Решение № 9345 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2019 г.

Решение № 9345 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Столична община/СО/, чрез юрк. Веселинска срещу решение № 2377 от 05.04.2019 г. по адм. дело № 13029/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. С атакуваното решение е отменен по жалба на "Арпино" ЕООД, ревизионен акт (РА) № СФР18-РД77-43 от 27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при СО, потвърден с Решение № СОА18-РД28-35 от 11.10.2018 г. на Кмета на Столична община, с който е прието, че не следва да бъдат възстановени платените суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 67 726. 67 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. за недвижими поземлени имоти с идентификатор 68134.711.2107 /ПИ 281/, 68134.711.2106 /ПИ 282/, 68134.711.2114 /ПИ 283 и 68134.711.2115 /ПИ 284 в кв. Слатина и Столична община е осъдена да заплати на дружеството разноските направени в съдебното производство в размер на 4 113 лв. Касаторът твърди, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в конкретния случай, фактите, че процесиите поземлени имоти са възстановени и че за тях няма влязло в сила решение по реда на чл. 17, ал. 1 Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), за промяна на предназначението им, не означава, че в този казус не е приложима разпоредба на чл. 10, ал. 1, хипотеза първа от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Неправилен е извода на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, предложение първо ЗМДТ в редакцията на ДВ бр. 39/2011 г. е неприложима в случая. Счита, че предназначението на процесиите недвижими имоти, не е за задоволяване на земеделски нужди, а за строителни такива, независимо, че не е осъществена процедурата по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, понеже, вече предназначението им е друго. По време на ревизията правилно е извършено облагане на урегулирани поземлени имоти, а не на поземлени имоти. Посочва, че в нотариален акт № 48, поземлените имоти № 281, 282, 283 и 284 са описани, като такива представляващи част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 в кв. 4 по кадастрален и регулационен план на гр. София, местност СПЗ "Слатина-север" в район Слатина, а не като ниви. Счита, че съдът неправилно е отменил ревизионния акт по отношение на установените задължения за такса битови отпадъци, защото от страна на ревизиращите органи по приходите са ангажирани и представени доказателства, както за предоставяне реално на услугите от дейностите по чл. 62 ЗМДТ за събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, така и доказателства за начислените и изплатени разходи от бюджета на Столичната община съгласно чл. 66 ЗМДТ, които са приети и не оспорени по съответния ред от закона от процесуалния представител на "Арпино" ЕООД. Иска решението да бъде отменено изцяло и претендира разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Арпино" ЕООД по съображения изложени подробно в отговор на касационната жалба, моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски за касационна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в размер на 4 063. 20 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна неблагоприятно засегната от съдебното решение и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № СФР18-РД77-43 от 27.04.2018 г., издаден от Е. К. - на длъжност "Началник" в отдел "Ревизионен контрол" при Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, възложил ревизията и В. П. - ръководител на ревизията, заемащ длъжността "Главен инспектор", действащи в качеството си на органи по приходите, потвърден с Решение № СОА18-РД28-35 от 11.10.2018 г. на кмета на Столична община, в частта, с която е прието, че не следва да бъдат възстановени платените суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 67 726. 67 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. за недвижими поземлени имоти с идентификатор 68134.711.2107 /ПИ 281/, 68134.711.2106 /ПИ 282/, 68134.711.2114 /ПИ 283 и 68134.711.2115 /ПИ 284 в кв. Слатина. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обсъдил е събраните доказателства и е приел, че дружеството е придобило 1/5 ид. части от поземлени имоти № 281, 282, 283 и 284 по регулационния план на м. "СПЗ Слатина-север", район Слатина. По делото не е имало спор по фактите. Дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ вх. № 321 от 26.08.2008 г. за 4-те имота, като земята е декларирана с отчетна стойност 1 864 766. 56 лв. Подадена е и последваща декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която е декларирано притежанието на 1/5 ид. ч. от имотите, като за същите е открита партида с данъчно облагане от 01.01.2014 г. и са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, които са внесени в общ размер на 67 726. 67 лв. Съдът е приел, че спорът по делото е относно предназначението на имота и приложимостта на чл. 10, ал. 1 или ал. 3 ЗМДТ за него, тъй като имотът е образуван от ниви, възстановени в стари реални граници от поземлената комисия на предходни собственици. Със заповед № РД-09-50-1651/22.10.2010 г. на главния архитект на Столична община е разпоредено да се изработи подробен устройствен план – план за регулация и режим на застрояване за м. СПЗ-Слатина-север при спазване изискванията на Общия устройствен план на Столична община. С т. 3 от заповедта на основание чл. 135, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е спряно прилагането на действащите подробни устройствени планове в обхвата на т. 1 от заповедта. Съдът е приел, че предназначението на имотите, обхванати в процесния УПИ според Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София е земеделска земя с начин на трайно ползване – ниви. Приел е, че статут на имотите се установява от писмо № 94-2776 от 29.11.2018 г. на МЗХГ - имотите са земеделска земя и за тях - няма променено предназначение по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ от нарочната комисия. Съдът е приел, че за процесните 2012 г. – 2017 г. е приложима редакцията на чл. 10, ал. 1, обнародва с ДВ, бр. 61/2013 г., в сила от 1.01.2014 г. Това е редакцията на нормата, с оглед на която следва да бъдат преценени материалните права на данъчно задълженото лице. Според чл. 10, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция от 2010 г. с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съдът е приел, че поземлените имоти попадат в приложното поле на изключение на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, която е специална норма по отношение на чл. 10, ал. 1, предложение първо, тъй като са по предназначение земеделска земя, с начин на трайно ползване ниви. За същите е следвало да има промяна на предназначението по ЗОЗЗ, каквато процедура няма. Поради изложеното, съдът е приел, че с РА неправилно са установени задължения за данък недвижими имоти. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че след като няма основани за начисляване на данък недвижими имоти, то не следва да се начислява и такса битови отпадъци, тъй като видно от чл. 64, ал. 1 ЗМДТ - таксата се заплаща от лицата по чл. 1 ЗМДТ, която разпоредба изисква да има облагане с данък недвижим имот. Решението е неправилно. Изводите на съда, че процесните земи имат "безспорно установен статут на земеделски земи", поради което на основание чл. 10, ал. 3 ЗМДТ за тях ДНИ е недължим не се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд приел, че изискването в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ изр. второ, което е относимо за поземлени имоти извън строителните граници на населените места за промяна на предназначението на земята по ЗОЗЗ, следва да се приложи и за поземлените имоти в строителните граници на населените места. Според чл. 7 от ЗУТ, териториите и поземлените имоти могат да имат различно предназначение. Предназначението се определя с подробен устройствен план /чл. 8, ал. 1 от ЗУТ/ или когато такъв не е изработен с оглед фактическото им ползване /чл. 9, ал. 1 от ЗУТ/. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорният между страните въпрос е относно това дали за процесните имоти, за които с РА са определени задължения за ДНИ и ТБО, има одобрен ПУП и имат ли те характер на земеделски земи. Според разпоредбата на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, за да бъде определена земята като земеделска трябва да е предназначена за земеделско производство и да не се намира в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. От събраните доказателства по делото се установява, че със заповед № РД-09-50-152 а от 22.03.2000 г. на главния архитект на Столична община, е одобрен ПУП по т. 1 частичен застроителен план за кв. 4, м. СПЗ Слатина-север, парцел I-"за промишлено производство и складове" и парцел IІ-"за складове за промишлени и хранителни стоки и администрация", частичен регулационен план за кв. 4 от същата местност с отреждане на парцел IІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 по посочения текст, с което парцел IІ е отреден за поземлени имоти с № 70, 238, 241, 281, 282, 283, 284, одобрен е и кадастрален план в обхвата на разработката. С решение № 85 от 06.08.2003 г. по протокол № 56 Столичният общински съвет на основание § 187 от ПР на ЗИД ЗУТ, обн. в ДВ, бр. 65/2003 г. е