Решение № 13395 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3083/2018 г.

Решение № 13395 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3083/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. С., против решение № 229 от 22.12.2017 г., постановено по адм. д. № 336 по описа за 2017 г. на Административен съд - С., с което е отменена заповед за налагане на санкция № РД-09-884/02.10.2017 г. издадена от Директора на РЗОК – С.. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът МБАЛ "Царица Йоанна" ЕООД, гр. С., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Обжалваното съдебно решение е правилно в частта, с която заповед № РД-09-884 от 02.10.2017 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – С. е отменена за наложените санкции с общ размер 400 лв. (две финансови неустойки, всяка в размер от 200 лв., по ИЗ № 1187/2017 г. и ИЗ № 1195/2017 г.). За да постанови решението си в горната част, Административен съд – С. обосновано е приел, че изпълнителят на болнична помощ не е извършил нарушения на установения ред за работа с медицинската документация. Този правилен извод произтича от обстоятелството, че и по двете истории на заболяване болничните листове са издадени след изписване на пациентите, поради което са отразени само в журнала за болнични листи. Вписването на издадените след дехоспитализациите болнични листове в останалите документи е било практически невъзможно, тъй като направленията за хоспитализация и епикризите вече са били изготвени и приложени към историиите на заболяване. Установено е, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е изпълнил задължението по чл. 365 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017 г. – отм. 01.04.2018 г.) да води и съхранява документацията, включваща документите по чл. 290, първични медицински и финансови документи по приложения № 3 и 5. При спазване на чл. 289 от НРД МД 2017 г. (отм.); е издадена епикриза и при спазване на чл. 372 от НРД МД 2017 г. (отм.); е попълнена част IV от направлението за хоспитализация. Болничните листове, издадени няколко дни след дехоспитализациите на пациентите, са вписани в журнала за болнични листи, но обективно не биха могли да бъдат отразени във вече съставената и отчетена медицинска документация. Така установените обстоятелства сочат, че лечебното заведение не е допуснало виновни нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация като предпоставка по чл. 405, ал. 3 от НРД МД 2017 г. (отм.); за налагане на санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Решението в тази част е постановено при правилно прилагане на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Решението на Административен съд – С. е неправилно и подлежи на отмяна в частта, с която заповед № РД-09-884/02.10.2017 г. на Директора на РЗОК – С. е отменена за наложената санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лв. по ИЗ 1164. От фактическа страна е установено, че пациентът е бил дехоспитализиран на 21.07.2017 г. и същия ден е бил издаден болничен лист, вписан в журнала под № 195. Болничният лист не е вписан в епикризата, в направлението за хоспитализация и в ИЗ. Допуснато е нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация, което е обосновало прилагането на санкцията по чл. 405, ал. 3 от НРД МД 2017 г. (отм.); – финансова неустойка в минимално предвидения размер от 200 лв. Неправилно първоинстанционният административен съд е приел, че от обстоятелствената част на административния акт не е ясно какъв е размерът на всяка санкция, тъй като съществува разминаване между цифровото и словесното изражение на описанието й. Допуснатите технически неточности представляват очевидни фактически грешки, които не са възпрепятствали съдебния контрол. В мотивите на обжалваното съдебно решение съдът, като е съобразил и данните в съставения протокол № РД-13-05-78/07.09.2017 г., подробно е обсъдил всяка история на заболяване и съответно приложимите материалноправни разпоредби от НРД МД 2017 г. (отм.); и Приложение № 3. В оспорената заповед размерът на всяка отделна санкция е с цифрово изражение 200 лв. и със словесно изражение триста лв., но общият размер на санкциите е 600 (шестотин) лв. При това фактическо положение е достатъчно ясно, че действителният размер на всяка единична санкция е 200 (двеста) лв. С оглед на гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която заповед №РД-09-884 от 02.10.2017 г. на Директора на РЗОК – С. е отменена за наложената санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лв. по ИЗ 1164. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата в тази част бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,