Решение № 8197 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2009 г.

Решение № 8197 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Илиян Иванов Попов и на РДНСК-Варна срещу решение № 1745/18.12.08 г. по адм. д. № 1954/08 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Майя Иванова Димитрова и Любомир Борисов Димитров в писмен отговор излагат доводи за неоснователност на касационните жалби, молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендират разноски за настоящата инстанция. Ответниците Катя Иванова Попова, Светлана Михайлова Русева, Руска Желязкова Маркова и Теодор Драгомиров Тодоров не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени от страни за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби основателни по следните съображения: Със Заповед № ДК-10-46/15.07.08 г. началникът на РДНСК-Варна е отхвърлил като недопустима жалбата на Майя Иванова Димитрова срещу Разрешение за строеж № 74/24.03.99 г., издадено от район "Приморски" за строеж "отвор на вътрешната фасада на жилищна сграда към матгазин на партерния етаж" с административен адрес, ул. "Никола Михайловски" № 24, гр. Варна. Административният орган е изложил съображения, че строежът е завършен към 3.09.1999 г. и при упражнен контрол по реда на чл. 154а ЗТСУ по повод жалби на Димитрова от 23.08.1999 г. и 01.10.1999 г. не били установени нарушения, даващи основание за отмяна на разрешението за строеж, във връзка с което жалбоподателката била надлежно уведомена. За да постанови отменителното тази заповед решение, състав на Административен съд-Варна е приел, че нищожност на административния акт може да бъде претендирана без ограничение във времето, а принципът за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания, вкл. неговата валидност, е относим към производството по съдебно оспорване на акта, предвид което произнасянето на органа по чл. 154а ЗТСУ по жалби от 1999 г. не преклудира правото да се иска прогласяване нищожността на разрешението за строеж в производство по чл. 216 ЗУТ. Касационните жалби, подадени с доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, са основателни. По делото е безспорно установено, че Разрешение за строеж № 74/24.03.99 г. е влязло в сила и строежът е реализиран /завършен/ към 3.09.1999 г./ КА на л. 26/. С реализиране на разрешеното строителство предназначението на разрешението за строеж е осъществено, то губи белезите на индивидуален административен акт и придобива в правния мир стойност на удостоверителен законосъобразността на извършеното строителство документ. От тук следва, че жалбата от 18.06.2008 г. на ответницата по касация Димитрова, поставила начало на административното производство по чл. 216 ЗУТ пред началника на РДНСК-Варна е било без предмет, предвид което в унисон с данните по преписката и в съответствие с материалния закон е отхвърлена като недопустима. С оглед изложеното, обжалваното решение, в чиито мотиви не е отчетено правното значение на реализирането на строежа, разрешен с разрешението за строеж, чиято валидност е оспорена по реда на чл. 216 ЗУТ, се явява неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Следва това решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването по жалбата на Майя Иванова Димитрова срещу Заповед № ДК-10-46/15.07.08 г. се отхвърли. Целяната с административното оспорване защита на правото си на собственост оспорващата може да реализира по общия исков ред. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение