Решение № 4129 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2013 г.

Решение № 4129 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА), чрез юрк. Панчева, против решение № 3429 от 21.05.2013 г. по адм. дело № 11270/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2010 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА, с което е отказано финансиране по СЕПП за поисканата сума от 33 329,02 лв.; по СНДП за отказаната сума от 18,01 лв., както и но НР2 за поисканата сума от 6 845,3 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 18 489,11 лв.; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 410 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго, с което отхвърли жалбата на Павел Емилов Иванов срещу процесното уведомително писмо. В съдебното заседание пред ВАС не се представлява. Ответникът - Павел Емилов Иванов от гр. Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и обосновано, съобразено със заключението на съдебно - техническата експертиза по делото. Намира за правилни изводите на съда, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и няма отклонение от изискванията за формата на административния акт. По същество на спора, счита, че от заключението на СТЕ е видно разминаване при определяне процента на недопустимост на площите от административния орган и този определен от вещото лице. По тези съображения счита, че правилно съдът е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, с оглед различното изчисление на оторизираната сума и процента на недопустимите площи. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, в съответствие с административно - производствените правила и в предвидената от закона форма. В тази връзка е изложил, че в административния акт в табличен вид са изложени основанията, поради които е отказано оторизиране на посочените суми, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Приел, че кандидатът за финансово подпомагане не е засегнат и от това, че по заявлението му са извършени административни проверки, за които не е уведомяван, доколкото ответникът няма такова задължение. Съдът е приел обаче, че оспореното уведомително писмо е материално незаконосъобразно. Този извод е обосновал със заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза по делото, която съдът е кредитирал изцяло. С експертизата са установени несъответствия между установения от административния орган размер на недопустимите площи, и този установен от вещото лице и по трите заявени мерки за подпомагане - СЕПП, СНДП и НР2. Съответно от вещото лице е установено разминаване и в процента наддеклариране, поради което съдът е приел за незаконосъобразно уведомителното писмо и в частта за наложената санкция за бъдещ период на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията по СЕПП и НР2. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Административният съд подробно е обсъдил и изяснил фактическата обстановка и приложимото право, като след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, е изложил подробни, обстойни и законосъобразни изводи, които настоящият съдебен състав споделя. Административният съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената от закона форма. Законосъобразно административният съд е обосновал и материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Този извод кореспондира с изслушаната и неоспорена съдебно-техническа експертиза по делото. За заявените площи по трите схеми за подпомагане, от вещото лице са изготвени таблици 2, 3 и 4 от експертизата, в които са отразени констатираните от ДФЗ - РА недопустими за подпомагане площи и техния размер в ха и %, както и тези, установени от вещото лице. Вещото лице е посочило, че общият размер на недопустимите площи, установени от ДФЗ - РА по отделните схеми за подпомагане са следните: по СЕПП - 70.05 ха или 62.47 %; по СНДП - 0.18 ха или 0.44 %; по НР2 - 70.05 ха или 64.38 %. Установените от вещото лице по съдебно-техническата експертиза размери на наддекларирани площи са следните: по СЕПП - 44.51 ха или 32.33 %; по СНДП - 0.08 ха или 0.19 %; по НР2 - 44.51 ха или 33.13 %. Въз основа на данните от неоспорената експертиза, съдът правилно е установил разминаване в процента на недопустимите площи и способът на изчисление на оторизираната сума, установени от вещото лице, и тези, установени от ответника. При това положение законосъобразно е отменил изцяло уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване констатациите на вещото лице. В тази връзка, неоснователно е възражението в касационната жалба, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на оспореното решение. Съдът няма възможността да отмени уведомителното писмо частично - само в частта за наложената санкция за бъдещ период на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията, без да бъде преизчислен размерът, съответно процентът наддекларирана площ по отделните схеми за подпомагане. В същото време, по аргумент от чл. 173, ал. 2 АПК, съдът няма правомощието, след като отмени акта да се произнесе по същество на заявлението за подпомагане и да преизчисли размерът на допустими/недопустими площи, на финансовата помощ и съответно санкцията за бъдещ период. Предвид на изложеното не е налице соченото от касатора разминаване между мотивите и диспозитива на оспореното решение, същото е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение