Решение № 40 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2024 г.

Решение № 40 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2024 г., III о., докладчик съдията Мария Попова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. М. с [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, роден на [дата] против Решение № 6537 от 28.05.2024 г., постановено по адм. д. № 4180/2024 г. на Административен съд- София град. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Решение N 5335/08.04.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ – МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съден акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно не е оценил факта, че административният орган е провел формално и повърхностно административната процедура, както и че подходът му е в противоречие с чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и преписката да бъде върната на административния орган. В с. з., касаторът се представлява от адв. Гитева, която поддържа жалбата и искането за отмяна. Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва жалбата като неоснователна и представя справка относно общото положение в Афганистан. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил от фактическа страна, че по данни от интервюто кандидатът за закрила Н. М. М. е напуснал страната си на произход нелегално в началото на 2015 г. заедно с двамата си братя. Минал транзит през Пакистан и Иран, след което нелегално се установил в Турция, където останал шест години. Впоследствие нелегално влязъл на територията на Република България като 14 дни по - късно заминал за Германия, където останал година и два месеца, тъй като бил депортиран в България. Не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава. В интервюто си посочва, че заедно с братята си е работил в гр. Кабул на строежи на бази за гориво за американците. Изграждал е и е поддържал интернет мрежи за М-во на образованието, М-во на земеделието и няколко университета. Разказва за проблеми с талибаните, включително как е бил отвлечен и държан от тях в продължение на 14 дни, след което е освободен след като роднините му са платили откуп. Притеснява се, че ако се върне да работи пак за американците талибаните може да направят с него каквото искат. Заявява, че в България се чувства спокоен, но иска да замине за Германия. Със становище рег. № УП-10832 от 29.03.2024 г. на интервюиращия орган е предложено на председателя на ДАБ – МС да откаже хуманитарен статут и статут на бежанец на Н. М. М.. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, като е съобразил актуалната ситуация в Афганистан и с оглед липсата на личен елемент за търсената международна закрила, административният орган е обосновал извод, че не са изпълнени предпоставките по чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 ЗУБ е постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първоинстанционния съд е представена справка, актуална към 03.04.2024 г., както и справка с информация касаеща нивото на сигурност в Афганистан, спазването на човешките права там и отношението на талибаните към лица, свързани с предишното правителство. С Решение № 5335/08.04.2024 г., председателят на ДАБ – МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от ЗУБ, отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. От правна страна съдът е счел, че административният акт е издаден от компетентен органи, при спазване на административнопроизводствените правила, подробно мотивиран е и е в съответствие с материалния закон. По същество е счел, че не се установява кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Въз основа на представените доказателства съдът е приел за установено, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход- Афганистан, нито страната, в която дълго време е живял- Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Същият сам е заявил, че е напуснал страната си по икономически причини след като му била отнета възможността да работи, както и че не желае да се установява в Р. България и не по свое желание е подал молба за закрила, а желае да замине за Германия. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и на информацията за страната на произход. Формираните изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и като цяло са в съответствие с материалния закон, макар и да е налице известна липса на прецизност при анализа на нормативната уредба както от страна на административния орган, така и от страна на съда. Решаващият състав на АССГ подробно е обсъдил всяко от наведените обстоятелства и е достигнал до правилни изводи за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената от чужденеца бежанска история няма данни, че той лично или неговото семейство са обект на преследване в родината му Афганистан поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на цитираната разпоредба. Чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в Афганистан поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, не е задържан. Бежанската история не сочи на каквито и да било актове от страна на субекти на преследване по смисъла на чл. 6 от Директива 2011/95 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Не се сочат оплаквания за актове, достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, нито съвкупност от различни достатъчно тежки мерки, за да достигнат необходимата степен на засягане на съответното лице. Изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Ето защо, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че заявените от касатора обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване посочените в закона. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2, решаващият състав на АССГ също е достигнал до правилен и обоснован извод, че не са налице предвидените в закона основания за предоставяне на такъв статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В конкретния случай касаторът не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В подкрепа на този извод са представените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, представляващи официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му. В справката е обърнато внимание, че според Международната кризисна група спорадичният характер на регистрираните репресии и относително ниският им брой предполагат, че талибаните не са имали "общонационална политика за преследване на всички бивши правителствени служители". Няма данни, касаторът да е воювал срещу талибаните, нито е че бил правителствен служител. Не налице и третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от съдържанието на представената пред съда справка, не се разкрива наличието на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност на цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Не са налице и данни за лични обстоятелства, които да сочат, че касаторът би станал специфична цел на такова насилие поради присъщи на положението му елементи. Не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност вследствие на индивидуалните му характеристики. Член 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Въпреки наличието на обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не е достигнала степен на безогледно и/или повсеместностно насилие, с опасност от тежки посегателства на живота и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия, което да е основание за предоставяне на международна закрила, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, на базата на общата ситуация. От цялата налична информация- изложената бежанска история, протокола от проведеното интервю и писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата територия на Афганистан, който да дава основание да се приеме, че ситуацията в страната представлява тежка или лична заплаха за живота и здравето на лицето. Не са установени намеси в личната му сфера, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се установява да са налице и основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и, ал. 8 от ЗУБ, за да се приема извод за предоставяне на такъв статут. Правилно, съдът е изложил мотиви и за това, че при постановяване на решението на председателя на ДАБ – МС не е нарушен и принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АССГ фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По тези съображения Върховният административен съд намира, че не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания, а решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение