Решение № 7401 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 847/2013 г.

Решение № 7401 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 847/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Варнафарма холдинг" ООД със седалище гр. Варна срещу решение № 2771 от 13.11.2012 г. по адм. дело № 3733 по описа за 2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. IV от заповед № РД-09-793 от 30.07.2012 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмено възражение и писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е т. IV от заповед № РД-09-793 от 30.07.2012 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, с която на "Варнафарма холдинг" ООД, гр. Варна, като собственик на аптека "Марешки", гр. Варна с рег. № 030207 - изпълнител по договор с НЗОК № 031228/20.06.2011 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК - е наложена санкция на основание чл. 35, ал. 1, т. 6, б. "а" от договора - финансова неустойка в размер на 240 лв. - за нарушение на чл. 15, ал. 2 от договора. Заповедта е потвърдена с решение № РД-15-45/17.09.2012 г., издадено от Управителя на Националната здравноосигурителна каса в производство по обжалване по административен ред. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Варна е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. След преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказана констатацията на контролния орган, изложена в т. IV от констативен протокол № 172-СИП от 11.07.2012 г., че "При откриване на проверката в аптеката информацията за отчета пред НЗОК се въвежда в базата данни на аптечния софтуер извън приемното помещение в момента на отпускане на лекарствата". Административният орган не носи доказателствена тежест за установяване на отрицателния факт, а именно, че при извършване на проверката в приемното помещение не е бил наличен софтуер, чрез който да се въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК. Не е налице и задължение да извърши проверка и да установи на кое друго място в аптеката се въвежда посочената информация, например в асистентско или складово помещение. Фактът на въвеждане на информацията не е спорен, но е нарушено задължението на изпълнителя по чл. 15, ал. 2 от индивидуалния договор действието да се извършва в приемното помещение на аптеката. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроизводствени правила. С клаузата на чл. 15, ал. 1 от договор с НЗОК № 031228/20.06.2011 г. изпълнителят "Варнафарма холдинг" ООД, гр. Варна, е поел задължение да въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера по чл. 14 в момента на отпускане на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели. Приемането и обработката на рецептите и въвеждането на информацията от тях за отчета пред НЗОК е единен процес, поради което с ал. 2 на чл. 15 от договора изпълнителят се е задължил да въвежда информацията по ал. 1 "само" в приемното помещение на аптеката, в което се обслужват клиентите. При извършената проверка на 11.07.2012 г. е установено, че въвеждането на информацията по чл. 15, ал. 1 от договора не се извършва в приемното помещение на аптеката. Констатацията, че информацията за приетите и обработените рецепти е била въведена в софтуера, е обусловила извода на контролния орган, че това е било извършено извън приемното помещение и не в момента на отпускане на лекарствата. Както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството в кое помещение на аптеката се извършва въвеждането е без правно значение по отношение на констатирания отрицателен факт. От страна на жалбоподателя не са посочени доказателства, че при извършване на проверката на 11.07.2012 г. информацията от рецептите за отчета пред НЗОК е била въвеждана в базата данни на софтуера в приемното помещение, т. е. в момента на отпускане на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни. Преценката на констатираните в хода на проверката обстоятелства води до извод за неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 2 от договора за въвеждане на информацията за обработените рецепти за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера в момента на отпускане на лекарствата в приемното помещение. Неоснователно е оплакването на касатора, че релевантните факти не са били изяснени чрез събиране на допълнителни писмени или гласни доказателства в административното производство. Констатираният от длъжностните лица на РЗОК - Варна отрицателен факт е следвало да бъде оборен от провереното лице чрез представяне на доказателства, установяващи твърдението му, че на 11.07.2012 г. е била спазена установената в аптеката практика за въвеждане на данните от отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера в приемното помещение от магистър фармацевта, с което действие едновременно се е отпечатвал и фискалния бон на потребителя. Нарушението на задължението на аптеката по чл. 15, ал. 2 от договора е предпоставка за прилагането на предвидената санкция от чл. 35, ал. 1, т. 6, б. "а" - финансова неустойка в размер на 240 лв. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В касационното производство ответникът по касация не е бил представляван от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. С обжалваното решение в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,