Решение № 3965 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2016 г.

Решение № 3965 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. И. Я. от град С. Загора против решение № 239/04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 149/2015 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед УРИ № 1959з-146/22.04.2015 г. на началника на П. Р. управление "Полиция" - С. З. при Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ С. З.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - началникът на П. Р. управление "Полиция "- С. З., не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АС С. З. е била заповед УРИ № 1959з-146/22.04.2015 г. на началника на П. Р. управление "Полиция"/РУП/ - С. З. при Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ С. З., с която на Я. И. Я. - "младши полицейски инспектор" в група "Териториална полиция - запад" на сектор "Охранителна полиция" при Първо РУП - С. З. на ОДМВР С. З., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца". Като нарушение на служебната дисциплина е посочено следното: на 23.03.2015 около 20.00 часа, след приключване на разговорите в залата за оперативки, Янков се приближава в коридора на втория етаж на Районното управление към началника на отдел "ТП - запад" - А. И. и негов пряк ръководител, и му отправя заплашителен жест с показалеца си, като му казва "Ревеш ли сега за този боклук". Слизайки надолу по стълбите към първия етаж, Я. продължава да обижда И., с изразите "Айде де! Накарай ме!", "Я да се махаш" и "Изчезвай оттук". След направена забележка от негов колега за арогантното му поведение, Я. се иронично се извинил на И. - "Извинявайте господин ръководител". Административнонаказващият орган е приел действията на Я. като незачитане достойнството и правата на ръководителя си, което представлява нарушение на етичните правила по чл. 56 и чл. 11 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които предвиждат следното: "Държавният служител зачита правата и достойнството на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебните помещения, така и на обществени места" - т. 56 и т. 11 - "Нормите на кодекса са приложими както в работно, така и в извън работно време". Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, респ. разпоредбите на чл. 210, ал. 1 ЗМВР и чл. чл. 206, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Прието е наличие на съответствие на нарушението с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Поради това жалбата срещу заповедта е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Обосновано е прието, че са спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който гласи че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а установяване на на нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай за извършването на нарушението е посочена датата 23.03.2015 г., материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 17.04.2015 г., а заповедта е издадена на 24.04.2015 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта", както и в съотвествие с материалноправната норма на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Посочени са конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателят, както и нормите на ЕК, които е нарушил. Конкретните фактически действия, извършени от касатора, са доказани както от показанията на разпитаните свидетели -очевидци, така и от разпечатките на камерите в Първо РУП С. З. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Въз основа на така събраните доказателства е проведена процедура по установяване на нарушението, на основание чл. 204, ал. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Следва да бъдат споделени и правните изводи на първоинстанционния съд, че деянието на Янков следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неспазването на правилата на ЕК е правното основание, на което е издадена оспорената пред АС заповед. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства обосновават носене на дисциплинарна отговорност. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник за настоящата инстанция не са поискани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,