Решение № 8272 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2013 г.

Решение № 8272 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2644/2013 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Иван Антонов - пълномощник на Общинския съвет - Кайнарджа срещу решение № 4 от 25.01.2013 г., постановено по адм. д. № 184 по описа за 2012 г. на Административен съд-Силистра, с което е обявена нищожността на решение № 106 от 17.12.2008 г. на общинския съвет. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По изложите съображения в касационната жалба моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли протеста на окръжния прокурор. Ответната страна по касационната жалба и заинтересованата страна не са взели становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Прокурорът счита, че към момента на вземане на решението на общинския съвет язовирите са били публична общинска собственост и са могли да се отдават само на концесия, според приложението на специалните закони - ЗК и ЗВ, включително и по реда на чл. 14, ал. 7 в редакцията на нормата, действала към момента на взетото решение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че прокурорът при Окръжна прокуратура- Силистра в изпълнение на правомощията си по чл. 125, т. 5 и 6 от Конституцията и по чл. 16, ал. 1 АПК, е подал протест пред Административния съд-Силистра, с който е поискал съдът да обяви нищожността на решение № 106 взето по протокол № 17 от заседанието на 17.12.2008 г. на Общинския съвет- Кайнарджа. В протеста е навел довод относно това, че решението е взето в нарушение на материалния закон - чл. 12, ал. 4, чл. 14, ал. 7 ЗОС, § 4 ПЗР на ЗСН, поради приложимостта на чл. 19, т. 4, б. "в" ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. Язовирът, който е публична общинска собственост, според приложеният акт не е могъл да се отдава под наем, а само чрез концесия, поради което и взетото решение е нищожно. Съдът е приел протеста за допустим и го е разгледал по същество. От приложените писмени доказателства е установил, че язовир, представляващ имот № 150444 с площ от 9 352 кв. м, находящ се в землището на с. Кранове, местност "Зад село" е бил публична общинска собственост, за който е взето решение от общинския съвет да се отдаде под наем чрез търг, за което е упълномощил кмета на общината да проведе търга. След провеждането на търга е сключен и договор за наем с № 48 от 20.03.2009 г. с Веселин Димитров Георгиев за срок на действие от 5 години. В договора е записано предназначението за язовира- риболов, спортен риболов, развъждане на риба, гребни спортове, а в чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че язовирът не може да се използва от наемателя за напояване. Месечната наемна цена е 17, 68 лв. без ДДС. За язовирът е съставен и акт за публична общинска собственост. При така установеното от фактическа страна съдът е приложил нормата на чл. 14, ал. 7 ЗОС, в редакцията му към момента на взетото решение, предмет на протеста, чл. 20 ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, в това число и на § 3, ал. 3 и § 4 ПЗР на ЗСН, като е направил решаващият си извод, че решението на общинския съвет е взета при липсата на материална компетентност, поради което е обявил неговата нищожност. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че според чл. 14, ал. 7 ЗОС е възможно части от имоти, публична общинска собственост да се отдават под наем за срок от 5 години, след решение на общинския съвет. В чл. 14, ал. 7 ЗОС, в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г., действала към момента на взетото решение е посочено, че е възможно части от имоти, публична общинска собственост да се отдават под наем, но в началото на нормата законодателят е изключил от приложното й поле, обектите, подлежащи на концесиониране. Безспорно е, че обект на решението на общинския съвет е язовир, който е публична общинска собственост според чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗВ. А такъв обект подлежи на концесиониране според чл. 20 ЗВ. Обектите, подлежащи на концесиониране са изключени от обхвата на ЗОС с изменението му, обн. в ДВ 36 от 2006 г. Същевременно в същия брой на ДВ е обнародван и Закона за концесиите. Язовирът, който е публична общинска собственост попада в обектите, подлежащи на концесия - чл. 13, т. 2 ЗК. Обектите публична общинска собственост, които подлежат на концесиониране са изключени и от обхвата на Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Кайнарджа, приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС, изрично с чл. 25 от нея. От изложеното следва, че решението на съда не е постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба не са обосновани конкретни нарушения на съществени съдопроизводствени правила, поради което не може да се извърши контрол върху неконкретизиран довод. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, представляващи основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение