, срещу решение 1101 от 22.02.2021 г., постановено по адм. дело 10574/2020 г. от Административен съд София град. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против заповед РСЛ20-РД09-395/15.10.2020 г. на кмета на район Слатина на Столична община /СО/. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което да бъде отменена и оспорената заповед. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът кметът на район Слатина на СО в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Дъбов изразява становище за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за нейната неоснователност. Моли съда да я отхвърли и да остави обжалваното решение в сила, както и да му присъди сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл.209, т.3 АПК, налагащи отмяната му, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на Унитрейд-2002 ООД против заповед РСЛ20-РД09-395/15.10.2020 г. на кмета на район Слатина на СО, с която е наредено от жалбоподателя да бъде иззет имот частна общинска собственост, находящ се в гр.София, [адрес], представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.704.574, попадащ в УПИ І за обществено жилищно строителство, магазини и трафопост", кв. 138, м. [наименование], с площ от 213 кв.м, актуван с АОС 0269/13.10.1997 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Същата била издадена и в съответствие с приложимата материалноправна норма. От събраните и приети по делото доказателства съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл.65, ал.1 ЗОС. Правата на общината върху процесния имот били установени с акт за общинска собственост - АОС 0269/13.10.1997 г., който като официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, съгласно чл.5, ал.2 ЗОС имал обвързваща доказателствена сила. Доколкото АОС не бил оспорен по надлежния ред, удостоверените с него обстоятелства се считали за верни до доказване на противното. Обстоятелството, че в оспорената заповед общинският имот бил посочен с площ от 213 кв. м, не обосновавало извод, че този имот не е предмет на АОС 0269/13.10.1997 г., тъй като било безспорно, като това се потвърждавало и от приложената от жалбоподателя справка от кадастрално-административната информационна система на АГКК, че имот с идентификатор 68134.704.574, с площ от 213 кв. м е част от УПИ І за обществено жилищно строителство, магазини и трафопост", кв. 138, м. [наименование], актуван именно с АОС 0269/13.10.1997 г. С оглед на това съдът е приел, че към датата на издаване на процесната заповед Столична община се е легитимирала с акт за общинска собственост като собственик на процесния имот. В същото време била налице и втората предпоставка на чл.65, ал.1 ЗОС, имотът да се владее или държи без основание. След като е обсъдил приетите по делото доказателства съдът е приел, че доколкото срокът за ползване на общинския имот по споразумение, сключено между Унитрейд-2002 ООД и кмета на район Слатина на СО, е изтекъл на 30.11.2019 г., от тази дата процесният имот се държал без основание от оспорващия. Обстоятелството, че върху него е разположен обект павилионсглобяема конструкция", за който жалбоподателят претендирал право на собственост, не било основание да се държи терена под него. След като дружеството не било собственик на земята, в негова полза не било учредено право на строеж, не бил сключван наемен договор за ползване на терена, нито имало данни за разрешение за поставяне на павилион по чл.56, ал.2 ЗУТ, липсвало основание за владеене или държане на имота. С тези съображения съдът е обосновал извод за наличието на относимите към изземването правнорелевантни факти, което обосновавало приложението на чл.65, ал.1 ЗОС, на което правно основание била издадена и процесната заповед. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.65, ал.1 ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед РСЛ20-РД09-395/15.10.2020 г. на кмета на район Слатина на СО предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. Неоснователно в жалбата се твърди, че за подлежащият на изземване имот няма съставен акт за общинска собственост, както и че същият не е индивидуализиран в оспорената заповед. В приложения по делото АОС 0269/13.10.1997 г. процесният ПИ е описан като място от 7 107 кв. м, представляващо парцел І, кв. 138, м. Гео Милев", отреден за обществено жилищно строителство, магазини и трафопост" по ЗРП, одобрен със заповед РД-50-09-118/11.04.1990 г. В заповедта за изземване имотът е посочен като ПИ частна общинска собственост, с идентификатор 68134.704.574, попадащ в УПИ І за обществено жилищно строителство, магазини и трафопост", кв. 138, м.[наименование], находящ се в гр.София, [адрес], с площ от 213 кв.м, актуван с АОС 0269/13.10.1997 г. В същото време, според справка от кадастрално-административната информационна система на АГКК, имот с идентификатор 68134.704.574, с площ от 213 кв.м, е част и попада в УПИ І за обществено жилищно строителство, магазини и трафопост", кв.138, м. [наименование], актуван АОС 0269/13.10.1997 г. Посоченото опровергава твърдението на касатора, че имотът не е индивидуализиран, поради което не може да бъде обект на изземване. Напротив, статутът на имота като частна общинска собственост е безспорно установен, както е установено и обстоятелството, че именно посочената и конкретизирана като имот с идентификатор 68134.704.574 площ от 213 кв. м., попадаща в УПИ І, кв. 138, м. [наименование], е предмет на заповедта за изземване. Във връзка с изложеното неоснователно е и възражението за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускането на експертиза и свидетелски показания за доказване твърдението на касатора, че намиращата се в имота постройка е негова собственост. На първо място, право на собственост не може да се доказва с исканите от жалбоподателя доказателствени средства. Освен това, както правилно е отчетено от административния съд, актът за общинска собственост не е оспорен по надлежния ред, т.е. с годни доказателствени средства, които да опровергаят констатациите в него. При това същият се ползва с обвързваща доказателствена сила за съдържащите се в него обстоятелства. Обоснована е и преценката, че претенцията на жалбоподателя, че е собственик на намиращия се в имота павилионсглобяема конструкция", не е основание да се държи ПИ, върху който тази конструкция, представляваща преместваем обект по смисъла на §5, т.80 ДР на ЗУТ, е изградена. Тук е мястото да се обсъди представеният договор за наем от 01.10.2005 г., по силата на който на Унитрейд-2002 ООД са предоставени за временно и възмездно ползване сглобяеми конструкции Изкупвателни магазини". Същите са описани изрично с административните адреси, на които се намират. В договора не фигурира сглобяема конструкция, находяща се на [адрес]. Действието на договора за наем е прекратен със споразумение от 04.12.2006 г., в т.2 от което е записано, че наемодателят е прехвърлил на наемателя собствеността върху сглобяемите конструкции, предмет на договора за наем, като за продажбата е издадена фактура 84/04.12.2006 г. От изложеното може да се направи извод, че сглобяемата конструкция, намираща се в спорния имот, не е преминала в патримониума на касатора по силата на посоченото споразумение, каквото твърдение се съдържа в жалбата. Всичко изложено дотук обосновава извод за наличие на първата материалноправна предпоставка на чл.65, ал.1 ЗОС, а именно, че имотът е общинска собственост. За установяване наличието на втората предпоставка съдът е обсъдил съдържащите се в административната преписка доказателства. Въз основа на тях е установил, че предвиденият срок на сключеното между страните споразумение за заплащане на обезщетение и ползване на общински терен с предмет процесния имот, е 12-месечен, считано от 01.12.2018 г., а едно от съдържащите се в него основания за прекратяването му е изтичане на наемния срок. Установено е също, че след изтичането на срока по споразумението имотът е продължил да се държи. Административният съд подробно е проследил действията, предприети от кмета на район Слатина на СО по прекратяване на наемното правоотношение с Унитрейд-2002 ООД. Установил е, че на дружеството е изпратено писмо от 06.01.2020 г., с което същото е уведомено за изтеклия срок на споразумението като му е дадена възможност да представи документ за собственост на постройката, находяща се в имот с идентификатор 68134.704.574, с предупреждение, че ако не представи такъв следва да освободи общинския имот, тъй като се владее без правно основание. Писмото е връчено на жалбоподателя на 13.01.2020 г. С покана за доброволно изпълнение от 13.03.2020 г. административният орган е уведомил жалбоподателя, че в 14-дневен срок от получаването й е необходимо да освободи имота, който се държи без правно основание. От съдържащата се в преписката кореспонденция между страните се установява също, че на касатора нееднократно е предоставяна възможност да докаже твърдението си, че е собственик на постройката в имота. След като това не се е случило е последвало и издаването на оспорената заповед за изземване. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че след като е изтекъл срокът по споразумението и имотът не е бил освободен, липсва надлежно наемно правоотношение, поради което Унитрейд-2002 ООД държи имота без правно основание. С това правилно е прието, че е налице и втората предпоставка на чл.65, ал.1 ЗОС. По тези съображения и по изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено. Същото е в размер на 100 лв. и е определено съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,