Решение № 1852 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2016 г.

Решение № 1852 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Енерджи консулт БГ" ЕООД, със седалище гр. С., представлявано от управителя Е. П., чрез процесуалния представител адв. Е. Й., против решение № 2921 от 28.04.2016 г., постановено по адм. дело № 84/2016 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/5240 от 20.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на настоящия касатор против уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/5240 от 20.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. С процесното писмо е оторизирана сума в размер на 34004,28 лв. по подаденото от "Енерджи консулт БГ" ЕООД заявление за подпомагане с УИН 22/270514/55476 за кампания 2014 г. по Натура 2000 и е отказана останалата сума в размер на 5285,94 лв. на основание чл. 9, т. 3 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", при спазване на изискванията за форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и с целта на закона. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по Натура 2000 за кампания 2014 г. на 34 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ по група А-постоянни пасища с обща площ 135,28 ха, находящи се в землището на гр. Г. и с. Р.. От извършените административни проверки ДФЗ е установило застъпени площи в 41 бр. парцела, за които жалбоподателят е бил уведомен и е отстранил част от тях, а по отношение на останалите е приложена процедурата по чл. 17 и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Административният орган е констатирал, че общо недопустимите площи по подаденото заявление са в размер на 6,05 ха, на база на което е издал процесното уведомително писмо. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, в която е посочено, че общо недопустимата площ при извършените проверки е 4,52 ха или наддекларираната площ е 3,46%, а не както е установил ДФЗ - 4,68%. За да достигне до този резултат вещото лице е констатирало, че БЗС № 15309-1347-3-1 представлява площ в добро земеделско състояние и е подходяща за подпомагане. По отношение на БЗС № 15309-154-2-2 санкционираната от ДФЗ площ е 1,26 ха, но 0,90 ха от нея също е площ в добро земеделско състояние и е подходяща за подпомагане. Съдът не е кредитирал СТЕ в частта по отношение на горепосочените два БЗС, като е посочил, че при разпита на вещото лице в съдебното заседание разсъжденията му по отношение на двата имота били относителни, хипотетични и неубедителни, като изчисленията са извършени при приблизително отчетени координати. Съдът е посочил, че БЗС № 15309-1317-5-1; БЗС № 15309-348-1-1 и БЗС № 15309-145-12-1 са горски територии, с начин на трайно ползване с код ХЗТ /храсти и затревени територии/, които не са допустими за подпомагане по мярка 213, тъй като не могат да служат за пасища. По тези съображения е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане в размер на 5285,94 лв., обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по Натура 2000, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяване на процесното решение са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е изложил изчерпателни мотиви в подкрепа на твърдението си относно правилността на решението на административния орган. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Доколкото последните са подробно обсъдени поотделно и в съвкупност, неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не е изследвал в цялост фактите по делото, предвид което допуснал несъответствия в постановеното решение. След като е посочил какво приема за установено въз основа на приобщените по делото доказателства и след подробно обсъждане на заключението на експертизата, съставът на АССГ е отговорил на направените от страните възражения. В резултат, при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил мотивиран извод за незаконосъобразност на спорното уведомително писмо по съображения, които изцяло се споделят от настоящия съд. Оплакванията на касатора са свързани с обсъждането, което е направил първоинстанционният съд и изводите, до които е достигнал, въз основа на приетото по делото експертно заключение. Административен съд С.-град коректно е обсъдил заключението на СТЕ. В съответствие с правомощията си по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК съдът е направил оценка на заключението като го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Конкретно и ясно е посочил, в коя част кредитира заключението на СТЕ и защо не го приема в останалата, а именно защото се основава на хипотези. Подходът на съда е процесуално допустим и съответства на чл. 202 ГПК, доколкото съгласно посочената разпоредба съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото. Като го е обсъдил детайлно ведно с приложени по делото доказателства, а и в съвкупност с допълнителното заключение на СТЕ, съдът е достигнал до обосновани и правилни фактически и правни изводи, които е мотивирал подробно в съдебния акт. Обосновано съдът не е приел заключението на вещото лице по отношение на БЗС № 15309-1347-3-1 и БЗС № 15309-154-2-2. За да е допустима площта за подпомагане по мярка 213 за постоянното пасище е необходимо тази площ да попада във физически блок с начин на трайно ползване за съответното пасище. Така с писмо изх. № 13-1791 от 02.03.2012 г. на заместник-министъра на земеделието и храните са приети за допустими два основно начина на трайно ползване - "Пасища, мери и ливади" /ПМЛ/ и "Смесено земеползване" /СЗП/. В случая значение имат и критериите за класифициране на земеделската земя, като постоянно пасище, така както са посочени в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Според тази норма, като постоянни или временни пасища се класифицират постоянно затревени площи с плътна тревна покривка, които се ползват за паша на селскостопански животни. Тези критерии са приложими на основание чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2, който разписва, че критериите и условията за допустимост се прилагат при подпомагане на земеделските стопани по изброени схеми и мерки за плащане на площ, сред които и тази по т. 5 - мярката за подпомагане по Наредба № 3/2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213. В случая е установено, че още при извършената автоматизирана проверка при подаването на заявлението за подпомагане три от заявените за подпомагане парцели попадат във физически блок с различен начин на трайно ползване от заявения. А за четири парцела е установено, че те включват площи, които са извън границите на физическите блокове. Към заключението на вещото лице са приложени протоколи от извършени теренни проверки от експерти на ОСЗ-Г., от които е видно, че части от заявените за подпомагане като постоянни пасища парцели, са с друг начин на трайно ползване, а именно храсти и затревени територии /ХЗТ/. Тези площи не са земеделски площи затова поради наддеклариране правилно за тях е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 3/2011 г. В случая е установено, че двата парцела са без физически блокове, както и че част от БЗС № 15309-1347-3-1 е с начин на трайно ползване ХЗТ. Съгласно § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/2011 г. "допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000. Такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". Следователно за заявените пасища за подпомагане по мярка 213 "Натура 2000" се взема предвид допустимостта на физическия блок, като подпомагането е свързано с начина на трайно ползване на земеделските парцели, което съвпада с това на физическия блок. Неоснователно е твърдението на касатора, че в процесното уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони. Словесната и таблична част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Позоваването на извършените справки и проверки в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената за недопустима площ по Натура 2000, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи е отказана част от заявената субсидия. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение