Решение № 611 от 12.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 628/2010 г.

Решение № 611 от 12.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 628/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано на основание чл. 420 и чл. 421, ал. 3, предл. първо НПК и вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, и вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК, по искане от осъденият Б. Ц. Ц. за възобновяване на производството по внохд№ 252/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, по което с решение № 68 от 01.06.2010 г. е потвърдена постановената присъда № 27 от 23.03.2010 г. по НОХД № 94/2010 г. на Т. районен съд с която Б. Ц. е признат за виновен за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Твърдяните основания за възобновяване са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК с претенция за възобновяване и алтернативно искане за отмяна и връщане делото за ново разглеждане или за оправдаване по обвинението. Според искателят, не са събрани доказателствени източници от които да се направят несъмнени фактически констатации и правни изводи, че той е предполагал за придобиването им от свид. П. Л. П. чрез престъпление - кражба. Според доводите в искането, осъденият не е имал обективни данни от които да узнае или предположи за начина по който свид. П. е придобил вещите - предмет на инкриминираното от обвинението деяние. Няма доказателства, от които да се приеме, че осъденият е узнал по някакъв начин за извършените от П. кражби на инкриминираните вещи, още по-малко, да предполага, че вещите са придобити чрез престъпление. Съдилищата са формирали вътрешното си убеждение въз основа на предположения, без да са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, поради което и са приложили неправилно закона, приемайки за доказана субективната страна на деянието. В съдебно заседание осъденият молител не се явява, редовно призован от домашния му адрес, без да е посочил уважителна причина за неявяването си. Прокурорът от ВКП дава заключение, че във въззивното решение е прието, че деянието е извършено при евентуален умисъл, а вещно укривателство може да се извърши само при пряк умисъл, поради което е налице неправилно тълкуване и прилагане на закона. Счита че е налице основани е за отмяна и връщане делото за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите на своите правомощия провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в законоустановеният срок от оправомощена страна по делото, по отношение на въззивно решение, който не е проверено по касационен ред и е влязло в сила. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Подсъдимият Б. Ц. Ц. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от месец септември 2008 г. до 04. ноември 2008 г. в[населено място], област Л., с цел да набави за себе си имотна облага, е придобил чужди движими вещи - CD - плеър марка "Nippon" с № [ЕГН], АХ 7501 USB на стойност 70.00 лв., собственост на М. Ц. Б. от гр. Троян; CD - плеър марка "NEO" с № А 10604942 на стойност 75.00 лева, собственост на И. М. И. от[населено място]; CD - плеър марка "Т." с № 03713/03 на стойност 60.00 лв., собственост на Д. Б. М. от гр. Троян; CD - плеър марка "С. CDX-S2210S, DRIVE-S М." с № 6533784 на стойност 110.00 лв., собственост на Р. П. В. от гр. Троян; ДВ Дплеър "Е.", модел "С. 5100" с № 20061101041 на стойност 80.00 лева, собственост на Х. Т. Т. от гр. Троян; CD - плеър марка "С.", модел "GDXGT420U. EUR", със USB порт, със свалящ се панел, с № 1539629 на стойност 205.00 лв. и флаш памет 2 гигабайта, черна на цвят с надпис "Trixdata" на стойност 7.00 лв., собственост на И. Р. М. от гр. Троян; CD - плеър марка "Кларион", модел "DRB 4575R", номер CLO386X0006250 на стойност 50.00 лв., собственост на С. И. С. от гр. Севлиево; CD - плеър марка "JVC", модел "KD-S73R", номер 099X1577 на стойност 60.00 лв. и два броя високоговорители "Магнат" с кръгла форма на стойност 25.00 лв., собственост на П. С. Х. от гр. Севлиево CD -плеър марка "С." CDX-S22 с № 1942756 на стойност 50.00 лв., усилвател "Тъндър" ТСА със сериен номер 07F019815-2 на стойност 90.00 лв. и дървена тонколона с вграден високоговорител "П." с два отвора за басрефлектори на стойност 40.00 лв., собственост на К. П. И. от гр. Севлиево; акумулаторна батерия "Хаген" с № 7ВЕ14-1 на стойност 40.00 лв., собственост на К. В. Г. от гр. Ловеч, като общата стойност на придобитите вещи възлиза на сумата 962.00 лв., за които е предполагал, че са придобити от П. Л. П. от с. Дебнево] чрез кражба, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 НК и във вр. чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода като на чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на това наказание за срок от 3 /ТРИ / ГОДИНИ. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото. Проверката установи, че не са допуснати твърдяните в искането за възобновяване на производството по делото съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон с решението на въззивната инстанция, с която е потвърдена горепосочената осъдителна присъда. Доказателствените източници са събрани, проверени и оценени съгласно изискванията на чл. 13, чл. 14 НПК, както и на чл. 107 НПК. Фактите от предмета на доказване са установени след обстоен анализ както на доказателствата, които разобличават подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, така и на тези доказателства, които имат оправдателен характер. Авторството на деянието и вината на осъдения са установени по несъмнен начин от събраните доказателствените източници. Обясненията на подсъдимия Ц. са ценени внимателно и са проверени за тяхната достоверност с данните от събраните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. Както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза Ц. непротиворечиво е изяснил в обясненията си отношенията със свидетеля П. Л. П., от който е придобивал процесните вещи, които впоследствие е продавал или подарявал на различни лица, разпитани като свидетели и потвърдили тези фактически данни. Обяснил е, че познава П. отдавна . Знаел към момента на деянието, че е осъждан за кражби и за броя на осъжданията на П. - осемнадесет пъти и за изтърпяваните по тях наказания лишаване от свобода. Изяснил е също за осведомеността си, че П. е излязъл от затвора скоро, след като е изтърпял последното си от поредицата наказания като е използвал израза, че П. е "ходел по затвори и интернати", че "няма човек, който да не знае" тези факти от неговия живот. Тези данни съдилищата са съпоставили и с многобройността на вещите ( повечето иззети като веществени доказателства по делото), които осъденият подс. Ц. е придобил от свид. П. в рамките на инкриминираните три месеца. При анализа на фактическите данни, съдържащи се в доказателствените източници съдилищата са спазили стриктно правилата на формалната и правна логика . Съгласно тях са съпоставили фактите - от една страна, за запознатостта на подсъдимия относно съдебното минало на П. и скорошното му излизане от затвора, и от друга - за многобройните еднородни вещи, електронна техника, които са се намирали в него за един твърде кратък период от време и които е предоставял или продавал на подсъдимия, който от своя страна също е продавал . Подсъдимият е знаел от П., че макар П. да твърди пред него за трудова ангажираност като работник в автосервиз в[населено място], ежедневните срещи на подсъдимия[населено място] в[населено място], в района на[населено място], обективно са предпоставяли неправдоподобни в съзнанието му изявленията на свидетеля за правомерно придобиване на процесната електроника. Следователно, след като по делото е установено, че подсъдимият е познавал съдебното минало на П., съзнавал е, че за един много кратък период от време той непрекъснато го е търсил, за да продава процесните вещи - аудио технически средства и друга електронна техника и дори да е работник в автосервиз, няма основание да притежава за кратко време толкова скъпи и много по количество еднородни вещи. Изводите на съдилищата, че подсъдимият е могъл да предположи за неправомерния начин на придобиването на процесните вещи от П., е в съответствие с доказателствената съвкупност. Нещо повече, тези изводи се основават и на установеното по делото от показанията на свидетелите, закупили процесните вещи от Ц., а именно, свидетелите: И., М., Б., П. и З., че подс. Ц. е предлагал на същите лица продажбата на СД-плеъри, като твърдял пред тях, че са му предоставени не от П., а от " приятел Д. от[населено място]", който "внасял коли". Данните за съзнателното укриване на действителния източник за снабдяването на подсъдимия с продаваните от него вещи на процесните свидетели, законосъобразно е довело до извода, че у него е било налице най-малкото - предположение за инкриминирания произход на вещите, както и за наличието на преследваната от него специална цел -да набави за себе си имотна облага. Тези фактически данни са интерпретирани законосъобразно, съгласно формалната и правна логика. Подсъдимият е съзнавал неправомерния произход на вещите и затова не е разкрил пред свидетелите придобиването им от свид. П., а от неизвестно за тях лице, тъй като П. е бил известен в региона с осъжданията си за кражби. Следователно, при правилно установените фактически данни от предмета на доказване, правната квалификация на деянието под признаците на чл. 215, ал. 1 НК е законосъобразна. Известно е от правната теория, че единствено прекият умисъл е видът и формата на вината при вещното укривателство по чл. 215, ал. 1 НК. В случая е доказана и кумулативно предвидената в субективната страна на състава специална цел - за набавянето от подс. Ц. на имотна облага посредством отчуждаването на инкриминираните вещи, придобити чрез кражба от свид. П.. Макар, че за умисъла при вещното укривателство деецът поначало трябва да знае за придобиването на вещта от другиго чрез престъпление, установеното по делото съдържание на конкретния умисъл у Ц. е напълно достатъчно, за да отговаря той за това престъпление. Това е така, защото дори, когато лицето не знае, че вещта е била придобита чрез престъпление, но предполага в съзнанието си, че вещта е придобита чрез престъпление, това предположение е необходимото и достатъчно условие за установяването на прекия умисъл. Доказването на тази субективна представа у дееца е фактически въпрос. По делото тя е изяснена убедително от анализа на обективните факти, които Ц. е знаел за съдебното минало, за личността на П. и за възможностите му да придобие процесните вещи. Вярно е, че Ловешкият окръжен съд неправилно извел в мотивите си, за разлика от първостепенният съд, че Ц. е действал при евентуален умисъл, а не при пряк умисъл. Този извод не може да бъде променен в производството по реда на възобновяване, инициирано само от осъденият, тъй като ще бъде нарушен принципа за reformatio in peus с недопустимо влошаване на положението на искателя. Ето защо, не са допуснати основания за възобновяване на делото и искането следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви ВКС, в настоящият състав и съгласно чл. 424 и чл. 426 НПК