Решение № 1609 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2010 г.

Решение № 1609 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на Явор Цеков Захариев от София против решение № I-5325 от 19.02.2010 г. на министъра на вътрешните работи на Република България (министъра). Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Благой Иванов, прави искане за оставянето й без уважение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С обжалваното решение министърът на вътрешните работи е отказал да заличи данните, съдържащи се в заявителски материал (ЗМ) № 051112 от 04.05.2005 г. по описа на 03 РУ - СДВР, което е било поискано с молба вх. № М-2813 от 10.02.2010 г., подадена от Явор Захариев. В изричния отказ министърът се е позовал на чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 159, ал. 2 ЗМВР. Посочено е, че данните, чието заличаване се иска, се отнасят за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК и затова има регистриран ЗМ в информационните фондове на МВР в съответствие с разпоредбите на Инструкция № Iз-1269 от 2009 г. Така приетото е незаконосъобразно. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт." Събирането на данни за Захариев е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпления. След като наказателното преследване е било прекратено и не е било наложено наказание от съд - обстоятелство, установено в настоящото производство от представеното постановление от 11.05.2005 г. на СРП за прекратяване на наказателно производство по ЗМ № 1112 от 2005 г. по описа на 03 РУ - СДВР, водено срещу Явор Захариев, то последващото съхраняване и обработване на тези лични данни е без законово основание или по-точно - недопустимо, предвид отпадането на основанието за събирането им и липсата на причини за тяхното запазване. В същата насока е нормата на чл. 9, т. 6 от Инструкция № Iз-381 от 10.03.2009 г. за реда за обработка на лични данни в МВР (обн., ДВ, бр. 23 от 2009 г.). За да остави без уважение направеното искане от Захариев, министърът се е позовал на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Тази правна норма урежда правото на МВР да извършва "изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите", което съставлява първият етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхраняване не може да е неограничено във времето, както се твърди в акта на министъра. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от с. з. ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Тоест тя вменява задължение за министъра в последното му качество да определи срокове за съхраняването на личните данни. В същата насока е и чл. 159, ал. 5 от закона, предвиждащ, че "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона...". Липсата на "определени от администратора срокове" е по вина на министъра, тъй като той не е изпълнил законовото си задължение. Недопустимо е от това неизпълнение сам той да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите в Република България. В подобни случаи, когато липсва специална норма, следва да се приложат общите такива на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Там въведената забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани. С оглед изложеното дотук следва да се отмени обжалваното решение на министъра на вътрешните работи, като делото се върне като преписка на органа за произнасяне по направеното искане с молба вх. № М-2813 от 10.02.2010 г., подадена от Явор Захариев. При новото разглеждане на посоченото искане административният орган следва да се съобрази с посочените по-горе законови изисквания. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - състав на трето отделение,