потвърдил заповедта на главния архитект от 22.03.2000 г. за одобряване на частичен застроителен, регулационен и кадастрален план за кв. 4 м. СПЗ Слатина-север, поради което за процесните имоти е бил налице действащ ПУП и същите не могат да бъдат приети за земеделска земя. Макар да са описани като ниви в документите на земеделската реституция, това не означава, че те са запазили този си характер през годините. Настоящият състав намира, че с издаването на заповедта от 2010 г., с която е разпоредено изработване на нов подробен устройствен план на м. СПЗ Слатина-север – план за регулация и режим на застрояване и на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ е спряно прилагането на действащите подробни устройствени планове за същата местност, не е отменено действието на ПУП от 2000 г. и на частичния ПУП за същата местност от 2004 г. Съгласно чл. 136, ал. 3 ЗУТ действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизане в сила на новия или изменения устройствен план. С издаването на заповед № РД-09-50-1651 от 22.10.2010 г. на главния архитект на Столична община за изработване на подробен устройствен план – план за регулация и режим на застрояване за м. СПЗ-Слатина-север" не е спряно действието на подробните устройствени планове от 2000 г. и 2004 г., предвид цитирания чл. 136, ал. 3 ЗУТ, които определят имота като разположен в урбанизирана територия на населеното място по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, както не е спряно и включването на поземлените имоти от Общия градоустройствен план на Столична община в строителните граници на населеното място според § 5, т. 6 ЗУТ. От текста на цитираната заповед се налага и друг извод, че още преди 2010 г. за района на м. СПЗ-Слатина – север е имало действащ ПУП, който е следвало да бъде актуализиран и съобразен с местонахождението на имотите, новите правила за строителство и екологични изисквания. До влизане в сила на нов подробен устройствен план за кв. 4 м. СПЗ Слатина-север поземленият имот на дружеството, представляващ част от УПИ IІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 е включен в строителните граници на населеното място и на основание чл. 10, ал. 1, предложение първо ЗМДТ е облагаем с данък върху недвижимите имоти. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд, съгласно решение № 7214 от 14.05.2019 г. по адм. дело № 12217/2017 г.; решение № 5715 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 283/2019 г. и решение № 9916 от 27.06.2019 г. по адм. дело № 3394/2019 г. С оглед гореизложеното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която е отменен РА, като вместо това следва да се отхвърли жалбата на дружеството в частта, с която e отказано да бъдат възстановени платените суми за данък недвижими имоти за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. Решението е неправилно и следва да се отмени и в частта, с която РА е отменен по отношение на установените задължения за такса битови отпадъци. По отношение размерът на ТБО, реалното предоставяне на услугите по сметопочистване и сметоизвозване и основата върху която са определени задълженията съдебният акт не съдържа мотиви. АССГ е приел, че след като не се дължи данък за недвижимият имот на основание чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, не се дължи и такса битови отпадъци и в тази част спорът не е разгледан по същество. Не са обсъждани доказателствата събрани в хода на административното и съдебно производство свързани с реалното предоставяне на услугата и твърденията на жалбоподателя относими към определяне на ТБО. След като липсват мотиви във връзка с фактите относно реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, то настоящата инстанция не може да извърши дължимата проверка за законосъобразност на акта по отношение на определените ТБО. Ето защо, в тази част, делото следва да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на съда, като бъдат обсъдени всички относими факти за определяне на ТБО за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. по отношение на процесните имоти находящи се в кв. Слатина. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на "Арпино" ЕООД, разноските направени в съдебното производство в размер на 4 113 лв. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, в полза на Столична община следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от оспорването в размер на 1159. 36 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и в същият размер за настоящата инстанция. В останалата част, по дължимостта на разноските и размерът им, на основание чл. 226 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,