Решение № 134 от 19.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5577/2015 г.

Решение № 134 от 19.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Й. К. чрез процесуалния му представител адв. У. срещу решение № 340 от 2.07.2015 г., постановено по гр. дело № 281/2015 г. на Плевенски окръжен съд, Трети състав, Гражданска колегия, с което е обезсилено решение № 164/6.02.15 г. по гр. дело № 4410/14 г. на Плевенски районен съд като процесуално недопустимо и е прекратено производството по делото. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Ответникът по жалбата И. Х. Х. не взема становище по същата. С определение № 106 от 29.01.2016 г, постановено по гр. дело № 5577/15 г е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос за съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, който е разрешен в противоречие с решение № 29 от 28.03.2012 г на ВКС, по гр. дело № 1144/2010 г. на Четвърто ГО, ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК. С цитираното решение е прието, че в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание, може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника. От данните по делото се установява следното: Ищецът Г. Й. К. подържа в исковата молба, че през 2007 г., с ответникът И. Х. Х. взели решение за извършване на съвместна дейност, като за целта К. заплатил сумата 8 000 лв за закупуване, регистрация и последващи ремонти на два броя автомобили - товарен и лек, които били предоставени на ответника. От 1.01.2010 г. ищецът бил лишен от достъп до автомобилите, а съвместната дейност изобщо не била извършвана. Следователно ответникът бил получил сумата 8 000 лв с оглед неосъществено основание, поради което следва да бъде осъден да я върне, ведно със законните последици. Ответникът И. Х. Х. е оспорил иска, като е заявил, че между страните никога не е имало уговорки за извършване на съвместна дейност и никога не е получавал от ищеца посочената в исковата молба сума. Действително били закупени описаните в исковата молба автомобили, като товарният автомобил-на името на ищеца и с негови средства, а лекият автомобил бил закупен от ответника с негови лични средства. Товарният автомобил бил неизправен и се намирал в двора на вилата му, за съхранение, но на разположение на другата страна. Отделно от това релевира възражение за изтекла погасителна давност. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и го е отхвърлил като неоснователен, предвид недоказаност на изложените в исковата молба твърдения. Решението е обжалвано от ищеца Г. К. С определение № 452, постановено в закрито заседание на 6.04.2015 г. по гр. дело № 281/15 г., Плевенски окръжен съд, Трети граждански състав е приел, че исковата молба е нередовна. В хода на първоинстанционното производство е прието за безспорно между страните, че товарният автомобил м. м. "Фиат Дукато", с рег. [рег. номер на МПС] е регистриран в КАТ на името на ищеца, а лекият автомобил м. м. "Фолксваген голф", с рег № ЕН-2903 ВВ е регистриран в КАТ на името на ответника. При това положение, според съда, не се установява какъв е правният интерес на ищеца да търси от ответника заплащане на продажната цена на собствения си автомобил, както и каква е тази цена. Не се установява и какъв е правният интерес да претендира заплащане на ремонтите на автомобила си, кога и от кого са извършени, и каква сума е заплатена за тях. Посочено е също, че: не се установява каква е връзката между претендираната сума и обстоятелството къде се намира товарният автомобил; каква е продажната цена на закупения от ищеца товарен автомобил; как и на кого е заплатена; кой е извършил посочените ремонти; на каква стойност са и кой ги е заплатил; какъв е уговорения предмет на общата съвместна дейност на страните; липсват данни кога е сключен и дали е прекратен твърдения договор за съвместна дейност. Предвид горното и на основание чл. 129, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ГПК, въззивният съд е оставил исковата молба без движение, като е задължил ищеца в едноседмичен срок да отстрани посочените нередовности, като му е указал, че при неизпълнение на това задължение производството по делото ще бъде прекратено, а първоинстанционното решение - обезсилено. В дадения от съда срок от ищеца не е постъпила молба за отстраняване на нередовностите по иска. С въззивното решение е прието, че макар и при ограничен въззив Плевенски окръжен съд е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния спор и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, с цел да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение подлежи на обезсилване. В този смисъл е т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 7 на ТР № 2/2004 на ОСГК, с което е прието, че когато пред въззивния съд са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание, с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящата инстанция и прекратява производството по делото. В настоящият случай въззивният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени в срок, поради което е обезсилил първоинстанционното решение. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 от ГПК, я намира за основателна по следните съображения: В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна. За редовността на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на получено без основание е достатъчно да бъде посочено, какво ищецът е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Ангажирането на доказателства - договор за съвместна дейност, във връзка с твърдението, че съществува основание за плащането, както и доказателства за собственост и за заплащане стойността на автомобилите има отношение към основателността, но не и към допустимостта на исковата претенция. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на въззивната жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение