Решение № 13530 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13050/2013 г.

Решение № 13530 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13050/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Орион 2001" ООД, гр. Пазарджик срещу решение № 1530 от 4.07.2013 г. на Административен съд /АС/ гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 705/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 16251200315 от 19.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 167 от 14.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. Пловдив относно установени задължения по ЗДДС общо в размер на 344 679.06 лв. за данъчни периоди м. декември 2009 г. и м. октомври 2010 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че е бил нередовно призован в производството пред административния съд като неправилно е получил призовка по друго административно дело № 1696/2013 г. по описа на АС гр. Пловдив. Поддържа всички оплаквания срещу РА, изложени в жалбата до първостепенния съд, които касаят провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорва жалбата в писмено становище на юрк. Трифонов и в открито съдебно заседание чрез юрк. Киева. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 16251200315 от 9.11.2012 г. на ТД на НАП гр. Пловдив са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 275 118.71 лв. и лихви за забава в размер на 69 560.35 лв. в резултат на неотчетени приходи от продажба на месо и месни продукти от свине, закупени с цел клане и неправомерно отчитани от ревизираното лице като наличности от живи животни към м. декември 2009 г. и м. октомври 2010 г. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 ДОПК, при наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 - наличие на данни за укрити приходи и на основание чл. 122, ал. 2, т. 1 - 4, т. 8, т. 9, т. 11, т. 15 и т. 16 ДОПК въз основа на себестойността на полученото трупно месо след разпад при рандеман 62 %, заложен от ревизираното лице. Тъй като месото не е налично към 31.12.2009 г. и 31.10.2010 г. ревизиращият екип е приел, че е реализирано по себестойност, върху която на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, чл. 25, ал. 5, чл. 26, ал. 2 ЗДДС начислил ДДС. За да отхвърли жалбата на "Орион 2001" ООД административният съд е приел, че съгласно представени от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр. Пазарджик фактури за начислени месечни такси по протоколи за контрол за месопреглед на брой заклани свине и свидетелства за придвижване на живи животни, броят на свинете по свидетелствата, издадени от ОБДХ на доставчиците съвпада с броя на закланите свине по фактури за ветеринарно-медицински контрол. Същевременно, към 31.12.2008 г., 31.12.2009 г. и 31.12.2010 г. ревизираното лице няма налични свине, поради което закупените животни са с цел клане. При ревизираното лице няма налична счетоводна информация относно разходи по отглеждане на животни и отчитане на прираст от угоителна дейност, поради което неправилно същото не е отчело приходи от продажба на месо и месни продукти от свине, закупени от доставчиците и заведени по сметка 312 "Живи животни за угояване". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения при призоваване на касатора /жалбоподател в първоинстанционното производство/ и разпределение на доказателствената тежест в процеса. Видно от призовката до ревизираното лице за открито съдебно заседание на 26.04.2013 г. същата е редовно връчена на служител с отбелязване на имената и служебното му качество. Призовката съдържа коректни данни за номера на делото, дата и час на съдебното заседание, както и в цялост указанията на съда във връзка с разпределение на доказателствената тежест с отбелязване, че срокът за ангажиране на доказателства е първото по делото съдебно заседание. На проведеното на 26.04.2013 г. открито съдебно заседание не се е явил представител на ревизираното лице и предвид процесуалното поведение на страните правилно е даден ход по същество на спора. Доводът на касатора, че е получил призовка по друго административно дело № 1696/2013 г. по описа на АС гр. Пловдив, е неотносим към правилността на обжалваното решение. Посоченият номер дело пред АС гр. Пловдив е образувано по жалба на друго юридическо лице "Векта" ООД. По жалба на касатора "Орион 2001" ООД пред АС гр. Пловдив са образувани адм. д. № 1606/2013 г. срещу РА № 16251200401/12.02.2013 г. на ТД на НАП Пловдив и адм. д. № 1456/2012 г. срещу РА № 16251100207/12.10.2011 г. на ТД на НАП гр. Пловдив. Наличието на няколко висящи пред АС гр. Пловдив съдебни производства по оспорване на различни РА не е затруднило правото на защита на лицето, което е било редовно призовано в съдебното производство, приключило с обжалваното решение на АС гр. Пловдив. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснато неправилно приложение на закона при провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК. Въз основа на счетоводни данни на ревизираното лице, предоставени от него ветеринарно-медицински свидетелства за придвижване на свине с посочена цел на движението: "клане" и изискани данни от ОДБХ гр. Пазарджик относно предоставени ушни марки за прасета, отглеждани в свинекомплекс с. Априлци за ревизираните периоди, от която се установява, че към 31.12.2009 г. и към 31.10.2010 г. лицето не разполага с налични свине, е направен извод, че животните са закупени с цел клане. Въпреки това, ревизираното лице ги завежда по сметка 312 "Живи животни" без да отчита разходи за храна и угояване. Не отчита приходи от продажба на месо и месни продукти. Не е възприета тезата на ревизираното лице, че е извършило придвижване на животните от кланицата в с. Варвара до свинекомплекса в с. Априлци, тъй като не са представени ветеринарно-медицински свидетелства за движение на животните с цел доугояване. Тези данни правилно са квалифицирани от ревизиращите органи като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи, тъй като лицето неправилно отчита наличности на живи наличности към 31.12.2009 г. и 31.10.2010 г., без да отчита приходи от продажби на месо и месни продукти при липса на данни за ушни марки, собственост на "Орион 2001" ООД и предназначение на животните по ветеринарно-медицински свидетелства "за клане". Тези обстоятелства подробно са описани от фактическа страна в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК /стр. 248 от преписката/, посочена е правната квалификация и е предоставен срок за становище и доказателства. Уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК е връчено редовно на ревизираното лице /стр. 249 от преписката/, което в дадения срок не е взело становище и не е ангажирало доказателства. Ревизионният доклад пространно е обоснован с обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК съобразно чл. 122, ал. 3 ДОПК /стр. 102 - 105 от преписката/. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК. Като е достигнал до идентични правни изводи административният съд не е допуснал твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Данъчната основа за определяне задълженията на ревизираното лице е определена при съобразяване движението по сметка 312, съдържаща данни за общата маса живо тегло на закупените животни и данните на лицето за заклани животни. При съобразяване на информацията от ОБДХ гр. Пазарджик, че към 31.12.2009 г. и към 31.10.2010 г. дружеството не разполага с живи животни, при правилно приложение на закона е прието, че закупените животни са заклани и реализирани като трупно месо, чиято себестойност също е определена по данни на ревизираното лице - по справки за първичен разпад на трупно месо при рандеман 62 %. При наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и определяне на данъчната основа за облагане след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 - 4, т. 8, т. 9, т. 11, т. 15 и т. 16 ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, респ. ревизираното лице следва да проведе пълно насрещно доказване за оборване на тези констатации, като ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. С разпореждането от 12.03.2013 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание /стр. 848 от делото/ първоинстанционният съд е дал указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса. Въпреки това, жалбоподателят не е ангажирал доказателства във връзка с твърденията си, поради което административният съд правилно е съобразил доказателствената стойност на фактическите констатации в оспорения акт, които не са оборени от касатора /жалбоподател в първоинстанционното производство/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът не намери касационни основания по чл. 209 АПК. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размер от 500 лв. на основание чл. 9, ал. 3, вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като съобрази характера на касационното производство в съдебно-административния процес и присъждането на разноски от първоинстанционния съд съобразно обжалваемия интерес. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение