Решение № 4588 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12341/2015 г.

Решение № 4588 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12341/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 5684/12.09.2015 г. по адм. дело № 2247/2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 176/13.02.2015 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че в ДФЗ с длъжностното разписание е създадена нова структура на администрацията и в компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, ето защо мотивите на съда в обратния смисъл са неправилни и незаконосъобразни. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Ивайла Николаева Димитрова, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: След структурни изменения от 21.02.2014 г. в поименното длъжностно разписание на ДФЗ длъжността на Димитрова - началник отдел "Протокол и координация" в дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация", е премахната. С решение № 8096/22.12.2014 г. по адм. д. № 3588/2014 г. по описа на АССГ, заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на оспорващата е била отменена, като последното решение влязло в законна сила на 24.01.2015 г. Със заповед № 03-РД-7/05.01.2015 г. било утвърдено ново длъжностно разписание в ДФЗ. С молба вх. № 02-6500-654/26.01.2015 г. Димитрова е заявила, че ще се яви на 02.02.2015 г. за заемането на длъжността - началник на отдел в Дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация", отдел "Протокол и координация" в ДФЗ. Със заповед № 175/13.02.2015 г., на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, изпълнителният директор на ДФЗ допуснал до работа Димитрова на посочената длъжност, считано от 13.02.2015 г. С предизвестие № 9/13.02.2015 г. на основание чл. 106, ал. 1 от ЗДСл, Димитрова била уведомена, че след изтичането на едномесечния срок на предизвестието служебното и правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Със заповед № 176/13.02.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката, считано от 13.02.2015 г. За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел, че същият е издаден при противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно. С представените по делото длъжностни разписания на ДФЗ, в сила 10.02.2014 г., от 21.02.2014 г., от 16.05.2014 г. и от 05.01.2015 г. се установява, че длъжността на Димитрова е била нормативно премахната, но след преструктурирането общата численост на дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация" е била 15 щатни бройки към 10.02.2014 г., и също толкова 15 щатни бройки към 21.02.2014 г., към 16.05.2014 г. и към 05.01.2015 г., Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че при сравнение на целите и преките задължения на длъжността "началник отдел "Протокол и координация" или длъжността, на която Димитрова е била възстановена и новосъздадените "главен експерт" обаче, от изброените 11 преки задължения на началник отдел "Протокол и координация", 9 са идентични с всичките изброени в длъжностната характеристика преки задължения на длъжността "главен експерт" - общо 9 на брой, а първите две преки задължения на началник отдела са вменени в задължение на техническия сътрудник, т. е. функциите по длъжностната характеристика на "началник отдел" са разпределени между новообразуваните длъжности "главен експерт" и технически сътрудник", с незначителни добавки. Следователно длъжността продължава да съществува като система от функции и задължения. Съдът не споделя доводите на касатора, че в случая извършените промени и преструктурирането на длъжностите е оперативно правомощие на административния орган, което не подлежи на съдебен контрол. От събраните по делото доказателства е установено, че присъщите за длъжността функции са запазени, но съвместени между новообразуваните длъжности "главен експерт" и технически сътрудник", с незначителни добавки. В случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Премахната е бройката за длъжност, чиито функции се изпълняват от реално назначени служители, макар и формално разпределени в две характеристики. По този начин е нарушен принципът, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на жалбоподателката са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, тъй като очевидно дейността може да се изпълнява от по-малко служители на съответната длъжност. Действително за органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителката, чиято длъжност се съкращава друга подходяща, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона по добросъвестен и разумен начин. В случая от работа е съкратен квалифициран служител, като длъжността му е запазена като система от функции и задължения, извършваща се от по-голям брой служители. Нарушението на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна. Достигайки до същите изводи съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство - заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 / хиляда/ лева, платими от Държавен фонд "Земеделие". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение