Решение № 13034 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2012 г.

Решение № 13034 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Кольо Марков Баджинков против решение от 18.09.2012 г., постановено по адм. дело № 176/2012 г. на Административен съд град Русе /АСР/, в частта му, с която е отхвърлено оспорването му срещу отказан достъп до информация за материалите по преписка, касаеща остъкляване на балкон към ап. 12, находящ се в град Русе, ул. "Николаевска" № 101, вх. 5, ет. 4, собственост на Владимир Василев. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на Община Русе не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението в оспорената му част АСР е отхвърлил оспорването на Кольо Баджинков против мълчалив отказ на кмета на община Русе, за предоставяне на материалите по преписка, касаеща остъкляване на балкон към ап. 12, находящ се в град Русе, ул. "Николаевска" № 101, вх. 5, ет. 4, собственост на Владимир Василев. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление рег. № 94КК18/12.01.2012 г. до кмета на община Русе Кольо Марков Баджинков е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, съдържаща се в административна преписка за преустройство на към ап. 12, находящ се в град Русе, ул. "Николаевска" № 101, вх. 5, ет. 4, собственост на Владимир Василев. Информацията е поскана на хартиен носител. По това искане кметът на община Русе не се е произнесъл. АСР е установил, че в отдел "Незаконно строителство" към Дирекция "Устройство на територията" в Община Русе е образувана преписка по жалба вх. № 34/137/4.06.2010 г. на касатора в настоящето производство относно извършване на СМР в посочения апартамент 12. За резултата от проверката Баджинков е уведомен на 14.06.2010 г. В отговор на това писмо жалбоподателят подава нова жалба на 24.08.2010 г., като отново съобщава за незаконно строителство. По жалбата от 24.08.2010 г. отново е извършена проверка, за резултатите от която жалбоподателят е уведомен. При проверката са констатирани нарушения, с оглед на което административната преписка е изпратена на Сектор Русе към РДНСК - Северен централен район за решаване по компетентност. С писмо от 17.08.2011 г. началникът на отдел "КК" при РДНСК уведомява главния архитект, че незаконният строеж е премахнат доброволно и преписката е приключена. След като е премахнат незаконния строеж, на собственика на апартамента Василев е издадено разрешение за строеж № 487 от 19.08.2011 г., издадено на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ и се отнася за следния обект "Остъкляване на два броя балкони пред апартамент № 12, ет. 3, вх. 5 на посочения по-горе адрес. С оглед на тези доказателства първоинстанционния съд е изложил мотиви за неоснователност на жалбата срещу мълчалив отказ на кмета на Община Русе да предостави на жалбоподателя преписката за извършено преустройство в ап. 12, собственост на Василев. Прието е, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органът като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ не е длъжен да предоставя на заявителя тази информация. АСР е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да иска административна услуга, тъй като няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 от ЗУТ. С оглед на това административният орган не му дължи произнасяне по направеното искане. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСР правилно е прието, че мълчаливия отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е кметът на община Русе е длъжен да предостави съхраняваната в общината обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на молителя, касаеща разрешение за строеж, извършен в апратамент, собственост на трето лице, не представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация е свързана с дейността на задължения субект - кметът на общината, но касае конкретно правоотношение, в което касационния жалбоподател не е страна. Административнопроизводствените действия, които органът извършва по реда на АПК с цел постановяване на административен акт, в случая са свързани с издаването на административен акт по искане на трето лице и за жалбоподателя не е налице правен интерес да иска такава информация. Правилно е посочено в мотивите на решението, че касатора няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ и на това основание също не би следвало да му се предоставя административната преписка. Поради това решението на АСР в оспорената му част е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и обосновано, и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение