Решение № 14336 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2014 г.

Решение № 14336 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Недко Въчев Цветанов срещу решение № 444 от 20.03.2014 г. постановено по адм. дело № 2767 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ001688 от 10.02.2012 г. издаден от старши експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Бургас, потвърден с решение № 94-01-37888 от 28.10.2013 г. на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че е следвало да му се зачете правото да бъде освободен от заплащане на държавна такса и правото да отпише моторното превозно средство (МПС) от регистъра на КАТ, незачитането на което е довело до издаване на обжалвания в първоинстанционното производство акт. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решението, в обжалваната в настоящето производство част, съдът е отхвърлил жалбата на Недко Въчев Цветанов срещу АУЗД № АУ001688 от 10.02.2013 г. издаден от старши експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, потвърден с решение № 94-01-37888 от 28.10.2013 г. на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че с АУЗД АУ001688 от 10.02.2012 г., издаден от старши експерт в дирекция "МПДТР" при община Бургас, в тежест на Цветанов, като собственик на лек автомобил марка Москвич 412, с рег. № Б 2282 Л, са установени задължения, включително за данък върху превозните средства за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. в размер на по 22, 00 лв. за всяка година, ведно със съответните лихви, калкулирани към датата на издаване на акта - 10.02.2012 г. АУЗД е обжалван по административен ред и потвърден с решение № 94-01-37888 от 28.10.2013 г. на директора на дирекция "МПДТР" при община Бургас. Съдът е посочил, че задълженията на Цветанов за данък върху превозните средства за процесните години са определени въз основа на подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ. Приел е, че по делото не е спорно, че Цветанов е собственик на лек автомобил - марка Москвич 412 с рег. № Б 2282 Л, като и обстоятелството, че за посочения автомобил за периода от 2007 г. до 2011 г. включително, данък върху превозните средства не е заплащан. Приел е за недоказани твърденията на Цветанов, че автомобилът е бил откраднат през 2005 г. Посочил е, че автомобилът не е дерегистриран в КАТ, като причина за това според жалбоподателят е поисканата му държавна такса за извършване на услугата, която той счита, че не дължи. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че жалбоподателят, като собственик на описаното превозно средство, е носител на задължението за заплащане на данък по чл. 52 от ЗМДТ. Приел е, че не са изпълнени нормативно установените изисквания, предвидени в чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г.), уреждащи освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства за периода 2007 г., 2008 г. и 2009 г. - връщане на свидетелството за регистрация до края на предходната година и представянето на удостоверение за разкомплектоване. Счел е за неотносими причините, поради които законовите изисквания не са изпълнени от жалбоподателя. По отношение на задълженията за данък върху превозните средства за 2010 г. и 2011 г., съдът е посочил, че приложима се явява редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ - ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., която предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС. Приел е, че не се установява, регистрацията на превозното средство да е прекратена по надлежния ред, което от своя страна обосновава извод за дължимост на данъка и за процесните 2010 г. и 2011 г. Решението, в обжалваната в настоящето производство част, е правилно. Страните не спорят, че съгласно чл. 53 от ЗМДТ касационният жалбоподател е данъчно задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства за процесния автомобил, както и за размера на данъка. Не е спорен и фактът, че не са изпълнени изискванията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, както в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 105 от 2006 г., така и в редакцията обн. в ДВ бр. 95 от 2009 г., за освобождаване от заплащането на този данък през целия процесен период. Конкретното съдържание на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е подробно обсъдено от първоинстанционния съд при преценка законосъобразността на оспорения акт и съображенията на последния, които се споделят от настоящия съдебен състав, не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът е приел, че причините, поради които изискванията на посочената разпоредба не са изпълнени са ирелевантни за законосъобразността на обжалвания пред него АУЗД. При липса на данни за подадена от лицето декларация за освобождаване от данък и за характеристиките на процесния автомобил, нормата на чл. 58, т. 4 от ЗМДТ също не може да бъде приложена. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, а доколкото не са налице изключенията по чл. 58 от ЗМДТ, касаторът не се явява освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния период 2007 г. - 2011 г. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав констатира, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка относно годината на издаване на АУЗД, като същата вместо 2012 г., погрешно е посочена 2013 г. Същата, по почин на съда или по искане на страна, може да бъде поправена, в производство по реда на чл. 175 от АПК и не влияе на крайния извод за неговата законосъобразност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение