Решение № 9144 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2020 г.
ВАСI отделение08.07.2020 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 42 от 08.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2860 от 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 242 от 21.08.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източно-беломорски район" в частта на определената лихва за горницата от 1 566, 53 лв. до 2 048, 54 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 242 от 21.08.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източно-беломорски район" в частта на установената лихва за забава за разликата над 1 566, 53 лв. до 2 048, 54 лв. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 08.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2860 от 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9144 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител и от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, чрез процесуален представител, срещу Решение № 42 от 08.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2860/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 242/21.08.2019 г., издаден от Директора на БД ИБР, в частта на определените задължения за такса за водовземане по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на 39 433, 96 лв. главница и начислени законни лихви в размер на 1 566, 53 лв. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че Директорът на Басейнова дирекция е следвало да изпълни задължението си по § 3, ал. 2 от приложимата Тарифа. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил оплакванията му, че оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 7 от действащата Тарифа, без посочване на конкретна алинея. Твърди, че съдът не се е произнесъл по наведените пред него доводи, че в оспорения АУПДВ не са конкретизирани мястото на водоползване и съоръженията чрез които водоползването ще се реализира. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отмяна на обжалвания АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Касаторът - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуален представител, обжалва горепосоченото решение, в частта, с която е отменен процесния АУПДВ относно определената лихва за разликата над 1 566, 53 лв. до 2 048, 54 лв. Поддържа, че атакуваният съдебен акт в тази му част е неправилен поради нарушение на материалния закон. Твърди, че законната лихва правилно е начислена от 16 февруари, тъй като съгласно чл. 194б, ал. 2 от Закон за водите, задължението по декларация се внася от задълженото лице до 15 февруари на следващата година. В подкрепа на тезата си излага своите доводи и претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което жалбата срещу АУПДВ да бъде отхвърлена и в тази й част. В качеството си на ответник по съответната касационна жалба страните на изразяват становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решението Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив против Акт за установяване на публично държавно вземане № 242 от 21.08.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството е установено публично задължение за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. главница в размер на 39 433, 96 лева, представляващо такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 301318 от 30.03.2004 г. и са начислени следващите се лихви за забава в размер на 2 048, 54 лева за периода 16.02.2019 г. – 21.08.2019 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел кореспондиращи фактически и правни изводи. Взел е предвид, че за откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, дружеството е бил уведомено с писмо изх. № ПО-02-693
от 26.07.2019 г., както и, че отразените данни в констативен протокол № ПВЗ-144 от 19.06.2019 г. от извършена проверка са идентични с тези, посочени от дружеството в декларация по чл. 194б от ЗВ. Именно декларираният от дружеството размер на ползваното за 2018 г. количество вода е посочено в оспорения АУПДВ, в който ясно е прецизиран времевия период, за който същият се отнася. По аргумент от чл. 194б, ал. 1 ЗВ решаващият състав е подчертал, че ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни следва да представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. В случая дружеството е подало към Басейнова дирекция декларация във връзка с процесното разрешително, като след това е уведомило органа за корекция на водните количества, която е съобразена при издаването на акта. Съдът е счел, че размерът на дължимата главница е точно определен от издателя на акта, с оглед на което е достигнал до извода, че оспореният АУПДВ в тази му част е законосъобразен. По отношение на начислените лихви, възлизащи на 2 048, 54 лв., административния съд е приел, че техният размер е неправилно определен, тъй като е съобразен периода 16.02.2019 г. – 21.08.2019 г. Изложел е мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /в сила от 01.01.2017 г. / таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по късно от 31 март на следващата година, с оглед на което дружеството е изпаднало в забава на 01.04.2019 г. От тази дата до 21.08.2019 г. решаващият състав е приел, че лихвата за забава възлиза на сумата от 1 577. 53 лв., като за разликата до 2 048. 54 лв. оспореният АУПДВ следва да се отмени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив:
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в Закона за водите, който предвижда заплащането им, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Конкретният размер на дължимата такса се определя с подзаконов нормативен акт, като приложимият по време механизъм на изчисляване на таксите е регламентиран в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. /
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. ал. 2 от ЗВ предвижда, че за правото на използване на подземни води се заплаща такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ. Нормата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата за нормите на водопотребление сочи, че разпоредбите й се прилагат при изчисляване на годишните такси за водовземане по реда и начина, определени в тарифата по чл. 194, ал. 6 от закона. Препращането е към Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г., чийто чл. 3, ал. 1 сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно Наредбата.
В случая първоинстанционният съд обосновано е кредитирал като верни релевантните констатации в съставения от длъжностни лица в кръга на службата им констативен протокол, отразяващ декларираното от титуляра добито годишно водно количество, в резултат на което е формирал правилния извод, че на основание чл. 3, ал. 1 от Тарифата издателят на АУПДВ е определил точно размера на публичното вземане. Същият е в корелация с отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата е изчислен по формулата по чл. 11, ал. 1 - Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 12 - лв. /куб. м и W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м.
Несподелима е тезата на касатора, че Директорът на "Басейнова дирекция" е следвало да изпълни задължението си по § 3, ал. 2 от Тарифата. Цитираната преходна разпоредбата предвижда, че до изменение на разрешителните по ал. 1 органът с уведомлението по чл. 9, ал. 4 или 5 за дължимите такси за 2016 г. информира писмено титуляря на разрешителното за актуалните цели на водовземането съгласно Тарифата и/или определянето на таксата за замърсяване, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г. С оспорения АУПДВ обаче е установена дължимата такса за правото на водовземане за 2018 година, към която посочената норма на § 3, ал. 2 е неприложима.
Противно на оплакването в жалбата, първостепенният съд изрично е обсъдил възражението на оспорващия досежно липсата на конкретизация в АУПДВ на мястото на водоползване и съоръженията, чрез които то се реализира. В тази връзка в мотивите на акта изрично е уточнено, че целта на водовземането е за "питейно – битово водоснабдяване" на: гр. Асеновград, с. Мулдава, с. Боянци, с. Козаново, с. Избегли, с. Конуш и с. Болярци в община Асеновград, област Пловдив. Действително, в оспорения АУПДВ не е посочено съоръжението, но видно от Разрешително за водоползване № 301318 от 30.03.2004 г. то се реализира чрез три броя тръбни кладенци, разположени на посочената територия. Конкретизирана е и правилно е приложена разпоредба на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата, която определя единичният размер на таксата за водовземане от подземни води, ползвани за обществено питейно-битово водоснабдяване, въз основа на който и предвид отнетия обем вода е изчислен размерът на дължимата такса за водовземане. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По касационната жалба на Директора на Басейнова дирекция "Източно-беломорски район":
Съгласно чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари. Същевременно, разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване предвижда, че таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по късно от 31 март на следващата година. Съпоставката на двете разпоредби сочи, че е налице колизия между цитираните подзаконова и законова разпоредба, с оглед на което и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове приложим е нормативният акт от по-висока степен – Закона за водите. От това следва, че титулярът на разрешителното за правото на водовземане е изпаднал в забава за заплащане на таксата за 2018 г. от 16.02.2019 г., с оглед на което неправилно първостепенният съд е приел, че административният орган неточно е определил началният момент и размера на дължимата лихва за забава върху установеното публично държавно вземане. Като е отменил оспорения АУПДВ в тази му част АС- Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата и в тази й част бъде отхвърлена.